Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът И. Ж., действащ като [фирма] моли да бъде отменено решение № 302/23. 02. 2017г. по адм. д. № 1719/2016г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 031302447/11. 11. 2013г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна по съображения в писмен отговор и писмена молба, имаща характер на становище, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 4089, 21лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031302447/11. 11. 2013г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. за разликата над 5094, 19лв и лихвите над 1952, 55лв като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че в РА са определени задължения с лихви по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. – 2010г. и са начислени лихви за м. 11 и 12. 2011г. по справките декларации, поради закъсняло внасяне на главниците за двата периода. Задълженията са определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и...