Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] ЕИК[ЕИК] срещу Решение № 1093 от 17. 05. 2016 г., постановено по адм. д. № 2774 по описа за 2015 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) иск на [фирма] срещу Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) за обезщетение за имуществени вреди, причинени през периода от 11. 03. 2013 г. до 10. 04. 2014 г. в резултат от отменената Заповед № А-13-0251/11. 03. 2013 г. на изпълнителния директор на ИАЛ, от които загуби - главница 44 314, 39 лв. и мораторна лихва 6 302, 80 лв. и пропуснати ползи - главница 71 897, 78 лв. и мораторна лихва 10 225, 97 лв., ведно със законната лихва върху общия размер на главницата от 02. 09. 2015 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение са присъдени в полза на ИАЛ разноски по водене на делото в размер на 5 057, 40 лв., от които 1 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 3 857, 40 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е обосновал неправилен извод за неизпълнение на елементите от фактическия състав за отговорността на държавата. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноските по водене на делото.

От ответника по касационната жалба – Изпълнителна агенция по лекарствата не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният иск изцяло. Претендира присъждане на разноските по водене на делото съгласно представен списък.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск за част от претендираните имуществени вреди, е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съображенията за този извод са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск на [фирма] срещу Изпълнителна агенция по лекарствата за обезщетение за имуществени вреди, причинени през периода от 11. 03. 2013 г. до 10. 04. 2014 г. в резултат от отменената Заповед № А-13-0251/11. 03. 2013 г. на изпълнителния директор на ИАЛ, от които загуби – главница 44 314, 39 лв. и мораторна лихва 6 302, 80 лв. и пропуснати ползи - главница 71 897, 78 лв. и мораторна лихва 10 225, 97 лв., ведно със законната лихва върху общия размер на главницата от 02. 09. 2015 г. до окончателното изплащане.

Вредите се претендират от Заповед № А-13-0251/11. 03. 2013 г. на изпълнителния директор на ИАЛ, с която е отнето издаденото в полза на [фирма] Разрешение № АП-[номер]/21. 02. 2013 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека в [населено място], [улица]. Въз основа на посоченото разрешение аптеката функционира до 28. 03. 2013 г., на която дата е изведен последният дневен отчет от въведения ЕКАФП. На 28. 03. 2013 г. на дружеството е връчена цитираната заповед и дейността на аптеката е преустановена. На основание чл. 293, ал. 5 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА) заповедта за отнемане на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека подлежи на предварително изпълнение. Заповедта е обжалвана от [фирма], като с Решение № 6940/11. 11. 2013 г. по адм. дело № 4199/2013 г. по описа на АС-София-град жалбата е отхвърлена. С Решение № 5015/10. 04. 2014 г. по адм. дело № 1478/2014 г. по описа на Върховен административен съд е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № А-13-0251/11. 03. 2013 г. Въпреки отмяната, дружеството не възстановява дейността на аптеката в [населено място], [улица], а след отправено от него искане получава Разрешение № АП-465/19. 07. 2013 г. за извършване търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека в [населено място], [улица]. Новата аптека на [адрес] започва да функционира на 27. 07. 2013 г.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза административният съд е приел за установено, че откриването и функционирането на аптеката на ”Независимост” № 2 е свързано с извършени от дружеството текущи разходи в общ размер на 13 651, 49 лв., които включват и сумите представляващи платен наем за м. април, май, юни, юли, август и септември 2013 г. За придобиване на дълготрайни материални активи (климатици, компютърни компоненти и аптечно обзавеждане) през м. ноември и декември 2012 г. са извършени разходи в общ размер на 17 285, 83 лв. Начислените за периода от м. март до м. юни 2013 г. трудови възнаграждения и осигурителни вноски за сметка на работодателя са в размер съответно 8 916, 31 лв. и 1 587, 10 лв. За периода от 21. 02. 2013 г. до 28. 03. 2013 г. по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки” са отчетени приходи от продажба на лекарствени продукти в размер на 26 307, 06 лв. Стойността на доставените през същия период от търговци на едро лекарствени продукти е в размер на 71 542, 43 лв. Стойността на отчетените от дружеството за месеците февруари и март 2013 г. необходими и обичайни месечни разходи е в размер на 12 281, 19 лв., а тези отразени в оборотната ведомост за периода от 1. 03. 2013 г. до 30. 06. 2013 г. (с изключение на разходите за амортизации) са на стойност 35 263, 90 лв. Съобразно съдържащата се в счетоводството на дружеството-ищец данни, отчетната стойност на продадените през 2013 г. лекарства е в размер на 386 612, 38 лв., а годишните приходи от продажби на лекарства са в размер на 444 907, 91 лв. Според тези данни за приходи от продажби на лекарства, тяхната отчетна стойност и извършените обичайни месечни разходи, за периода от 21. 02. 2013 г. до 28. 03. 2013 г. аптеката на ”Независимост” № 2 реализира отрицателен финансов резултат – загуба в размер на 3 921, 83 лв. на база обичайни разходи от 7 368, 84 лв. и в размер на 7 132, 31 лв. на база обичайни разходи от 10 579, 32 лв., а за аналогичен период от 36 дни аптеката на [улица] реализира загуба в размер на 4 089, 77 лв. на база обичайни разходи от 7 368, 84 лв. и в размер на 7 300, 25 лв. на база обичайни разходи от 10 579, 32 лв.

При така установените факти и обстоятелства съдът е преценил предявения иск като допустим, но неоснователен по същество. Съдът е обосновал, че от всички кумулативно необходими за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки в случая е налице само една – отменен незаконосъобразен административен акт, какъвто се явява Заповед № А-13-0251/11. 03. 2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. Отсъстват вреди под формата на имуществена загуба или пропусната полза, както и необходимата съгласно чл. 4 от ЗОДОВ причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменения незаконосъобразен административния акт.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на административния съд в частта им относно неоснователността на претендираните пропуснати ползи. Касаторът твърди, че в резултат на закриването на аптеката е пропуснал да реализира увеличение на имуществото си посредством продажби на лекарствените продукти и други стоки, които биха могли да се реализират в аптеката. Според касатора пропуснатите ползи са равни по стойност на търговската надценка, съставляваща разликата между цената на придобиване на лекарствата и цената им при продажба в аптеката. В тази връзка административният съд е съобразил Тълкувателно решение № 3/12. 12. 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което установяването на пропусната полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си и тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, то това предположение трябва да има качеството на реалност и сигурност, които се разкриват само в доказаната възможност за увеличаване имуществото и не може да почива на логическо предположение за закономерното настъпване на евентуално увеличение. Съдът обосновано е приел, че противно на така възприетото тълкуване, ищецът основава претенцията си за пропуснати ползи именно на базата на закономерности и без оглед на конкретните факти от значение за търговската печалба. За разлика от производството по оспорване на административен акт, в което нормативно са определени границите на служебната проверка, в исково производство задължението на съда се свежда до даване на указания за разпределение на доказателствената тежест, но не и до указания дали посочените доказателства биха били достатъчни, за да установят основателността на претенцията. Съдът правилно е кредитирал заключението по т. 2. 3 на тройната съдебно-счетоводна експертиза, която сочи за липса на пропуснати ползи. При категорично установената загуба за времето преди отнемането на разрешението (периода от 36 дни от 21. 02. 2013 г. до 28. 03. 2013 г., когато е функционирала аптеката), то ищецът би следвало да докаже реализация на печалба през последващия период от 29. 03. 2013 г. до 27. 07. 2013 г., за което не са представени доказателства.

Относно претендираните загуби, съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основание за присъждане на обезщетение в общ размер на 9 792, 89 лв. за следните вреди: 1. разходи в общ размер на 3 479, 03 лв. за наеми, охрана (СОТ) и електрическа енергия за имота, в който се е помещавала аптеката, за тримесечния период, следващ непосредствено закриването на аптеката и равен на предвидения в договора за наем срок за прекратяване с предизвестие и 2. разходи за трудови възнаграждения в размер на 6 313, 86 лв. за периода, равен на предвидените в трудовите договори тримесечно, съответно 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения на служителите на закритата аптека.

Относно договора за наем на недвижимия имот, в който е функционирала аптеката преди отнемане на разрешението, е безспорно установено, че страните са договорили тримесечен срок за предизвестие при прекратяване. Процесното помещение не е ползвано като аптека от датата на връчване на незаконосъобразната заповед поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Ползването не е възстановено и след отмяната на заповедта за отнемане на разрешението. Именно във връзка със закриването на аптеката и невъзможността имотът да се ползва по предназначението, за което е нает, договорът за наем е прекратен. Договорът не е прекратен незабавно след закриване на аптеката, а помещението е било във фактическата власт на касатора още 6 месеца, за които са плащани наем, СОТ и електрическа енергия. За първите три месеца след закриване на аптеката тройната ССчЕ е установила, че ищецът е платил наем и електрическа енергия в размер на 1 233, 33 лв. за м. април 2013 г., 1 066, 67 лв. за м. май 2013 г. и 1 066, 67 лв. за м. юни 2013 г. По договора за охрана на обекта е установено, че ищецът е платил възнаграждението за цялата 2013 г., за което са издадени фактура № 48867 от 28. 01. 2013 г. и фактура № 48902 от 28. 01. 2013 г. Видно от тяхното съдържание втората фактура касае м. април, май и юни 2013 г. За посочените три месеца разходите за СОТ възлизат в общ размер на 112, 36 лв. Независимо, че договорът е прекратен по-късно и касаторът е продължил да плаща наеми и консумативи във връзка с имота за период, по-дълъг от уговореното предизвестие, настоящият съдебен състав приема, че това обстоятелство е правнорелевантно единствено за редуциране на обезщетението до размера на платените наеми и консумативи за тримесечния период, следващ непосредствено закриването на аптеката, но не може да послужи като аргумент за пълна неоснователност на претенцията в частта й на платените наеми и консумативи.

Относно трудовите договори е установено, че те не са прекратени, а служителите са продължили да работят в новата аптека след изменение на трудовите им правоотношения на основание чл. 119 от Кодекса на труда (КТ). Обстоятелството, че касаторът в действителност не е прекратил трудовите правоотношения със служителите си, а е сключил с тях допълнителни споразумения за изменението им, не обуславя пълна основателност на претенцията за обезщетение на извършените разходи за трудови възнаграждения. По делото е безспорно установено, че в периода, съответстващ на дължимото предизвестие, не е функционирала нито една от двете аптеки, т. е. служителите не са престирали труд нито в старата, нито в новата аптека, но са продължавали да получават трудови възнаграждения в договорения размер. Старата аптека е преустановила дейността си на 28. 03. 2013 г., а новата е започнала дейност на 27. 07. 2013 г. Същевременно откриването на новата аптека не е съставлявало бъдещо сигурно събитие, тъй е било налице висящо производство по издаване на разрешение. Новото разрешение е издадено на 19. 07. 2013 г. Допълнителните споразумения за всички служители са сключени на 27. 07. 2013 г., с изключение на Г. Д. Х., с която е сключено на 19. 06. 2013 г., но исковата претенция не обхваща платеното й трудово възнаграждение за м. юни 2013 г. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, при закриване на предприятието работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2. В случая договорените срокове за предизвестие са три месеца с трима от служителите - М. Г. Т. на длъжност „фармацевт магистър – управител на аптека“, В. Р. Х.-К. на длъжност „фармацевт магистър“ и Г. Д. Х. на длъжност „фармацевт магистър“ и 30 дни с останалите двама - Г. Д. З. на длъжност „оператор – въвеждане на данни“ и Д. М. Б. на длъжност „оператор – въвеждане на данни“.

Въз основа на представените разчетно-платежни ведомости и заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза от 18. 04. 2016 г. относно преведените суми по банков път, настоящият съдебен състав приема, че касаторът следва да бъде обезщетен за извършените разходи за 30-дневен период за изплащане на трудовите възнаграждения на Г. Д. З. и Д. М. Б. в общ размер на 627, 12 лв. (по 313, 56 лв. за всяка от двете) и за тримесечен период на М. Г. Т. – 2 095, 86 лв. (698, 62 лв. х 3) и В. Р. Х.-К. - 2 208, 72 лв. (736, 24 лв. х 3). Предвид това, че за Г. Д. Х. касаторът претендира обезщетение само за първите два месеца след закриването на аптеката – искът е увеличен в частта на претендираните имуществени загуби въз основа на стойностите от единичната ССчЕ от 11. 01. 2016 г., които са калкулирани за първите два месеца от процесния тримесечен период, то съдът е обвързан от така заявения размер и следва да присъди сума от 1 382. 16 лв. (691, 08 лв. х 2).

Във връзка със закриването на аптеката касаторът не би могъл да избегне горните разходи без значение дали ще предпочете да освободи незабавно помещението на аптеката или ще стори това в края на периода на предизвестието, както и без значение дали ще предпочете да запази или прекрати трудовите правоотношения на служителите. Ползването на имота по предназначението, за което е нает, и на работната сила на служителите с оглед длъжностите, на които са наети и тяхната квалификация, е обусловено от функционирането на аптеката. С нейното незаконосъобразно закриване касаторът е обективно възпрепятстван да ползва както наетия имот, така и работната сила на наетите служители, но клаузите на договора за наем и императивните разпоредби на КТ допускат прекратяване само с предизвестие за определен срок или срещу обезщетение за неспазено предизвестие. Именно от тази обусловеност на търпените загуби и тяхната неизбежност следва изводът за пряка и непосредствена връзка между тях и незаконосъобразния акт. За периодите, предхождащи или последващи срока на предизвестие, не се установява връзка между незаконосъобразния административен акт и извършените разходи за наем, охрана, електрическа енергия и трудови възнаграждения, поради което претенцията по отношение на тях е неоснователна.

В останалата част на претендираните имуществени вреди - загуби съдът правилно е приел, че искът е неоснователен.

Относно осигурителните вноски, дължими за сметка на работодателя, не са представени доказателства за внасянето им. Съдебно-счетоводната експертиза съдържа единствено данни за начисляването им. Относно разходите за трудова медицина – съгласно чл. 3. 4 от представения в първоинстанционното производство договор със службата по трудова медицина е предвидено общият размер на възнаграждението с вкл. ДДС – 72 лв. да се заплаща по банков път. Доказателства за плащане на суми за процесния период по банков път няма по делото, нито се съдържат констатации в този смисъл в заключенията на единичната и тройната съдебно-счетоводна експертиза. Предвид липсата на доказателства за извършени разходи, съответно настъпване на вреди, безпредметно е изследваното на причинно-следствената връзка с отменения административен акт.

Относно разходите, извършени във връзка с откриването и по време на функционирането на аптеката – различни видове такси, включително платената такса за издаване на отнетото разрешение за търговия на дребно, разходи за закупуване на аптечно обзавеждане и оборудване, канцеларски и хигиенни материали, разходи за ел. енергия, телефон, охрана и транспорт на персонала, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че нямат връзка с преустановяване на дейността й, оттам претенцията за обезщетяването им е неоснователна поради липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената заповед.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди – загуби в размер на 9 792, 89 лв. за периода 29. 03. 2013 г. - 29. 06. 2013 г., ведно с мораторната лихва върху посочената главница в размер на 1 392. 84 лв., считано от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт с влязло в сила съдебно решение (10. 04. 2014 г.) до датата на подаване на исковата молба (02. 09. 2015 г.) и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и в частта на присъдените разноски. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди – загуби в общ размер на 9 792, 89 лв. за периода 29. 03. 2013 г. - 29. 06. 2013 г., съставляващи платени суми за наем, охрана, електрическа енергия и трудово възнаграждение на служителите на аптека, открита от [фирма] ЕИК[ЕИК] в [населено място], [улица]. Върху посочената сума следва да бъде присъдена и претендираната мораторна лихва в размер на 1 392. 84 лв., считано от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт с влязло в сила съдебно решение (10. 04. 2014 г.) до датата на подаване на исковата молба (02. 09. 2015 г.) и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. В останалата част решението следва да се остави в сила.

Относно претенциите на страните за присъждане на разноски касационната инстанция приема следното:

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ за първата инстанция следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 450 лв., от които 400 лв. платено възнаграждение за вещо лице и 50 лв. платена държавна такса. Доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение няма – видно от представения договор за правна помощ и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., платимо по банков път. Доказателства за извършен банков превод на посочената сума няма. За касационната инстанция в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди само сумата на платената държавна такса от 25 лв. За претендираното адвокатско възнаграждение е представена само фактура и доказателства за плащане на сумата по банков път, но не и договор за правна защита и съдействие, поради което не се установява основанието за плащане на претендираната сума и претенцията за присъждането му е неоснователна.

Предвид изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба не се дължат разноски нито за първата, нито за касационната инстанция. При частично уважаване на иска специалният закон – чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, не предвижда присъждане на разноски в полза на ответника, включително за възнаграждение за вещо лице. Относно претенцията за юрисконсултско възнаграждение, направена в първоинстанционното производство, следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ се явяват специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В ЗОДОВ липсва изрична уредба, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, когато искът е отхвърлен изцяло или частично, поради което няма основание за присъждането му.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1093 от 17. 05. 2016 г., постановено по адм. д. № 2774 по описа за 2015 г. на Административен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлен предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск на [фирма] срещу Изпълнителна агенция по лекарствата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – загуби в общ размер на 9 792, 89 лева (девет хиляди седемстотин деветдесет и два лева и 89 ст.) за периода от 29. 03. 2013 г. до 29. 06. 2013 г., причинени в резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед № А-13-0251/11. 03. 2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, ведно с мораторната лихва в размер на 1 392. 84 лева (хиляда триста деветдесет и два лева и 84 ст.) за периода от 10. 04. 2014 г. до 02. 09. 2015 г. и законната лихва от 02. 09. 2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта на присъдените разноски в полза на Изпълнителна агенция по лекарствата в размер на 5 057, 40 лева (пет хиляди петдесет и седем лева и 40 ст.) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати в полза на [фирма] ЕИК[ЕИК] обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди – загуби в общ размер на 9 792, 89 лева (девет хиляди седемстотин деветдесет и два лева и 89 ст.) за периода от 29. 03. 2013 г. до 29. 06. 2013 г., съставляващи платени суми за наем, охрана, електрическа енергия и трудово възнаграждение на служителите на аптека, открита от [фирма] ЕИК[ЕИК] в [населено място], [улица], причинени в резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед № А-13-0251/11. 03. 2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, ведно с мораторната лихва в размер на 1 392. 84 лева (хиляда триста деветдесет и два лева и 84 ст.) за периода от 10. 04. 2014 г. до 02. 09. 2015 г. и законната лихва от 02. 09. 2015 г. до окончателното изплащане, както и разноските по водене на делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет лева) лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати в полза на [фирма] ЕИК[ЕИК] разноските за настоящата инстанция в размер на 25 (двадесет и пет) лв.

Решението е окончателно.