Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от А. А. Б., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 5940 от 21. 09. 2016 г. постановено по адм. дело № 7009 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 4563 от 23. 03. 2012 г. на началник група „Административно-наказателна дейност“ („АНД“) в отдел „Пътна полиция“ („ПП“) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че съставът на АССГ, неправилно е приел, че по делото са представени всички 6 бр. НП, описани в обжалваната заповед. Излага доводи, че е налице несъответствие между едно от цитираните в заповедта НП и представените по делото НП, поради което не е безспорно установено отнемането на 4 контролни точки. Прави искане решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.

Ответникът - Началник група "Административно-наказателна дейност“ в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. А. Б. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 4563 от 23. 03. 2012 г. издадена от началник група „АНД“ в отдел "ПП" при СДВР, с която по отношение на Б. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) - изземване на свидетелството за управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, съдът е установил, че административното производство е започнало по инициатива на административния орган след запознаване със справка относно влезли в сила наказателни постановления (НП) с наложени санкции и отнети в съответствие с тях контролни точки. Установено е, че на И. са отнети всички 39 контролни точки с 5 бр. НП. С оспорената заповед № 4563 от 23. 03. 2012 г. издадена от началник група „АНД“ в отдел "ПП" при СДВР, спрямо А. А. Б. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че с влезли в сила НП на жалбоподателя са отнети 39 контролни точки., описани в заповедта, като водача не е изпълнил задължението си съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, да върне свидетелството си за управление на МПС, след като е загубил правоспособността си съгласно цитираната разпоредба. Съдът е посочил, че по делото са представени заверени копия от наказателните постановления с отбелязване на датите на влизането им в сила и справка картон на водача. От отбелязването върху НП е установил, че те са влезли в сила, както следва: НП № 140177/2007 г. на 13. 11. 2007 г.; НП № 41652/2009 г. на 24. 04. 2009 г.; НП № 4563/2012 г. на 05. 03. 2012 г.; НП № 324/2010 г. на 05. 06. 2010 г. и НП № 82873/2006 г. на 09. 08. 2006 г. При така установеното, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че при отнети пълен брой 39 контролни точки, жалбоподателят е загубил правоспособността си да управлява МПС и не е изпълнил доброволно задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството за управление на МПС, поради което, в условията на обвързана компетентност, правилно административният орган е приложил предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка. Решението е правилно.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление.

В проведеното съдебно производство по оспорване законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ не може да се преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН). В противен случай на административния съд се възлага провеждането инцидентен съдебен контрол върху предпоставките за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение, което е недопустимо. Поради това АССГ законосъобразно е зачел обвързващата доказателствена сила на отразения в наказателните постановления факт на връчването им.

Неоснователни са наведените пред настоящата инстанция доводи на касатора, че по отношение на цитираното в заповедта НП № 1016/324/10/, по делото не е представено НП с такъв номер и дата на издаване. Идентичността на посоченото в заповедта с представено по делото НП 324/10 от 20. 04. 2010 г. се установява от посочената в заповедта и представена по делото справка за отнетите контролни точки на водача, в която посоченото НП подробно е индивидуализирано, включително чрез посочване на издалия го орган, датата на връчването му (27. 05. 2010 г.), датата на влизането му в сила (04. 06. 2010 г.), както и отнетия с него брой контролни точки – 4.

Изложеното води до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Като е достигнал до посочения извод, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 5940 от 21. 09. 2016 г. постановено по адм. дело № 7009 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.