Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. В. Т, подадена чрез главен юрисконсулт Н. М. срещу решение № 254 от 17. 07. 2017 г. по адм. дело № 360/2017г. на Административен съд В. Т. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт.

Ответникът - А. С. Х. чрез пълномощника си адвокат Й. Г. с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд гр. В. Т е отменил решение № 1012-04-16#1/28. 04. 2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. В. Т и потвърденото с него разпореждане № 28850#5/30. 01. 2017 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-гр. В. Т, с което на А. С. Х. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изпратил е преписката на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. В. Т за решаване на въпроса по същество при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови този резултат, съдът е приел за незаконосъобразен изводът на административния орган, че към датата на инвалидизирането жалбоподателят не е изпълнил условието за наличие на осигурителен стаж от една година. Посочил е, че задължителната практика на...