Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от Л. Л. Х. за отмяна на Решение № 1628 от 08. 02. 2017 г., постановено по адм. дело № 564/2016 г. от Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 2146 от 05. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 883/2015 г. от Административен съд Пловдив. Твърди, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната, както и че вследствие нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Иска се отмяната му.

Ответникът по искането за отмяна – Областна администрация на област П. оспорва неговата основателност.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 АПК е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, поради което е допустимо. Искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 5 АПК е подадено от надлежна страна, но след изтичането на срока по чл. 240, ал. 2 АПК, поради което е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази част – прекратено при следните съображения:

С Решение 1628 от 08. 02. 2017 г., постановено по адм. дело № 564/2016 г. от Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение е оставено в сила Решение № 2146 от 05. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 883/2015 г. от Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Л. Л. Х. срещу Областна администрация на област П. обективно комулативно съединени искове за присъждане на сумата от 1 028 690. 93 лева, представляващи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени вследствие на отменен, като нищожен, с влязло в сила съдебно решение № 2795 от 10. 12. 2013 г., постановено по адм. дело № 217/2013 г. на АС – Пловдив, административен акт – Заповед № 2406 от 05. 10. 1999 г. на областния управител на област П., както и от съвкупността от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица и административни органи във връзка с претенцията й за обезщетение по реда на ЗОСОИ, довели до загуби от продажната цена на компенсаторните инструменти, и за присъждане на сумата от 196 737. 73 лева, представляваща закъснителни лихви върху посочената главница, дължими за периода от 21. 05. 2013 г. до 08. 04. 2015 г. В решаващите мотиви съдът е посочил, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала комулативното наличие на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

1. По твърдението за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК:

В искането за отмяна се сочи, че на молителката не са били известни обстоятелствата досежно наличието на алтернативни възможности за намиране на инвестиционни посредници, брокери, закупуване на общински и държавни имоти, участие в приватизация и други инвестиционни интереси като възможности за реализиране на компенсаторни инструменти за периода от 1999 г. (на 06. 10. 1999 г. заявилите претенция по реда на ЗОСОИ са получили временните удостоверения за притежание на компенсаторни инструменти) до 2002 г. и в тази връзка г-жа Х. представя доказателства за новооткрити обстоятелства, а именно статии от вестник „[наименование]“ от 14. 08. 1999 г. и от 23. 06. 2000 г.

Тези статии не представляват „нови доказателства“ по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като страната, при полагане на дължимата грижа, е могла да се запознае с тях и да съобрази поведението си по отношение реализацията на компенсаторните инструменти на пазара. Дали, и по кой начин страната ще реализира или няма да реализира предоставените й компенсаторни записи, в кой точно момент ще реши да го направи зависи изцяло от нейната воля. Бездействието й не може да бъде преодоляно по реда на извънредния способ за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Цитираната правна норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая предоставените две статии нямат никакво отношение към предмета на правния спор.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страните. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането на Л. Х. за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязлото в сила Решение № 1628 от 08. 02. 2017 г., постановено по адм. дело № 564/2016 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на трето отделение за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

2. По твърдението за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК:

Искането е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част – да се прекрати по следните съображения:

Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

Съгласно чл. 240 АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Във всички случаи, съгласно ал. 2 на текста, искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 - от узнаването за решението. Както се посочи по-горе отмяната е извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения. Този характер на отмяната и нейният предмет – влязло в сила съдебно решение, предопределят и определят началния момент на срока по алинея 1 на чл. 240 АПК. Съгласно чл. 131 АПК съдебните производства по административни дела са двуинстанционни, освен когато в закон не е установено друго. Досежно съдебното производство по ЗОДОВ не е предвидено изключение от общоприетото в Административнопроцесуалния кодекс. Т. значи, че съдебното решение влиза в сила или с постановяване на решение в касационното производство, или с влизане в сила на определението, с което касационната жалба е оставена без уважение и производството е прекратено, или след изтичане на срока по чл. 211 АПК, когато първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано.

В случая първоинстанционното съдебно решение е обжалвано от г-жа Л. Х. и в касационното производство по адм. дело № 564/2015 г. е постановено Решение № 1628 от 08. 02. 2017 г. От тази дата влиза в сила първоинстанционното съдебно решение - № 2146 постановено на 05. 11. 2016 г. по адм. дело № 883/2015 г. от АС – Пловдив. С оглед на това тримесечният срок по чл. 240, ал. 2 АПК за г-жа Х. е започнал да тече от датата на влизане в сила на Решение № 2146, а в случая това е 08. 02. 2017 г., от която дата е породено и правото й да поиска на отмяна. Тримесечният срок по чл. 240, ал. 2 АПК е изтекъл (за нея) на 08. 05. 2017 г., съгласно правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, а искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е подадено на 16. 05. 2017 г., т. е. след изтичането на срока по чл. 240, ал. 2 АПК, който е преклузивен и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството по отмяна. Това води до погасяване на правото на искане за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК.

Неоснователно се твърди от процесуалния представител на молителката, че срокът по чл. 240, ал. 2 АПК следва да бъде отчетен от датата на постановяване на допълнителното Решение № 4399, а именно от 07. 04. 2017 г. Това решение е постановено в производство по реда на чл. 175, ал. 1 АПК и не е от категорията решения, повлияващи по какъвто и да е начин съществото на правния спор, от една страна. От друга, съгласно правилото на чл. 175, ал. 2 АПК решението за поправката на очевидна фактическа грешка (писмени грешки, грешки в пресмятането или други очевидни неточности) подлежи на обжалване по реда на самото решение.

Дори да се приеме хипотезата, че срокът по чл. 240, ал. 2 АПК започва да тече от влизане в сила на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като двете решения – основното и поправящото го – представляват един съдебен акт, влязъл в сила и подлежащ на отмяна, то в този случай искането за отмяна на осн. чл. 239, т. 5 АПК е по същество неоснователно по следните съображения:

Молителката твърди, че за съдебното заседание, проведено на 12. 12. 2016 г. е била нередовно призована, тъй като след подаване на исковата молба е оттеглила пълномощията си от пълномощника, представляващ я пред първостепенния съд, но не е била в състояние да уведоми за това касационната инстанция, тъй като се била споразумяла той да стори това. Уведомяването не било направено от адвоката, за което е подписал декларация, от една страна. От друга, съобщението за насроченото открито съдебно заседание за посочената дата било връчено на адвокатски сътрудник С., а не лично на адвоката, „поради което от него не е отказано своевременно приемането на съобщението поради оттегляне на пълномощията …, каквато възможност е предвидена в чл. 51, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК“. По този начин било нарушено правото й на защита като страна в процеса, тъй като била лишена от участие в него.

От доказателствата по делото е видно, че в първоинстанционното производство жалбоподателката е била представлявана от адв. И. А. Б. от АК – София преупълномощена от адв. В. А. Р. (л. 246 от адм. дело № 883/2015 г.), която е посочила като адрес за връчване на призовки и съобщения [населено място], [улица], [адрес], т. е. адресът посочен и от адв. Р.. Съгласно текста на пълномощните адв. Р. и адв. Б. са били упълномощени да осъществяват процесуално представителство на Л. Х. по адм. дело № 883/2015 г. по описа на АС – Пловдив с правата по чл. 34, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК. (л. 62 и л. 246 от адм. дело № 883/2015 г.).

Касационната жалба е подадена от адв. В. А. Р. от АК – София, в качеството му на пълномощник на г-жа Х.. С разпореждане на докладчика по адм. дело № 564/2016 г. от 14. 01. 2016 г. на защитника са дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи пълномощно за процесуално представителство по делото пред ВАС (л. 24 от адм. дело № 564/2016 г.). С молба, заведена в деловодната система на ВАС на 28. 01. 2016 г. адв. Р. е представил надлежно оформено и подписано от г-жа Х. пълномощно за процесуално представителство на страната пред ВАС (л. 27). Като адрес за връчване на съдебни книжа и съобщения в това пълномощно е посочен [населено място] - [улица], [адрес].

На 09. 02. 2016 г. на така посочения от адв. Р. адрес е получено съобщение за насроченото от съда открито съдебно заседание за 12. 12. 2016 г. от адвокатски сътрудник С. Р. С.. Съобщенията, изпратени лично до касаторката на адрес: [населено място], [област], [улица] са върнати с отметка, че адресатът – Л. Л. Х. - от много години не живее в България, т. е. връчването е неуспешно. Затова докладчикът по делото е разпоредил страната да се счита уведомена при условията на чл. 47 ГПК. Това разпореждане не засята редовното връчване на призовката на процесуалния представител адв. Р.. Съдът е изпълнил процедурата по връчване на съдебните книжа на адвокат, разписана в чл. 51 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес.

По така изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС счита, че процесуалният представител на молителката е бил редовно уведомен за насроченото на 12. 12. 2016 г. открито съдебно заседание, поради което не е нарушено правото й на защита. Нито тя, нито пълномощниците й – адв. Р. и адв. Б. са представили на съда уведомление за оттегляне на пълномощията след 28. 01. 2016 г., поради което възражението за оттегляне на пълномощията от посочения адвокат е недоказано. Съгласно чл. 35 ГПК във вр. с чл. 144 АПК доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, но за да е валидно оттеглянето на пълномощието, същото следва да е изрично съобщено на съда, както е съобщено и самото пълномощно. Даването на ход на делото на 12. 12. 2016 г. в отсъствието на жалбоподателката и нейния процесуален представител не е нарушение на съдопроизводствените правила при положение, че адв. Р. е бил редовно уведомен за датата на съдебното заседание, а личното явяване на страните в производството не е задължително.

Изложеното обосновава липса на предпоставките за отмяна на атакуваното решение и на това правно основание, дори да се приеме, че същото е депозирано в срок.

Водим от изложените мотиви и на осн. чл. 244, ал. 1 и ал. 3, чл. 249 вр. чл. 159, т. 5 АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. Л. Х. за отмяна на влязлото в сила Решение № 2146 от 05. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 883/2015 г. от Административен съд Пловдив, потвърдено с Решение № 1628 от 08. 02. 2017 г., постановено по адм. дело № 564/2016 г. от Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК.

О. Б. Р искането на Л. Л. Х. за отмяна на влязлото в сила Решение № 2146 от 05. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 883/2015 г. от Административен съд Пловдив, потвърдено с Решение № 1628 от 08. 02. 2017 г., постановено по адм. дело № 564/2016 г. от Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 5 АПК и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението в частта с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред седемчленен състав на Върховния административен съд, в 7-дневен срок от уведомяването на страните. В останалата част е окончателно.