Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано по касационната жалба на С. М. К. чрез адвокат К. П. срещу решение № 255 от 30. 01. 2019 г. по гр. д. № 501/2018 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 5590 от 27. 07. 2017 г. по гр. д. № 15118/2012 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени исковете на С. М. К., гражданин на Република И., против Л. Р., гражданин на Република Л., да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот - ап./№/ в София, район Л., [улица], вх.А, с нотариален акт/ №/, том ІІ, рег. /№/, дело /№/ от 04. 05. 2010 г. на нотариус с рег. /№/ и район на действие Софийски районен съд, на основание чл. 42, ал. 2, вр. с чл. 37 ЗЗД и против В. Н. Р. на основание чл. 108 ЗС, при участието на Г. О. Т. като подпомагащата страна по делото. Касационното обжалване е допуснато при констатирана „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради нарушаване принципа на законност в чл. 5 ГПК при решаване на спора, във връзка с последиците при сключване на нотариална сделка и твърдения за порок на упълнощителната сделка в хипотезата на чл. 42, ал. 2, във вр. с чл. 37 ЗЗД.

Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06. 11. 2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Р. Б, чрез законовия критерий „очевидна неправилност” се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т. е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК. При твърдения за „очевидна неправилност”, съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

В случая, при правилно изяснена фактическа обстановка по делото, въззивният съд е обосновал отхвърлянето на предявените искове чл. 42, ал. 2, вр. с чл. 37 ЗЗД и чл. 108 ЗС с недобросъвестност на продавача и знанието му за невъзможността клетвения комисар в Република И. едновременно да удостовери нотариално подписа и съдържанието на пълномощно, което да послужи за разпореждане с процесния апартамент. Според мотивите на въззивния съд, когато законът не предвижда конкретна хипотеза, правният спор следва да се разреши в съответствие с основните начала на правото, обичая и морала, както в случая - нарушен е основен принцип, поради което искът за нищожност на договора за покупко-продажба от 04. 05. 2010 г. е неоснователен. Тези изводи на въззивния съд водят до явна необоснованост на мотивите на съдебния акт, поради нарушаване на установения в чл. 5 ГПК принцип на законност при решаване на делото, с оглед на което е налице „очевидна неправилност“ на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, засягаща търсената от ищеца защита, във връзка с последиците при сключване на нотариална сделка и твърдения за порок на упълнощителната сделка в хипотезата на чл. 42, ал. 2, във вр. с чл. 37 ЗЗД.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: По делото няма спор, че на 04. 05. 2010 г. между С. М. К. и Л. Р. е сключен договор за покупко-продажба на апартамент /№/: в [населено място], район Л., [улица], с нотариален акт /№/, том ІІ, рег./№/, дело/ №/ от. 2010 г. на нотариус с рег. /№/ и район на действие СРС. На нотариалната сделка, продавачът С. М. К. е представляван от О. К. Т., легитимиран с нотариално заверено пълномощно от 03. 05. 2010 г., преупълномощен от Б. Е. К., който е бил упълномощен заедно и поотделно с М. А. Б., да представляват С. М. К. съгласно изрично пълномощно от 18. 09. 2009 г. /двуезично/ със заверка на подписа на упълномощителя от клетвен комисар в Република И., с апостил /№/ С нот. акт/ №/ от 14. 09. 2010 г. между Л. Р. и В. Н. Р. е сключен договор за покупко-продажба на същия апартамент, който ищецът счита за негова собственост, като твърди, че първата сделка е сключена от лице без представителна власт поради ограничената удостоверителна компетентност на клетвения комисар в Република И..

Налице е „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, засягаща търсената от страните защита, във връзка с последиците на установените по делото правнорелевантни факти. В случая, при сключване на нотариална сделка в страната, продавачът е представляван от лице, което е преупълномощено, въз основа на изрично пълномощно със заверка на подписите от клетвен комисар в Република И. с апостил /№/ от 22. 09. 2009 г. Упълномощаването при договори в нотариална форма може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно (чл. 37 ЗЗД). В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че когато българският закон изисква сделката да е с нотариален акт, а пълномощното за продажба на недвижим имот е дадено в чужбина, не е необходимо упълномощаването да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно, според изискванията на чл. 37 ЗЗД, ако е спазена формата за овластяване с такива правомощия в съответната държава (решение № 101/05. 04. 2011 г. по гр. д. № 829/2009 г. на ВКС, ІV г. о.). От заключението на вещото лице по делото е видно, че при удостоверяване на подписите на процесното пълномощно с апостил /№//22. 09. 2009 г. е била спазена изискуемата от законите на Република И. форма на овластяване (упълномощаване) за продажба на недвижим имот. Съдебният експерт е достигнал до извод, че клетвен комисар в Република И. има компетентност да удостоверява подписи върху пълномощни за продажба на недвижими имоти. Извършеното удостоверяване на подписа е потвърдено с апостил /№/ от 22. 09. 2009 г., издаден от Министерството на външните работи на Република И., т. е. подписа и печата върху документа се счита публичен акт по смисъла на чл. 1 „d“ от Конвенцията за премахване на изискването за легализация чуждестранни публични актове и ще бъде използван в чужбина.

Предвид изложените обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира доводите на касатора за неоснователни. Съгласно чл. 61 КМЧП, формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. В случая, с помощта на вещо лице се установява съдържанието на чуждото право за компетентността на клетвен комисар, действащ като адвокат в Република И. да удостоверява подписи върху пълномощни като процесното. Упълномощителната сделка е валидна, тъй като е спазена изискуемата от законите на Република И. форма на овластяване за продажба на недвижим имот в чужбина. Не е налице хипотезата на мнимо представителство по чл. 42 ЗЗД, за да се приеме, че сделката е висящо недействителна, поради което липсва и необходимост от потвърждаване на волеизявлението на продавача. Ищецът С. М. К. не доказа, че даденото изрично пълномощно и официалното удостоверяване с апостил не са извършени надлежно в Република И., с оглед на което сделката с недвижим имот в България не е сключената от лице без представителна власт в хипотезата на чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37 ЗЗД, а предявеният иск да се прогласи нищожността на договора за покупко-продажба, с нотариален акт /№/, том ІІ, рег./№/, дело /№/ от 04. 05. 2010 г. на нотариус с рег. /№ / и район на действие Софийски районен съд, е неоснователен.

По делото се установява по несъмнен начин, че ищецът е прехвърлил собствеността на апартамента, чрез надлежно учредена представителна власт и в изискуемата форма на овластяване от законите на Република И., на лице, което е преупълномощило участващия в нотариалното производство Г. О. Т., а приобретателят Л. Р. е прехвърлил впоследствие правото на собственост на В. Н. Р. с нотариален акт /№/ от 14. 09. 2010 г.

При тези данни се налага извод, че решението на въззивния съд е правилно като краен резултат и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, да се признае правото на собственост на С. М. К. върху апартамент /№/ в София, район Л., [улица], и да бъде предадено владението му на ищеца.

Ответникът Л. Р., гражданин на Република Л., чрез адвокат В. Ч. от АК-В. е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 3156 лева с ДДС.

От В. Н. Р. чрез адвокат В. К. от АК-М. също са поискани разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които следва да бъдат присъдени съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 24. 05. 2019 г.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 255 от 30. 01. 2019 г. по гр. д. № 501/2018 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА С. М. К., гражданин на Република И., да заплати на В. Н. Р. чрез адвокат В. К. от АК-М., разноските пред касационната инстанция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

ОСЪЖДА С. М. К., гражданин на Република И., да заплати на Л. Р., гражданин на Република Л., чрез адвокат В. Ч. от АК-М., разноските пред касационната инстанция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.