Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/-гр. С., подадена чрез юрисконсулт Д. В. против решение № 131 от 12. 09. 2016 г. по адм. дело № 130/2016 год. на Административен съд Сливен, с което е отменена по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя д-р К. П. К., Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с изх. № 29-04-5/08. 04. 2016 год. на Директора на Р3ОК гр. С., с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО дружеството е приканено в 14 дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неправомерно получена сума в размер на 2 299 лева, и са присъдени разноски в размер на 50, 00 лева.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за издаване на писмената покана поради превишаване от лечебното заведение на определения брой назначени специализирани медицински дейности/СМД/ над разрешените за трето тримесечие на 2015 г. в размер на 2 299, 00 лева. Счита, че средствата за СМД и МДД са разделени по видове и не могат да се прехвърлят от единия вид към другия. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването по писмената покана. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът- [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледани по същество оплакванията са основателни, по следните съображения:

С решение № 131 от 12. 09. 2016 г....