Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 489 от 20. 03. 2017 г. по адм. дело№ 129/2017 г. по описа на Административен съд Варна, VІІІ състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 191400786 от 30. 04. 2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърден с Решение № 380 от 30. 07. 2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В., с която на А. Х. Й. са установени задължения за внасяне за ДДФЛ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за дейността като земеделски производител, както следва: за 2010 г. – в частта над 4440, 72 лева със съответните лихви за забава; за 2011 г. - в частта над 2740, 79 лева със съответните лихви и за 2012 г. - в частта над 3114, 11 лева със съответните лихви.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора АС Варна неправилно е приел, че сумата, с която следва да се увеличи финансовия резултат за 2010 г., е в размер на 5235, 50 лева, а от доказателствата по делото се установявало, че сумата относно неотчетени приходи от субсидии за 2010 г. е в размер на 17 500 лева. На второ място, съдът оспорва начина на определяне на дължимия данък от съда, като поддържа, че от данъчната основа следва да се приспаднат само декларираните от ревизираното лице задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, така както е направено с процесния РА, а не...