Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаЕ. И. по адм. дело № 6844/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр.София, срещу решение № 3204/17.05.2021 г. постановено по адм. д.№11438/2019 г. по описа на АССГ. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт №Р-22221518005926-091-001 от 23.05.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, в която е потвърден с решение № 1399 от 16.08.2019 г. на Директора на дирекция „ОДОП” – София, с който на „МСИ България” ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер 30 767 лв., от които 24 500 лв. главница и 8 267 лв. лихви.

Касаторът намира постановеното решение за неправилно.

Оспорват се мотивите на съдебния акт, според които макар, че доставчиците „Интралот БГ” ЕООД ; „КММД” ЕООД и „Кю комюникейшънс” ЕООД не са разполагали с кадрови и технически потенциал за осъществяване на доставките, това не е достатъчно основание да бъде отказано признаването на право на данъчен кредит. В тази връзка, неправилно първоинстанционният съд се е позовал на преюдициалните заключения на Съда на ЕС по дело С-18/13 г. и съединени дела С-80/11 и с-142/11 г., които са дадени при идентични факти. Позоваването на тези решения на СЕС в контекста на установената по делото фактическа обстановка е необоснован.

Възприетото от съда становище е относимо само при реална доставка по фактурите. В конкретния случай по нито една от спорните фактури не е доказано реално извършена доставка от издателя им.

Неправилно и при изложени противоречиви мотиви първоинстанционният съд приема, че при условията на главно, пълно доказване „МСИ България” ООД е успяла да докаже получаването на същите тези доставки, неизвестно от кого обаче и при това без да знае, че участва в привидни доставки. Ревизираното лице е знаело, че издателят на процесните фактури не е действителният доставчик на процесните стоки и услуги, като недействителността на доставките по спорните фактури произтича от собствените действия на получателя. Доказателствата за извършени по спорните доставки плащания са представени само от ревизираното лице. Доставчиците му изобщо не са намерени, поради което изводът на съда, че плащанията са получени е необоснован, тъй като този факт не е проверен в счетоводството на тези доставчици. В тази част заключението на ССчЕ, се основава единствено на документи, които са представени от ревизираното лице.

Реалността на доставките не може да бъде установена и от СТЕ, която е приета без оспорване по делото. Целта на тази експертиза е да проследи последващите доставки осъществени във връзка с процесните, но фактът, че такива са осъществени не налага извод непременно, че РЛ е получило стоките и услугите от издателите на фактурите.

Съдебното решение е неправилно и в частта на разноските. Пред съда са представени допълнително доказателства, от които са направени изводи във връзка с незаконосъобразността на РА. Следователно на основание чл.161, ал.3 от ДОПК разноските следва да бъдат заплатени от дружеството.

По така изложените съображения се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесния РА.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „МСИ България” ООД, в писмен отговор по касационната жалба, намира, че е изцяло неоснователна. Касаторът необосновано твърди, че процесните фактури не отразяват реално извършена доставка. По делото са приложени договори за доставка на материали, приемо-предавателни протоколи, фискални бонове за осъществено плащане, които доказват реално осъществяване на доставките. Тези изводи на съда се подкрепят и от заключенията на ССчЕ и СТЕ, приети по делото неоспорени от страните.

От заключението на ССчЕ се установява, че счетоводството на дружеството е водено редовно. Проверявайки счетоводството на ревизираното лице, експертът е установил, че фактурираните стоки и услуги имат връзка с икономическата дейност на дружеството.

Обосновано съдът е посочил, че техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит.

Нито в хода на ревизията, нито пред съда от данъчната администрация се поддържа твърдение за участие на ревизираното лице в данъчна измама.

Изводите на АССГ са съобразени с практиката на ВАС и СЕС по идентични казуси, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Претендира се присъждане на разноските сторени пред настоящата инстанция.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че постановеното решение е правилно. Изводът на съда за осъществени реални доставки се основава на приетите и ценени по чл.171, ал.1 от АПК писмени доказателства - фактури, договори за доставка на материали, предоставяне на квалифициран персонал за осъществяване на монтажни дейности, приемо-предавателни протоколи и фискални бонове за осъществено плащане. Съдът се е позовал и на относимата съдебна практика, съгласно която неоткриването на доставчиците на данъчните им адреси, не е основание да не бъде признато право на данъчен кредит на получателя по доставката. Заключението на прокурора е, че не се установяват касационни основания за отмяна на постановеното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното :

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт №Р-22221518005926-091-001 от 23.05.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта, в която е потвърден с решение № 1399 от 16.08.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП” – София. С ревизионния акт на „МСИ България” ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 30 767 лв., от които главница 24 500 лв. и лихви в размер на 8 267 лв. по фактури издадени от „Интралот БГ” ЕООД ; „КММД” ЕООД и „Кю комюникейшънс” ЕООД за данъчни периоди м.12.2015 г. и м. 05.2016 г.

При извършената проверка на акта относно неговата валидност съдът е приел, че ревизионното производство възложено и извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила на ДОПК за извършването на ревизията. РА е издаден от органите по чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл.120, ал.1 от ДОПК. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизвоствените правила, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна.

Правният спор между страните според АССГ се свежда до това законосъобразно ли органите по приходите са отказали да признаят на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите издадени от„Интралот БГ” ЕООД ; „КММД” ЕООД и „Кю комюникейшънс” ЕООД.

Още в хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че формалната предпоставка за упражняване право на данъчен кредит е изпълнена – съставен е данъчен документ според изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС. Спорно е изпълнението на материално правната предпоставка - наличието на доказателства за реално осъществяване на услугите и доставка на стоките.

Като основателно е преценено твърдението на ревизираното лице, че органите по приходите са отказали да признаят право на данъчен кредит само въз основа на това, че доставчиците му не са представили поисканите от тях документи и не са разполагали с материалната и техническа обезпеченост за осъществяване на доставките.

За да обори тези констатации дружеството е представило по делото договори, приемо-предавателни протокол, платежни документи. ССчЕ е проследила връзката между всяка една от фактурите и търговските документи, като е посочила каква е обвръзката между тях. От вещото лице е установено, че счетоводството на дружеството е редовно водено и са спазвани основаните счетоводни принципи. На свой ред СТЕ установява, че по-голяма част от получените стоки и услуги са били вложени в последващи доставки на ревизираното дружество. Въз основа на тези доказателства, първоинстанционният съд е формирал извод, че РЛ е получило фактурираните стоки и услуги. На представените от жалбоподателя преки и косвени доказателства, подкрепени от заключенията на експертизите не могат да бъдат противопоставени доводите, с които ревизиращите са отказали да признаят реалността на доставките - недоказаност на материалната и кадрова обезпеченост на доставчиците. За да направи този свой извод решаващият състав се е позовал на тълкуването на СЕС дадено в решенията по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и по дело С-18/13, съгласно които правото на данъчен кредит не може да бъде отказано само по причини у доставчиците, когато реалността на доставките е безспорно установена. При липсата на твърдения, че РЛ е участвало в данъчна измама, съдът е приел, че не са налице достатъчно основания да бъде отказано право на данъчен кредит, само на основания относими към неговите доставчици.

Въз основа на горното е отменен ревизионният акт и в полза на „МСИ България” ООД, са присъдени сторените съдебни и деловодни разноски.

Решението е неправилно.

Основателно се твърди от касатора, че при постановявянена решението са допуснати нарушения, които обосновават неговата отмяна. В мотивите на съдебния акт липсват изложени мотиви по всички спорни фактически и правни въпроси. Теоритично вярно, решаващият състав е приел, че за да се признае на получателя по облагаема доставка право на приспадане на данъчен кредит, той трябва да разполага с данъчен документ, в който на отделен ред да е посочен данъкът и безспорно да е установил реалността на тази доставка. Въпреки това установените по делото факти не са обсъдени във връзка с относимите правни норми и не е посочено по доставчици и във връзка с констатациите на ССчЕ и СТЕ какви са изводите на съда. Цитираната практика на СЕС, според която са кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците не може да бъде основание да се откаже право на данъчен кредит, без в конкретика да е обсъдено приетото по фактите за всеки от контрагентите на РЛ и предмета на доставките, също не обосновава крайния извод за реалност на процесните доставки.

Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че мотивите на първоинстанционното решение са вътрешно противоречиви. От една страна е прието, че „Интралот БГ” ЕООД; „КММД” ЕООД и „Кю комюникейшънс” ЕООД не разполагат с кадрови и технически потенциал за ревизирания период, но е установена реалност на доставките. Не е ясно въз основа на какви докаазтелства е формиран този извод. В издадените фактури от „Интралот БГ” ЕООД става дума за предоставяне на квалифициран персонал, което няма как да бъде осъществено без дружеството да е имало на разположение този персонал.

На основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да се произнесе по съществото на спорното материално право, като обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Посочената липса на конкретни мотиви, свързани с всеки от доставчиците и спецификата на доставката е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали са обосновани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и в крайна сметка дали той правилно е приложил материалния закон. Допуснатото нарушение от съда е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили и по различен от приетия от съда начин. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно горепосочените мотиви.

Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3204 от 17.05.2021 г., постановено по адм. д. № 11438 по описа на Административен съд София град за 2019 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. П. п/ Емилия Иванова