Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Р. Н., срещу решение № 293 от 15. 01. 2016 г. постановено по адм. д. № 5242/2015 г. от Административен съд София-град. С него е отменен мълчаливия отказ на касатора в настоящото производство да се произнесе по жалба с вх. № Е-11К-00-54 от 1. 08. 2014 г., подадена от К. Т. Т. от [населено място]. Съдът е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по жалбата в срок от два месеца, от влизане в сила на решението, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Осъдил е КЕВР да заплати на К. Т. направените от нея разноски в размер на 10 лв.

С определение № 242 от 12. 01. 2017 г. в производството по реда на чл. 248 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, съдът е оставил без разглеждане искането на К. Т. за изменение на решението в частта му за разноските.

В касационната жалба на председателя на КЕВР се съдържа становище за незаконосъобразност на съдебното решение, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че жалбата на К. Т. е била недопустима, защото е била подадена след изтичането на двумесечния срок за произнасяне от страна на КЕВР. По изложените съображения в нея моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

От ответната страна по касационната жалба К. Т. е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат – пълномощника й Е. К., в който се съдържа становище за неоснователността й. В отговора са изложени възражения, които ответната страна противопоставя на твърденията...