Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Й. Н. К. обжалва решение № 584/16. 03. 2016 г. на Административен съд - Варна постановено по адм. дело № 2506/2015 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03000314000989-091-001/23. 04. 2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна.

В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на съда, че получените обезщетения за отглеждане на малко дете от В. К. не са установени по размер и относно изводите за недоказано получаването на парични средства от роднини. Твърдението е за неправилна преценка на доказателствата по делото.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Д. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на касационна проверка е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Й. Н. К. против ревизионен акт № Р-03000314000989-091-001/23. 04. 2015 г. относно установените задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ както следва:

за 2008 година в размер на 3 769. 47 лева и съответните лихви;

за 2009 година в размер на 2...