Производството е по чл. 248 от ГПК.

Молителите А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. в качеството им на касационни жалбоподатели чрез адв. В. Н. и адв. Н. в качеството му на адвокат, осъществил безплатна правна помощ, са направили искане за изменение на решението, постановено по настоящето дело в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК.

Изложени са съображения, че решението следва да се допълни като се присъди възнаграждение на адв. Н. за осъщественото представителство на посочените лица на основание чл. 38 от ЗАдв като се съобрази, че в списъка по чл. 80 от ГПК е посочен общ размер на адвокатското възнаграждение 52 240 лв за всички представлявани лица съобразно техния интерес. Така следвало съобразно изхода на спора и осъщественото процесуално представителство пред първа инстанция да се присъдят още 13 899, 50 лв на адв. Н..

Освен това молителите С. чрез адв. Н. са изложили съображения като разноските за първа инстанция, които са осъдени да платят следвало да бъдат намалени до 17 431, 32 лв, както и въззивното решение в частта за разноските в която те са осъдени да заплатят 1 020 лв, разноски от 720 лв и 300 лв юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва молбата. Сочи, че поддържа възраженията си за прекомерност на посоченото в списъка адвокатско възнаграждение, както и за недължимост поради отсъствие на предпоставките по чл. 38 от ЗАдв. Преценката следвало да се направи към правнорелевантен момент. Нямало основание за присъждане на възнаграждение на адв. Н..

Нямало доказателства по всяка отделна претенция. Не били представлявани самостоятелно, а общо.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Осъществено е процесуално представителство от адв. В. Н. за всички ищци в процеса. Видно е, че е оказана правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т, 2 от ЗАдв. поради това, че лицата се издържат от своята майка и законен представител, като изрично е посочено във всички списъци по чл. 80 от ГПК за всяка от инстанциите по делото

Видно е, че първоначално са предявени искове от 8 ищци всеки субективно съединен за сумата от 200 000 лв срещу ЗК „Лев инс“ АД. При така предявените от всеки от ищците искове адвокатското възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 вр. Наредба № 1 от 09. 7.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т. 5, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 5 530 лв плюс 20 % ДДС, равно на 6 636 лв. Адвокат Н. е посочил 6 530 лв и с оглед на така посочения размер, в по-малко от изчисления от съда, следва да се направи разпределението за разноските.

Срещу решението на първата инстанция са постъпили две въззивни жалби, както от ищците в отхвърлените части, така и от ответника в уважената част, т. е. налице е материален интерес от защита на ищците отново в целия размер по всеки от исковете пред тази инстанция. С решението си въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд за присъдените обезщетение от по 120 000 лв за ищците А., Ф. и Р. С. С., както и по отношение на С.С.А за разликата над присъдените 100 000 лв за още 50 000 лв, които са присъдени, като е отменено и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение за разликата над 19 730 лв до 27 904, 75 лв. В останалата част решението е потвърдено.

Решението на въззивния съд с решение по настоящето търговско дело е допуснато до касационно обжалване само в отменената част, като след отмяната са отхвърлени исковете на А., Ф. и Р. С. С. и в тази част ВКС е отменил решението на въззивния съд и е присъдил обезщетение от по 130 000 лв за всеки от тези ищци.

Съразмерно на уважената част от исковете се дължи и възнаграждение от посоченото при претенция на всеки от ищците по 200 000 лв или за С.С.А 4 897, 50 лв (150/200 000 х 6530 лв), за Ф. А. С. 100 000 лв (100 000 /200 000) 3 265 лв, за всяко от децата С. Р. Ф., А. Р. Ф., Г. Р. Ф., А. С. С., Ф. С. С., Р. С. С. (130 000/200 000 ) по 4 244, 50 лв. Общо за първа инстанция възнаграждението следва да е 33 629, 50 лв, за въззивна инстанция 33 629, 50 лв, общо 67 259 лв. С въззивното решение е внесена промяна в първоинстанционното решение и е присъдено възнаграждение, така че първоинстанционното е за сумата 19 730 лв, за първата инстанция 14 330 лв. С решението на ВКС са присъдени за производството пред САС още 12 390 лв. Общо за двете инстанции 67 259 лв – присъдените 19 730 лв плюс 14 330 плюс 12 390 – общо 46 540 или дължими 67 259 лв - 46 540 лв – 20719 лв Следователно за първоинстанционното производство следва да се присъди размер на поисканата сума от 13 899, 50 лв допълнително.

Въпросът за изменение на материалното положение след снабдяване с изпълнителен лист, не може да се реши в производството по чл. 248 от ГПК, тъй като въпросът за разноските се разрешава по начина, както са извършени към момента на извършването. Материалното положение на всеки от въззивните жалбоподатели – ищци се изменя след подлежащото на предварително изпълнение осъдително въззивно решение. Но доколкото преценката се прави към момента на извършените процесуални действия в първата и въззивната инстанция, то тогава се преценява посоченото основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ГПК. Относно разноските пред Върховния касационен съд, ответникът не е направил искане за тяхното изменение на соченото в отговора в настоящето производство основание. В този смисъл възражението на ЗК „Лев инс“ АД е неоснователно. Присъжда се възнаграждение на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за вече оказана правна помощ. Новият факт на изменение на материалното положение на лицата не може да се съобрази след като се преоценяват разноски за първа и въззивна инстанции съобразно окончателния изход на делото и нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

По отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските и отмяна на решението на въззивния съд в частта, съобразно разпределението на разноските и дължимите на ответника по иска разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва отговорността за разноски да се разпредели с оглед изхода на спора. По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая общият размер на всички уважени искове към общия размер на предявените искове, съпоставен с направените разноски пред първа и въззивни инстанции, посочени в списъците и посочени от молителите в настоящето производство е 48930 лв плюс 13 150 лв за втора инстанция общо 62 080 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете за разликата над 1 030 000 лв (общ сбор от цените на исковете) сумата е 21 728 лв разноски. Присъдени са с въззивното решение 29 330 лв, следователно ще следва да се отмени решението на въззивния съд над 21 728 лв. В останалата част искането е неоснователно.

Следва да се уважи и молбата за изменение на решението по настоящето дело в частта, с която не е отменено решението на въззивния съд за определени на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 от ГПК разноски за сумата от 720 лв и 300 лв юрисконсултско възнаграждение, присъдени от въззивния съд, в тази част следва да се отмени решението на Софийски апелативен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 124 от 28. 10. 2019 г. по т. д. 1427/17 г., Върховен касационен съд, Второ търговско отделение в частта за разноските следва: ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица] да заплати на адвокат В. Н. САК сумата от 13 899, 50 лв на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в процеса на А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С., както и в частта за следващите се разноски след отмяна на въззивното решение.

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, решението по настоящето дело в частта, с която са определени разноските за въззивното производство като ОТМЕНЯ решение № 510 от 06. 03. 2017 г. по гр. д. 4916/16 г. на Апелативен съд - София в частта за присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за сумата над 21 728 лв до присъдения размер от 29 330 лв, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част и ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд – София в частта, с която са определени разноски на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 от ГПК А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. да заплатят на ЗК „Лев инс“ АД за сумата от 720 лв (от присъдените 7 200 лв) съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: