Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от М. А., гражданка на А., срещу Решение № 4433 от 27. 06. 2016 г., постановено по адм. дело № 1890/2016 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и противоречие на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът – Заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. С., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила процесното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А., гражданка на А., срещу Решение № 9320 от 15. 12. 2015 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови този резултат решаващият съд е приел за установено, че жалбоподателката е арменска гражданка за която подадената молба за закрила е десета по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, без в нея да са изложени нови и различни обстоятелства. В предходното, девето производство е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на нея и майка й. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. По съществото на спора е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства и са обосновани и законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касаторката и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Неоснователен е доводът на чужденката, че обжалваното решение е немотивирано. В съдебния акт подробно са обсъдени както правната уредба в националното законодателства - чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, така и писмените доказателства, в частност справката на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно актуалното положение в А., както и възраженията на страните. Твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не е изследвана актуалната ситуация в страната на произход е неоснователно. По делото е разгледана и коментирана представената справка вх. № 01-10792 от 15. 10. 2015 г. на дирекция „Международна дейност“, от която става ясно, че в страната не е налице вътрешен въоръжен конфликт или такива актове на насилие върху цивилното население, които да обуславят приложението на чл. 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО. Хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е ясна и безспорна по отношение условията, при които съществува опасност от тежки посегателства спрямо лицето, търсещо закрила, а именно следва да бъде установено наличието на въоръжен конфликт в съответната държава на произход. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт.
Настоящата инстанция споделя изцяло надлежно мотивирания извод на първоинстанционния съд, че в случая не са налице законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката. Видно от доказателствата по делото не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 ЗУБ и за предоставяне на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ.
При отсъствието на доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на търсещата закрила и при обосноваване на молбата с икономически, социални и семейни причини, зависещи изцяло от волята на чужденката, молбата за закрила също е неоснователна. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденката при завръщането й в страната. Анализът на релевираните обстоятелства показват, че сочените мотиви не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. Тя придружава майка си, която е напуснала А. поради икономическата криза и неспокойната обстановка в страната, като целта и е била да осигури по-добър живот на себе си и на децата си. Обстоятелствата, че М. А. пребивава продължително в страната, че не желае да се завърне в страната си на произход, както и в А. няма близки и роднини, не са основания за закрила по смисъла на ЗУБ. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), но не и за статут по приложимия в настоящия случай специален закон, както правилно е направил извод първостепенния съд. Това е така, тъй като нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се тълкува, във връзка с останалите разпоредби на текста, в които са уредени хипотези, стоящи извън волята на конкретното лице, от които може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността на лицето се явяват застрашени в държавата му по произход.
На следващо място, доколкото става въпрос за десета поредна, последваща молба за закрила, обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства съгл. чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещата закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното й положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. След като в административното производство и пред решаващия съд чужденката не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут по смисъла на ЗУБ изводът за неоснователност на молбата й за закрила е правилен.
Във връзка с изложеното и въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касаторката. Решението на Административен съд София-град, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4433 от 27. 06. 2016 г., постановено по адм. дело № 1890/2016 г. от Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.