Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], адрес по чл. 8 ДОПК [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Б.С., против решение №568/07. 04. 2017 г. по адм. д. №1215/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-16001615006562-091-001 от 29. 02. 2016г., издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. П., офис С. З, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 245 от 25. 04. 2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“–гр. П., относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 30 299, 38 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 9 717, 21 лв. за данъчни периоди 01. 04. 2012 г. - 31. 08. 2013 г. по фактури издадени от [фирма] и [фирма] с предмет на доставка "дизелово гориво". Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Претендират се разноските по делото.

Ответникът - директорът на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. П., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р.С. оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни аргументи са изложени в представено писмено възражение и писмена защита, в която е заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1800 лв.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

При ревизията на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1...