ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218

гр. София, 03. 04. 2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 930 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищеца „Ва Ди 7“ ООД срещу решение на Старозагорски окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя установителни искове за собственост върху реални части от недвижими имоти и за установяване на грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът „Т. К“ ЕООД оспорва жалбата.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на спорните площи, представляващи реални части от сграда, закупена от ищеца на публична продан и възложена му с влязло в сила възлагателно постановление, и същевременно отразени в кадастъра като части от самостоятелни обекти, намиращи се в съседната сграда.

Този си извод съдът е обосновал със съображенията, че доколкото самостоятелните обекти, включващи тези части, са станали собственост на третото лице „Транскибернетика“ АД с оглед собствеността му върху съседната сграда още преди това дружество да учреди (на 10. 01. 2008 г.) ипотека върху впоследствие закупената от ищеца сграда, то същите не са били обхванати от така учредената ипотека, не са били предмет на принудително изпълнение и са извън обхвата на възлагането по възлагателното постановление, въведено от ищеца като основание на правото му на собственост.

Извода си за предхождащо ипотеката придобиване въззивният съд е основал на констатациите, че при извършено през 2001 г. преустройство първата от спорните части (тази, включена...