Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 5490/ 01. 08. 2016 г. по адм. дело № 563/ 2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана № 29-07-215/01. 12. 2015г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), за възстановяване на суми, представляващи превишение на определения брой специализирани медицински дейности и на определената стойност на назначаваните медико - диагностични дейности за четвъртото тримесечие на 2014 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл са доводите на жалбоподателя, че тежестта на доказване в процеса е неправилно разпределена). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който писмената покана да бъде отменена частично общо за сумата над 7570. 38 лв. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на СЗОК не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на издадената от директора на СЗОК против жалбоподателя [фирма] писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определения брой специализирани медицински дейности (СМД) и на стойностите на назначените медико - диагностични дейности (МДД) за четвъртото тримесечие на 2014 г. В съответствие с нормативната уредба решаващият съд стига до извод, че актът е постановен от компетентен орган (чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) и при спазване на изискванията за форма. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че при издаване на поканата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проверката на жалбоподателя [фирма], [населено място] е извършена по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от финансов инспектор в СЗОК, констатациите на проверяващия са обобщени в протокол от 31. 07. 2015 г., съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в който са установени превишените регулативни стандарти. Дружеството е уведомено за резултатите от проверката и му е осигурена възможност да представи писмено възражение съгласно чл. 76а, ал. 2 ЗЗО, а поканата за възстановяване на получените суми в общ размер на 25 386. 51 лв. е издадена от директора на СЗОК по реда на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО след изтичане срока за възражения.
Заключението на първоинстанционния съд за съответствие на писмената покана с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция.
Установено е, че жалбоподателят [фирма], [населено място] е страна по договор № 222239/14. 02. 2014 г., сключен с Националната здравноосигурителна каса, за оказване на извънболнична помощ. Съгласно договора възложителят НЗОК заплаща на жалбоподателя [фирма] като изпълнител оказаната специализирана извънболнична медицинска помощ, съобразно извършените и отчетени СМД и МДД. Съгласно чл. 43, ал. 1 – ал. 3 от договора изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ, може да назначава извършване на СМД и на МДД по брой или стойност, определени за всяко тримесечие, съгласно подписани от страните протоколи, а според чл. 46, ал. 1 от договора е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, при превишаване на разрешените стойности или брой дейности. За изпълнение на задълженията по договора за четвъртото тримесечие на 2014 г. СЗОК извършва проверка. Проверяващият инспектор констатира, че жалбоподателят [фирма] като изпълнител по договора назначава извършване на СМД и МДД, които надвишават броя и стойността на определените за това тримесечие и които са заплатени от възложителя. Съобразно данните за изпълнени, отчетени и заплатени от възложителя дейности, при отчитане на допустимото съгласно договора превишение на СМД и МДД, е установено, че превишението за МДД, допуснато от изпълнителя, за четвъртото тримесечие на 2014 г. е в размер на 14 154. 51 лв., а за СМД за същия период превишението е 11232. 00 лв. Тези констатации са отразени в протокола от 31. 07. 2015 г. и въз основа на последния е издадена оспорената писмена покана за възстановяване на посочените суми.
При тези данни правилно съставът на административния съд приема, че издадената от директора на СЗОК писмена покана съответства на нормативните изисквания. Превишенията на определените брой СМД и стойности на МДД и подлежащите на възстановяване суми са установени след съпоставяне на броя на СМД, съответно стойностите на МДД, които са определени на лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ с протокола за съответното тримесечие, заедно с разрешените превишения и евентуално компенсиране за предходно тримесечие, с отчетените от изпълнителя на СМД и МДД направления. При верен и точен анализ на разпоредбите на чл. 65 ЗЗО и чл. 66, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО и в съответствие с чл. 82, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2014 г. (отм.) първоионстанционният съд достига до правилния извод, че направленията за СМД и МДД могат да бъдат отчетени от изпълнителя само в електронен вид и не е необходимо да бъдат предоставени на възложителя на хартиен носител, тъй като не съдържат и не е необходимо да съдържат подпис на пациентите. На база на посочените текстове правилно е преценено, че за изпълнителите на медицинска помощ не съществува задължение да предоставят на съответната РЗОК или СЗОК издадените и/или изпълнени от тях направления за СМД и МДД и затова за РЗОК или СЗОК не съществува задължение да съхранява направленията на хартиен носител. Това заключение се подкрепя и от механизма на определяне на превишението, което не се установява по отношение на конкретни направления, а по отношение на определените за цялото тримесечие регулативни стандарти за конкретния изпълнител на медицинска помощ (брой СМД и стойност на МДД), като се изчислява не за издадените, а за изпълнените и изплатени направления. Съобразно цитираните текстове съдът достига до законосъобразния извод, че данните в представените от изпълнителя електронни отчети не са опровергани от последния (в този смисъл правилно е позоваването на нормата на чл. 193, ал. 3 ГПК), поради което следва да бъдат съобразени при определяне на подлежащите на възстановяване суми. След констатация, че подлежащите на възстановяване суми за СМД и МДД за четвъртото тримесечие на 2014 г. са определени от СЗОК, като са взети предвид определените съгласно протокола към договора брой СМД и стойност на МДД за това тримесечие на 2014 г., отчетените СМД и МДД от изпълнителя в представените електронни отчети, допустимото съгласно договора превишение, остатъкът от предходното тримесечие и заплатените от СЗОК суми, първоиностнационният съд законосъобразно приема, че лечебното заведение следва да възстанови на възложителя посочените в поканата суми.
Възражението на касационния жалбоподател, че след като дейностите са изпълнени, сумите, заплатени от НЗОК, са получени на правно основание от изпълнителя на медицинска помощ и не подлежат на възстановяване, е неоснователно. В случая задължението за възстановяване на посочените в писмената покана суми произтича от причинена на НЗОК вреда, изразяваща се в заплащане на изпълнителите на медицинска помощ направления за СМД и МДД, които са извън разрешените за съответното тримесечие брой на СМД и стойност, каквато несъмнено е установена.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, като в съответствие с чл. 171, ал. 4 АПК на страните са дадени конкретни указания в този смисъл (определение от 12. 02. 2016 г.). Дадените от съда указания са съобразени и с доводите на жалбоподателя, който с жалбата си оспорва констатациите в писмената поканата с мотива, че сумите са получени от него на правно основание, без да излага други конкретни съображения. В съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК съдът проявява и процесуална активност, като за изясняване на спора от фактическа страна служебно допуска съдебно - счетоводна експертиза.
Решението на съдебния състав е постановено след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал. Невъзможността на възложителя да представи копия от направленията, посочени в електронните отчети, правилно не е ценена от съда във реда на страната, тъй като както вече се посочи СЗОК няма задължение да съхранява такива документи (чл. 65 и чл. 66 ЗЗО). Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза е анализирано от съда и е интепретирано съобразно останалите представени доказателства, като е взето предвид, че констатациите на вещото лице не опровергават изводите за наличие на задължение за възстановяване посочените в писмената покана суми. Копията от електронните отчети на изпълнителя на СМД и МДД са съобразени от съда, като е взето предвид, че в същите са посочени медицински направления бл. МЗ-НЗОК 3, както и за медико-диагностични дейности - бл. МЗ-НЗОК № 4, цитирани са номер и дата на направлението, респективно на амбулаторния лист, в който е отразено, регистрационен номер и универсален идентификационен номер на изпращащото лечебно заведение /възложител/ и на лечебното заведение – изпълнител /извършващо съответното изследване или дейност/, ЕГН на задължително здравноосигуреното лице, дата на назначението и на изпълнението. Поради това и поради липсата на доказателства, ангажирани от жалбоподателя, които да ги опровергават, правилно съдът приема, че данните в тях следва да се приемат за верни.
Решението е постановено след подробен анализ на представените доказателства, като съдът излага обстойни мотиви в подкрепа на направените изводите за неоснователност на подадената жалба.
Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5490 от 01. 08. 2016 г. по адм. дело № 563 / 2016 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.