Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на П. И. К. против заповед № 8121К-4902/ 2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Иска отмяна на заповедта с доводи за немотивираност и несъответствие с доказателствата, материална незаконосъобразност.В хода на дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващият орган не е достигнал до изводи за наличие на тежко нарушение на служебната дисциплина и е предложено наказание "порицание". Не е вярно изложеното в заповедта, че е предотвратил извършване на проверка срещу лицето М. Ф., защото е налице висящо наказателно дело ДП № 31/2016 г. и е наложена мярка за неотклонение. Контактите с лицето М. Ф. са във връзка с план за провеждане на СПО от 12. 03. 2016 г. Не е знаел за съществуването на жалба от 10. 05. 2016 г. подадена от Т. Т., а за срещата с нея е уведомил прекия си началник С. С.. Подробни съображения са развити в писмените бележки на адвокат Г. представени в о. с.з. от 18. 10. 2017 г.Иска присъждане на разноски.

Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че в представените с преписката обобщени справки и доказателства се установяват дисциплинарните нарушения. Спазени са изискванията за право на защита, като са приети писмени обяснения от 14. 11. 2016 г.Иска присъждане на разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Въз основа на заповед № 8121з-613/ 16. 06. 2016 г. на министъра на МВР със срок от 20 дни е започнала проверка в ОД на МВР-[населено място] по повод постановление № 812100-14675/ 14. 06. 2016 г. на Районна прокуратура с данни за неправомерни действия на служители от сектор БОП при ГДБОП.Перката е приключила...