Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против Решение № 1767/10. 10. 2016г., постановено по адм. дело № 539/2016 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16001615004878-091-001 от 03. 12. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 90/22. 02. 2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 5 476, 32 лева, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 1 048, 66 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо место, касаторът излага доводи за нищожност на издадения РА, поради липса на материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията. На второ место, касаторът твърди, че неправилно съдът приел за установено основанието за отказ на право на данъчен кредит. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и прогласяване нищожността на издадения РА, а при условията на евентуалност – отмяната му, като незаконосъобразен.

Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на АС - Пловдив. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт и за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение...