Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. К.,чрез адв.Ст.С., срещу решение №472 от 02. 07. 2019г по в. гр. д № 1164/2019г на Окръжен съд отм. а Загора, с което е потвърдено изцяло обжалвано от касатора решение № 273 от 27. 02. 2019г на на Старозагорския районен съд. Отхвърлени са няколко обективно съединен иска на касатора срещу бившия му работодател НИРО-БГ ЕООД, предявени с искова молба в трудов спор както следва: за обезщетение поради оставане без работа поради уволнение в размер на 1020 лв за м. май и юни на 2018г., на основание чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ ; иск по чл. 220, ал. 1 КТ за присъждане на парично обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 510 лв.; евентуален иск по чл. 226, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3 КТ - за присъждане на парично обезщетение за причинени неимуществени вреди поради неиздаване на необходимите документи за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 3 000 лв., иск по чл. 226, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3 КТ - за присъждане на парично обезщетение за имуществени вреди за времето от м. април до м. юни 2018г., изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за регистриране в Агенцията по заетостта и невъзможност да получава обезщетение за безработица в размер на 1 020 лв., както и обезщетение поради невъзможността за осъществяване на редовни международни автотранспортни превози и допълнително трудово възнаграждение от тях, в размер на 4 000 лв. Прието е за установено, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение, но не с действията и не при обстоятелствата, изложени в исковата молба като основание за претендираните обезщетения, а със заповед №94 от 13. 04. 2018г, с която е упражнено право по чл. 71 КТ

Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение изцяло, като с въззивната жалба е поискал въззивният съд да признае за незаконно и отмени уволението, извършено със заповед№94 от 13. 04. 2018г.,като уважи и предявените искове. Въззивният съд не се е произнесъл по искания от жалбоподателя начин. Изтъкнал е, че не е предявен иск по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ за отмяна на заповедта. Потвърдил е решението по отхвърлените четири иска за обезщетение, обсъдил е фактическите твърдения на ищеца на които исковете са основани, включително тези, че ищецът устно е бил отстранен от работа в [населено място],Белгия и не са били издадени съответните документи, като основание за исковите претенции.

Касаторът изтъква на първо място недопустимост на въззивното решение.С исковата молба ищецът не е оспорвал конкретна заповед, каквато по негови твърдения не му е била и връчвана, а е изтъкнал като незаконно устно уволнение, извършено на 09. 04. 2018г от представител на работотеля, който при описаните с иска обстоятелства иззел ключовете на управлявания от ищеца товарен автомобил и казал му да се маха, без обяснения. Трудовият договор се прекратява само писмено, а не с устна заповед, което според защитата дава основание на иска.Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са взели това предвид в крайните актове, а се занимали със заповедта от 13. 04. 2018г, която не е оспорвана. В изложение са формулирани въпроси, по които се сочи основание съгласно чл. 280, ал. 1 т. 1 и чл. 280, ал. 2 ГПК

В отговор ответникът НИРО-БГ изтъква недопустимост на жалбата. Няма предявен иск на основание чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ,затова няма и решение по такъв иск.Уволение не може да се оспорва „имплицитно”, както счита касатора. По допустимостта на касационно обжалване се изтъква липсата на конкретни основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество, при посочените в изложението основания на чл. 280 ГПК.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита касационната жалба за недопустима по критерия на чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, макар въззивният съд да е приел, че решението му, което е по трудов спор, подлежи на касационно обжалване.Всеки един от предявените искове за обезщетение при посочените в КТ основания е с цена под размера от 5000 лева.Основание за прилагане на изключението в чл. 280, ал. 3 т. 3 ГПК не е налице при така произнесеното от въззивния съд решение и очертаният предмет на делото.

Претендираните от ответника разноски в размер на 1200 лева и следва да се присъдят

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане касационната жалба на Т. В. К. срещу решение №472 от 02. 07. 2019г по в. гр. д № 1164/2019г на Окръжен съд отм. а Загора

Осъжда Т. В. К. да заплати на НИРО-БГ ЕООД сумата 1200 лева разноски за настоящата инстанция

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в седмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.