Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 256 от АПК.

Образувано е по касационна жалба от В. Б. Д. от [населено място]- лично и като пълномощник на малолетната ищца К. П. З. против решение № 308 от 17. 06. 2016 г., постановено по адм. д.№ 54/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен иска на касаторката – лично и като законен представител на малолетната ищца К. З. срещу Регионална здравна инспекция - Пазарджик, представлявана от директора Ф. Г. П. и [фирма], представлявана от В. К. В. за установяване неизвършването на фактически действия от страна на Втори състав на ТЕЛК при [фирма].

Касаторката твърди недопустимост на съдебното решение като постановено по съществото на непредявен иск по чл. 256 от АПК, евентуално – неправилност на същото поради необоснованост и като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

За общо разглеждане в настоящото производство са присъединени и други две касационни жалби – от [фирма] и от Регионална здравна инспекция – Пазарджик, но срещу допълнителното решение № 462/ 05. 08. 2016 г. по адм. д. № 54/2016 г. по описа на АС - Пазарджик, в частта му в която искането на всеки един от касаторите за допълване на основното съдебно решение по отношение претендираните съдебни разноски е отхвърлено като неоснователно. Тези касационни жалбоподатели твърдят неправилност на допълнителното решение в обжалваните от тях части като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка В. Б. Д. – лично и като законен представител на касационния жалбоподател К. П. З., не се явява и не се представлява. От същата чрез адв. Я.Д. по делото са постъпили два писмени отговора – съответно на касационната жалба на [фирма] и на тази от Регионална здравна инспекция – Пазарджик с твърдения за неоснователност на същите, съответно – за правилност на атакуваните с тях части от допълнително Решение № 462/05. 08. 2016 г. по адм. д. № 54/2016 г.

Ответникът по първата касационна жалба и жалбоподател срещу допълнителното съдебно решение, [фирма], редовно призован, се представлява от адв.М., който оспорва касационната жалба на В. Д. и по същество твърди правилност на основното съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество. Поддържа касационната жалба срещу допълнителното решение по съображения, подробно развити в жалбата на своя доверител.

Ответникът, Регионална здравна инспекция – Пазарджик, той – и касационен жалбоподател срещу допълнителното решение по делото, не изпраща представител, не депозира писмен отговор на жалбите, както и писмени бележки по съществото на спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на основното съдебно решение по делото и неоснователност на касационните жалби, предявени срещу обжалваните части от допълнителното решение.

Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които обжалваните решения в атакуваните части са неблагоприятни и в срок, поради което са допустими.

При разглеждането им по същество, настоящият състав на ВАС, трето отделение приема следното :

Адм. д. № 54/2016г. по описа на АС-Пазарджик е образувано по искова молба, предявена от В. Б. Д. – лично и като законен представител на малолетната си дъщеря – ищцата К. З., с която моли ответниците РЗИ - Пазарджик и [фирма] да бъдат осъдени да заплатят солидарно, както следва :

На К. П. З. чрез законния й представител В. Б. Д. обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие за времето от 19. 05. 2014г. до 25. 09. 2015г. на Втори състав на ТЕЛК при [фирма] по освидетелстване на вид и степен на увреждането на К. П. З. в размер на 5 200 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане;

На В. Б. Д.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие за времето от 19. 05. 2014 г. до 25. 09. 2015 г. на Втори състав на ТЕЛК при [фирма] по освидетелстване на вид и степен на увреждане на дъщеря й К. П. З. в размер на 2000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По повод уточнителна молба от адв. Я.Д. като процесуален представител на В. Д. вх. № 1094/10. 03. 2016 г., в съдебно заседание от 05. 04. 2016 г. административният съд с нарочно протоколно определение е допуснал изменение на предявените искове, като петитумът следва да се чете, така, както е формулиран в молба вх. № 1094/10. 03. 2016 г., а именно :

ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ Регионална здравна инспекция – Пазарджик, представлявана от директора Ф. Г. П. и [фирма], представлявана от В. К. В. да заплатят солидарно, както следва :

На К. П. З. чрез законния й представител В. Б. Д. обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие за времето от 19. 05. 2014г. до 25. 09. 2015г. на РЗИ – Пазарджик и Втори състав на ТЕЛК при [фирма] по освидетелстване на вид и степен на увреждането на К. П. З. в размер на 5 200 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане;

На В. Б. Д.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие за времето от 19. 05. 2014 г. до 25. 09. 2015 г. на РЗИ – Пазарджик и Втори състав на ТЕЛК при [фирма] по освидетелстване на вид и степен на увреждане на дъщеря й К. П. З. в размер на 2000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Въпреки липсата на петитум както в първоначалната искова молба, така и в уточнителната такава, за предявяване на, съответно за произнасяне по иск по чл. 256 или по чл. 257 от АПК, АС – Пазарджик, със свое протоколно определение от 05. 04. 2016 г. е заключил, че предвид обстоятелството, че производството по установяване на незаконосъобразно действие би затруднило произнасянето по иска за присъждане на обезщетение, искът по чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 206, ал. 1 от АПК с предмет : присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде отделен от иска по установяване на бездействие на ответниците, като искът по установяване действието / или – предвид противоречивите мотиви в протоколното определение - бездействието на ответниците/ следва да продължи пред настоящия състав на АС - Пазарджик, а производството по иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде отделено в друго дело, което председателят на АС-Пазарджик следва да разпредели на друг състав на АС-Пазарджик. Във вътрешно противоречие с изложеното в цитираното по-горе определение, АС-Пазарджик, след отделяне на двете производства, си е позволил да спре производството по отделения иск, въпреки че със същото определение е заявил, че не е компетентен да се произнася по движението на този иск, предвид отделянето му и необходимостта от разпределянето му на друг състав на същия съд, който единствено би бил компетентен да се произнася по допустимост, движение и основателност на същия.

Протоколното определение на АС - Пазарджик от 05. 04. 2016 г., с което двете производства са разделени и производството по иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е спряно до произнасяне по иска по чл. 256/257 от АПК, е било предмет на обжалване с частна жалба от двете ищци чрез адв. Д., по повод която е образувано адм. д. № 5022/2016 г. по описа на ВАС, ІV отделение. Със свое определение № 5796/ 16. 05. 2016 г. по същото дело ВАС е оставил без разглеждане частната жалба срещу протоколното определение от 05. 04. 206г. в частта му, в която се разделят съдебните производства, като неподлежащо на обжалване и е оставил в сила определението в частта му, в която производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Предвид окончателното определение на ВАС административният съд в настоящото производство се е поизнесъл по съществото на иск по чл. 256 от АПК, предявен солидарно срещу РЗИ - Пазарджик и [фирма], отхвърляйки същия като неоснователен.

Обжалваното пред ВАС съдебно решение № 308/17. 06. 2016 г. по адм. д. № 54/2016 г. по описа на АС - Пазарджик е недопустимо по следните съображения :

Нито с първоначално предявената искова молба, нито с уточнението към същата от 10. 03. 2016г. ищцата В. Д. – лично и като законен представител на дъщеря си К. З. е сезирала административния съд с иск по чл. 256 от АПК / или такъв по чл. 257 от АПК/. Видно от обстоятелствената част и петитума както на исковата молба, така и на уточнението към нея, административният съд е сезиран с два обективно и субективно съединени иска за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното бездействие на органите на РЗИ - Пазарджик и Втори състав на ТЕЛК при [фирма] да извършат освидетелстване на вида и степента на увреждане на малолетната К. З. в периода 19. 05. 2014 – 25. 09. 2015 г. Предявените искове са такива по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не съдържат петитум за осъждане на съответните административни органи да извършат определено фактическо действие, което не извършват, въпреки наличие на задължение за това, пряко произтичащо от закон.

Разпоредбата на чл. 206 от АПК, на която се е позовал административният съд, за да отдели производството по установяване незаконосъобразността на твърдяното фактическо действие от иска за присъждане на обезщетение за вреди от него, всъщност касае единствено случаите, в които искът за обезщетение за вреди е съединен с жалба срещу незаконосъобразен административен акт, от който се претендират вредите. В конкретния случай съдът е сезиран с искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претендирани от незаконосъобразното фактическо бездействие на органите на медицинската експертиза на територията на община П., изразяващи се в неосвидетелстване на К. З. в периода 19. 05. 2014 г.- 25. 09. 2015г., въпреки че са били надлежно сезирани с такова искане на 19. 05. 2014 г. Съдът не е бил сезиран с жалба срещу незаконосъобразен административен акт, съединена с иск за присъждане на обезщетение за вреди от него, поради което разпоредбата на чл. 206 от АПК не може да бъде приложена в случая. Нещо повече – при липсата на изричен петитум за осъждане на административните органи да извършат определено фактическо действие, от което или от фактическото бездействие да се извърши действието се претендират вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, съгласно която незаконосъобразността на фактическото действие или бездействие се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение – т. е. само в мотивите на съдебното решение, с което се уважава или отхвърля иска по чл. 1, л. 1 от ЗОДОВ, без произнасяне по този въпрос в диспозитива на съдебния акт.

Като се е произнесъл по непредявен иск, АС - Пазарджик е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по иска по чл. 256-257 от АПК – прекратено. Предвид окончателността на съдебното решение на ВАС, основанията за спиране на производството по исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вече са отпаднали, поради което съдебният състав на АС – Пазарджик, комуто е резпределено производството по исковете по чл. 1 от ЗОДОВ следва да възобнови делото и в рамките на производството по разглеждане на тези искове на основание чл. 204, ал. 4 от АПК да се произнесе в мотивите на съдебния си акт по незаконосъобразността на фактическото бездействие на ответниците, от което се претендират вредите.

Предвид изхода от основния предмет на съдебното производство, касационните жалби на [фирма] и Регионална здравна инспекция – Пазарджик срещу съответните части от допълнителното Решение № 462/05. 08. 2016 г. по адм. д. № 54/2016 г., с което е отхвърлено искането им за допълване на решението в частта за разноските, се явяват неоснователни, а допълнителното решение в тази част следва да бъде оставено в сила.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК и чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА допълнително Решение № 462/05. 08. 2016 г. по адм. д. № 54/2016 г. в частта му, в която са отхвърлени исканията на Регионална здравна инспекция - Пазарджик и [фирма] за допълване на Решение № 308/17. 06. 2016 г., постановено по адм. д. № 54/2016 г. по описа на АС-Пазарджик в частта му за разноските.

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 308/17. 06. 2016 г., постановено по адм. д. № 54/2016 г. по описа на Административен съд –Пазарджик, поправено с Решение № 462/05. 08. 2016 г. по същото дело, и

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.

Решението е окончателно.