Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. против решение № 1792 от 11. 10. 2016 г. по адм. дело № 1053/ 2016 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-101/15. 04. 2016 г. на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив за потвърждаване на разпореждане № [номер]/2140-15-459/22. 12. 2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като всички изисквания за пенсиониране са изпълнени. Моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който да му бъде отпусната пенсия.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд – Пловдив да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд - Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон.
Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Правилно е заключението, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Изводът на съдебния...