Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 6441 от 25. 10. 2016 г., постановено по адм. дело № 7034/2016г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-29002915007429-091-001/22. 03. 2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 910/03. 06. 2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, относно допълнително установени задължения за лихви за забава в размер на 262 213, 30 лева върху дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че не дължи лихва за забава, тъй като своевременно е погасил главното задължение за корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. преди установяване на задължението за лихви, поради което не дължи акцесорно задължение за лихва. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени ревизионния акт, в оспорената му част, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С., чрез юрисконсулт Зарева оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, като претендира разноски за касационната инстанция в размер на 5152, 13 лева.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт (РА) № Р-29002915007429-091-001/22. 03. 2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 910/03. 06. 2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, в частта на допълнително установени задължения за лихви за забава в размер на 262 213, 30 лева върху дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г.
Ревизиращият орган е установил, че ДЗЛ [фирма] е подало ГДД за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., като за 2010 г. е подало 2 декларации по чл. 88 от ЗКПО. На база законовите разпоредби са установени дължимите авансови вноски за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., като в РД и РА са подробно изложени начинът на установяване, основанието за това и направените корекции, във връзка с възражението на дружеството срещу РД.
С РА не са установени допълнителни данъчни задължения за КД, но органа по приходите е приел, че върху невнесените в срок авансови вноски на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК, чл. 9 и чл. 90 ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ се дължат лихви.
За 2009 г. са установени дължимите авансови вноски по ЗКПО и са начислени лихви за забава в размер на 165 908, 18 лв.
За 2010 г. са установени дължимите авансови вноски по ЗКПО и са начислени лихви за забава в размер на 48 216, 03 лв. Отчетено е, че с декларация по чл. 88 от ЗКПО от 15. 04. 2010 г., дружеството е намалило авансовите си вноски от месец април до месец декември на 100 000, 00 лв., а в последствие, с декларация по чл. 88 от ЗКПО от 07. 06. 2010 г. е намалило авансовите вноски от месец юни до месец декември 2010 г. на 10 000, 00 лв. В резултат се е получила разлика за довнасяне на авансови вноски за първо тримесечие и надвнесен авансово данък в годишен аспект в размер на 215 854, 44 лв.
За 2011 г. са установени дължимите авансови вноски и начислени лихви за забава в размер на 48 066, 64 лв.
За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че по делото не се спори относно определения от органа по приходите размер на дължимите и невнесени авансови вноски в оспорения РА, като спорът е само относно дължимостта на лихви върху невнесени авансови вноски при недължим корпоративен данък.
АССГ е приел, че правилно е установено задължение за лихви за забава върху невнесените в срок авансови вноски на основание чл. 9 от ЗКПО, съгласно която разпоредба за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно ЗЛДТДПДВ (ЗАКОН ЗА Л. В. Д, ТАКСИ И Д. П. Д ВЗЕМАНИЯ). Приел е, че след като не са внесени дължимите авансови вноски за съответните периоди на 2009 г., 2010 г. и 2011 г., се дължи лихва в срока по чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК, поради което и потвърдил РА, в оспорената му част.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
По делото няма спор за факти. Съдът правилно е определил спора като правен с предмет - задължението на ревизираното лице за заплащане на лихви за забава, поради невнасянето в срок на дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. В хода на ревизионното и съдебното производство, дружеството не е ангажирало доказателства, от които да се установяват различни размери на дължимите авансови вноски и лихви върху тях, поради невнасянето им в срок. При липса на основание за корекция на размера на авансовите вноски за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и при невнасянето им в срока по чл. 90, ал. 1 ЗКПО е налице основание за установяване на задължения за лихви за забава съгласно чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК. Като е достигнал до идентични правни изводи съдът е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона.
Неоснователен е касационният довод за недължимост на лихви по авансови вноски поради внасяне пълния размер на дължимия корпоративен данък за 2009г., 2010г. и 2011г. В тази насока се твърди приложимост на решение № 3681/14. 03. 2012г. по адм. дело № 2869/2011г. по описа на ВАС, първо отделение, в което е прието следното: "При приключване на финансовата година със загуба, корпоративен данък не се дължи и не се събират определените авансови вноски за изтеклата година, макар, че са били дължими, до определяне на окончателния резултат на дружеството за годината. Внесените авансови вноски през годината следва да се възстановят по чл. 129 ДОПК с лихви, когато корпоративен данък за годината не се дължи, поради приключване дейността на загуба. По чл. 89, ал. 1 ЗКПО при намалени авансови вноски над допустимото, в който случай дружеството е приключило с печалба и дължи корпоративен данък, който надвишава с 10% дължимите авансови вноски, се дължат и лихви. По чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихви по ал. 1 върху авансови вноски се определят по ЗЛВДТДПДВ и се изчисляват от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък, но не по-късно от 31 март на следващата година. В случай на загуба корпоративен данък не се дължи и по чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихви не се дължат върху невнесени в срок авансови вноски, когато корпоративен данък не се дължи. По правилото на чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихви върху авансови вноски при недължим корпоративен данък не могат да бъдат изчислени".
Правилно първоинстанционния съд е приел неприложимост на цитираното решение най-малкото заради различието на фактите с настоящия казус. В цитираното решение финансовата година е приключена на загуба, както и е обсъждана хипотезата на чл. 89, ал. 1 от ЗКПО, а в настоящия казус безспорно финансовите години 2009г., 2010г. и 2011г. са приключени на печалба и не са налице основанията на чл. 89, ал. 1 от ЗКПО, тъй като няма превишения на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски.
Настоящата инстанция счита, че случая е идентичен с казусите, разрешени с Решение № 11873 от 10. 11. 2015 г. на ВАС по адм. д. № 14073/2014 г., I о., и Решение № 4910 от 30. 04. 2015 г. на ВАС по адм. д. № 9119/2014 г., I о., тъй като и при тях спора е бил за дължимостта на лихви върху невнесени авансови вноски при недължим, поради внасянето му корпоративен данък.
В тази насока се споделя мотивите на тази съдебна практика, че при определянето на дължимостта на лихвата по чл. 9 ЗКПО за невнесени в срок авансови вноски следва да се съобрази изменената разпоредба на чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК. С § 28, т. 2 ЗИДЗКПО (обн. ДВ, бр. 94 от 30. 11. 2010 г.) е направена промяна в чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК, която е в сила от 1. 01. 2011 г., и уточнява датата до която тече срокът, за който се дължи лихвата. За разлика от предишната редакция на същия текст от ДОПК, според която при невнесена в срок авансова вноска лихва се дължи за времето от датата, на която е следвало да бъде внесена тя, до 31 декември на съответната година, от 1. 01. 2011 г. периодът, за който се дължи лихва, започва да тече от датата, на която съответната вноса е станала изискуема, и завършва до най-ранната от следните дати: датата на внасянето на вноската; датата на внасяне на данъка, за който се дължи авансовата вноска, или датата на подаване на данъчната декларация за този данък, в случаите при които липсва данък за внасяне; датата, на която изтича законният срок за внасяне на данъка, във връзка с който се дължи авансовата вноска. Действително изменената разпоредба на чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК /ДВ, бр. 94 от 30. 11. 2010 г./ е в сила от 1. 01. 2011 г. и е неприложима за ревизираните 2009г. и 2010 г., но това изменение, според което лихва върху невнесени авансови вноски се дължи и в случаите, когато липсва данък за внасяне, показва характера на лихвата върху невнесените авансови вноски като лихва за забава при неизпълнение в срок на парично задължение до края периода, в който се дължат и могат да бъдат внесени авансови вноски, и санкционна лихва след този период, която се дължи независимо от дължимостта на самата авансова вноска и независимо от дължимостта на данъка, поради неизпълнението на задължението на съответното ДЗЛ за осигуряване равномерното постъпване на този данък през цялата година. Санкционен характер има и лихвата по чл. 89, ал. 1 ЗКПО по отношение на ДЗЛ, което е намалило прекомерно по реда на чл. 88 размера на авансовите си вноски и корпоративният данък надвиши с 10% дължимите авансови вноски. Тогава се дължи лихва върху разликата между корпоративния данък и намалените авансовите вноски за годината, респ. върху разликата между авансовите вноски, определени по реда на чл. 86 или чл. 87 и намалените авансови вноски, ако те са по-малки от корпоративния данък.
В заключение, начисляването на лихви върху дължими и невнесени в срок авансови вноски е предвидено в разпоредбите на чл. 9 от ЗКПО и чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК и няма основание да се приеме, че начисляването им е обвързано от дължимостта на корпоративния данък в края на годината.
По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото. От друга страна и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна, поради което [фирма] - [населено място] следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - София разноски в размер на 5153, 12 лева и за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6441 от 25. 10. 2016 г., постановено по адм. дело № 7034/2016г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА [фирма] - [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП сумата от 5153, 12 (пет хиляди сто петдесет и три лева и дванадесет ст) лева, представляващи разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.