Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Монтана, касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и касационна жалба от Л. С. Р., с които се обжалват различни части от решение № 323/08. 06. 2016 г., постановено по адм. дело № 110/2016 г. по описа на Административен съд – Монтана.

С касационния протест и касационната жалба на ГДИН, първоинстанционното решение е обжалвано в частите му, в които е установено незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на звено „Следствен арест“ – Монтана при Г. Д "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието при изпълнение на административна дейност – осъществяване на мярката за процесуална принуда „задържане под стража“ на лицето Л. С. Р. за периода 11. 07. 2015-16. 12. 2015 г. в Следствения арест в [населено място], както и в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на Л. С. Р. сумата от 850 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест в [населено място], изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода 11. 07. 2015-16. 12. 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на вредата – 11. 07. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Според протестиращия прокурор, решението е неправилно, тъй като е основано на неверни факти и обстоятелства– твърденията за липса на място да лични вещи, поради което и храната трябва да се съхранява под леглото, повредена мивка с течаща вода, липса на естествена или в незадоволително състояние вентилация, влага и повредена тоалетна чиния, удовлетворяване на физиологичните нужди в присъствието на други лица и др. остават недоказани. Поддържа се, че решението е необосновано, тъй като определянето на страданията на ищеца като такива, довели до унижаване на човешкото достойнство и представляващи неимуществени вреди, не кореспондира с установените по делото факти.

Касационните оплаквания на ГДИН са свързани с възражението, че условията, при които се настаняват лишените от свобода в затворите и се изпълнява мярката за процесуална принуда „задържане под стража“ в сектор „Арести“ на Областните служби по изпълнение на наказанията при ГДИН, не могат да се определят като административна дейност. Този касатор твърди, че решението е необосновано, тъй като правният извод на съда за основателност на претенцията на Р. по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не съответства на липсата на доказателства за незаконосъобразно фактическо действие или бездействие, реално причинени вреди и причинна връзка между съответния акт и вредата.

Касационният жалбоподател Л. С. Р. обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена като неоснователна исковата му претенция срещу ГДИН за сумата над присъдения размер от 850 лева до пълния претендиран размер от 5 000 лева. Оплакванията на касатора са за „смехотворност” на присъденото му обезщетение, което не съответства на дължимата му се в повече обезвреда съгласно принципа за справедлив размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест и касационната жалба на ГДИН, съответно - за неоснователност на касационната жалба, предявена от Л. Р..

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационният протест и касационните жалби са предявени от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същите за допустими.

При разглеждането им по същество, ВМАС, трето отделение приема следното:

С решение № 323/08. 06. 2016 г. по адм. дело № 110/2016 г. по описа на Административен съд – Монтана, в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е: установил незаконосъобразно бездействие от длъжностни лица от администрацията на звено „Следствен арест“ – Монтана при юридическото лице Г. Д "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието при изпълнение на административна дейност – осъществяване на мярката за процесуална принуда „задържане под стража“ на Л. Р. за периода 11. 07. 2015-16. 12. 2015 г. в Следствения арест в [населено място]; осъдил е ГДИН да заплати на Л. С. Р. сумата от 850 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест в [населено място], изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода: 11. 07. 2015-16. 12. 2015 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата – 11. 07. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е като неоснователна исковата претенция на Р. срещу ГДИН в частта над присъдената сума от 850 лв част до пълния претендиран размер от 5 000 лева и е осъдил Л. Р. да заплати по сметка на Административен съд – Монтана държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 156 лева.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че е сезиран със съединени на основание чл. 204, ал. 2 от АПК жалба срещу незаконосъобразно бездействие от длъжностни лица от администрацията на ГДИН и иск за неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от претендираното незаконосъобразно бездействие. По аргумент от противното на чл. 206, ал. 1 от АПК, съдът е приел, че едновременното разглеждане на жалбата и иска няма да затрудни съдебното производство. При така проведено съдебно производство, съдът е установил незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на звено „Следствен арест“ – Монтана при ГДИН, изразяващо се в настаняване на ищеца през исковия период в килия № 5 от ареста в условия, при които не е имал достъп до маса, стол, място за лични вещи, отделен санитарен възел, както и в условия на „повредена мивка с течаща вода“. Така описаните условия са определени от съда като незаконосъобразни бездействия, тъй като не са присъщи на регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки на изолация и произтичащите от тях ограничения и водят до необосновано нарушаване на правото на ищеца на хуманно отношение и накърняват недопустимо човешкото му достойнство.

При така изложеното и при общо позоваване на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е установил в решението си незаконосъобразно бездействие от длъжностни лица от администрацията на звено „Следствен арест“ – Монтана при юридическото лице Г. Д "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието при изпълнение на административна дейност – осъществяване на мярката за процесуална принуда „задържане под стража“ на Л. Р. за периода 11. 07. 2015-16. 12. 2015 г. в Следствения арест в [населено място].

Касационната инстанция намира решението в тази му част за недопустимо.

Исковата молба, с която е сезиран административният съд, не съдържа искане за установяване по делото с изричен диспозитив на незаконосъобразността на твърдяно от ищеца незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на звено „Следствен арест“ – Монтана при осъществяване на мярката за процесуална принуда „задържане под стража“ на Л. Р. за периода 11. 07. 2015-16. 12. 2015 г. в Следствения арест в [населено място].

Исковата претенция на Р. е изцяло осъдителна и обоснована с искането му за присъждане на компенсаторно парично обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди като резултат от поставянето му в неблагоприятни условия по см. на чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС при задържането му под стража в периода 11. 07. 2015-16. 12. 2015 г. в Следствения арест в [населено място].

В този смисъл, постановяването на нарочен / три това установителен, а не осъдителен по см. на чл. 256 и чл. 257 от АПК / диспозитив в решението на административния съд се явява извън въведения от ищеца предмет на съдебна защита, поради което съдебното решение в тази му част следва да бъде обезсилено като недопустимо.

Съдебното решение в осъдителната му част е частично правилно.

Правилно съдът, позовавайки се на показанията на първия, разпитан по делото свидетел, е приел за установен факта, че ищецът в продължение на над 5 месеца е пребивавал в килия № 5 в Следствения арест -Монтана, в която липсват елементарни условия за живот - липсват маса, стол, място за лични вещи, храненето се извършва върху одеяло над тоалетната чиния, липсва пряка слънчева светлина, налице е мухъл и влага, мивката тече, На база така установените факти обосновано АС-Монтана е заключил, че пребиваването в подобни условия неминуемо води до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически и психо-емоционален дискомфорт. От тук съдът правилно е заключил, че причинените на ищеца неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за процесуална принуда и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на тази мярка за неотклонение. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АС-Монтана за допуснато нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКПЧОС и необезпечаване правота на ищеца по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Това неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от закона, е довело до негативни преживявания за ищеца, съставляващи за него реално претърпени неимуществени вреди от вида на твърдените в исковата молба, които се намират в пряка и непосредствена причинно –следствена връзка с незаконосъобразното бездействие на администрацията на Следствен арест - Монтана да осигури на задържания нормални битови условия за живот в килията за исковия период.

Обосновано административният съд е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди, визирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неправилно обаче административният съд е определил размера на дължимото обезщетение, както и началната дата на начисляване на законната лихва върху него. Както с оглед периода на изтърпяване на вредите, така и с оглед доказания интензитет на същите, справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р. в исковия период с оглед критериите по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определен на 500 лв. Съгласно т. 4 от ТР №3 от 22. 04. 2004г. на ВКС по тълк. гр. д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС,началната дата на начисляване на законна лихва върху дължимото обезщетение за вреди от незаконосъобразно фактическо бездействие на административните органи е не началната дата на търпене на вредите, а момента на преустановяването на самото фактическо бездействие – т. е. крайната дата на посочения от ищеца в исковата му молба исков период.

Предвид развитите по-горе правни доводи, касационната жалба на Л. Р. срещу отхвърлителната част на съдебното решение се явява изцяло неоснователна.

Като краен резултат атакуваното съдебно решение следва да бъде обезсилено в частта, с която в диспозитива е установено незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на звено „Следствен арест”-Монтана при ГДИН при изпълнение на административна дейност - осъществяване на мярката за процесуална принуда „задържане под стража” на лицето Л. С. Р. от [населено място], обл. Монтана за периода 11. 07. 2015г. -16. 12. 2015г. в Следствения арест в [населено място], Същото следва да бъде частично отменено в осъдителната му част за присъденото обезщетение над 500 / петстотин/ лв до присъдения размер от 850 лв, както и в частта за началния момент на начисляване на законната лихва върху обезщетението - вместо от 11. 07. 2015г. законната лихва върху обезщетението в размер на 500 лв следва да се присъди, считано от 17. 12. 2015г. до окончателното изплащане на главницата. В останалата част съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 323/08. 06. 2016 г., постановено по адм. дело № 110/2016 г. по описа на Административен съд – Монтана в частта му, в която се установява незаконосъобразно бездействие от длъжностни лица от администрацията на звено „Следствен арест“ – Монтана при юридическото лице Г. Д "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието при изпълнение на административна дейност – осъществяване на мярката за процесуална принуда „задържане под стража“ на лицето Л. С. Р., ЕГН [ЕГН] за периода 11. 07. 2015-16. 12. 2015 г. в Следствения арест в [населено място] и прекратява адм. дело 110/2016 г. по описа на Административен съд – Монтана в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 323/08. 06. 2016 г., постановено по адм. дело № 110/2016 г. по описа на Административен съд – Монтана в частта му, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- гр. С. е осъдена да заплати на Л. С. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област М. сумата над 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест в [населено място], изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно хигиенни условия за периода 11. 07. 2015г.-16. 12. 2015г.,до присъдения размер от 850 / осемстотин и петдесет/ лв, както и в частта, в която върху главницата е присъдена законната лихва от датата на настъпване на вредата – 11. 07. 2015г. и, ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на Л. С. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест в [населено място], изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно хигиенни условия за периода 11. 07. 2015г.-16. 12. 2015г., за сумата сумата над 500 / петстотин/ лв до присъдения размер от 850 / осемстотин и петдесет/лв, като ПРИСЪЖДА законна лихва върху главницата от 500 лв, считано от 17. 12. 2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323/08. 06. 2016 г., постановено по адм. дело № 110/2016 г. по описа на Административен съд – Монтана в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.