Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.В като процесуален представител на М. Д. Ш. със съдебен адрес в София срещу въззивното решение на СГС от 04.VІІ.2019г. по гр. д. № 4146/2018г.

Ответникът по жалбата СНЦ „SОS Детски селища България“ София /СНЦ/ в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез адвокат В.Н. е заел становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 25.І.2018г. по гр. д. № 28361/2017г., с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу СНЦ искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 КТ. Прието е, че са били налице предвидените в закона предпоставки за уволнението на ищцата от длъжността „приемен родител/SОS родител/“ с място на работа в София поради съкращение в щата. Решение за съкращаване на всички 20 щата за процесната длъжност и за откриване на 24 щатни позиции „сътрудник социални дейности – SОS приемна грижа“ е взето от компетентния ръководен орган – УС на сдружението, като закриването на щатните позиции е следвало да се осъществи в течение на 2016г. в съответствие с процеса на подписване от SОS приемните родители на договори с Дирекция „Социално подпомагане“ за професионални приемни родители на територията на съответните общини, което е сторено към 05.ХІІ.2016г. С оглед съкращаването на всички щатни бройки подбор не се е следвал. След съпоставка между трудовите функции на съкратената и откритата длъжности е направен извод, че съкращението не е фиктивно, а реално: трудовата функция на приемен родител включва отглеждане и възпитание на децата, каквато не е тази на сътрудника социални дейности, поради което при последния е определено 6 часово работно време при петдневна работна седмица, приемният родител е задължен да живее постоянно с поверените му деца в една от еднотипните къщи в SОS селище, да осигури среда, максимално близка до семейната, домашен уют и подходяща обстановка за отглеждане и развитие на децата, да изработва дневен режим съобразно възрастта на децата, да общува с тях, осигурявайки индивидуални грижи и внимание, да подпомага детето в обучителния процес, да поддържа връзка с учителите, да осигурява учебни пособия, да организира и се грижи за личната хигиена на детето, самостоятелно да води и организира домакинството на приемното семейство. Трудовите функции на сътрудник социални дейности са свързани единствено с подпомагаща полагането на грижи дейност – във връзка с подготовката на програми за развитие на децата, настанени в приемно семейство или при приемни родители, съдействие на служителите от ДАЗД при осъществяване на контрол по спазване на стандартите за качество на социалните услуги за деца, съдействие на ръководител Социална услуга „Приемна грижа“ към ДСП относно процедурата по настаняване на деца, изготвяне на план за грижа и развитие, познаване и поддържане на документацията. Взето е предвид, че на 19.ХІІ.2016г. между ищцата в качеството й на вписана в регистъра на утвърдени приемни семейства и СО е сключен договор за отглеждане на дете от професионално приемно семейство на основание чл. 31 ал. 4 ЗЗДт, като на 25.ХІ.2016. при нея са настанени две деца. Основните функции на новооткритата длъжност са свързани с подпомагане на дейността по отглеждане на децата, настанени в приемното семейство на ищцата, и с предоставяне на социалната услуга „Приемна грижа“ от СНЦ, които фунции не са идентични с тези на закритата длъжност.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по три въпроса: 1. Налице ли е различие в трудовите функции, когато задълженията за заемане на длъжността са идентични, но работното време и заплащането са различни; 2. Законосъобразно ли е съкращаването в щата, когато съществените трудови функции на новата длъжност съвпадат с тези по съкратената, и 3. Достатъчно ли е за определяне на съществената разлика в трудовите функции само посоченото от работодателя в длъжностната характеристика, като се сочи практика на ВКС.

ВКС намира, че така поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване. Първите два въпроса са неотносими към решаващия извод на въззивния съд, че трудовите функции, т. е. трудовите задължения, на съкратената и на новооткритата длъжност не са идентични, а са съществено различни. Следва да се посочи в тази връзка и че съпоставката на трудовите функции не е основана на преценка на изискванията за заемане на двете длъжности и на заплащането за тях, а продължителността на работното време е само едно от няколкото взети предвид обстоятелства, обусловили извода на въззивния съд. С оглед на това по тези въпроси не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се подлага на преценка наличието и на допълнителния критерии за това.

Третият въпрос е фактически, а не правен, само произнасянето по каквито е предвиденото в чл. 280 ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

На основание чл. 78 ал. 3 ГПК в тежест на касаторката следва да бъдат присъдени 800лв. разноски на ответника за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.ІХ.2019г.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГК, 4-Б въззивен състав, № 5050 от 05.VІІ.2019г. по гр. д № 4146/2018г.

ОСЪЖДА М. Д. Ш. от София да заплати на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „SОS ДЕТСКИ СЕЛИЩА В БЪЛГАРИЯ“ София 800лв. разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: