Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "О”АД, чрез процесуалния си представител адв. В. Х., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа същото и в съдебно заседание, като заявява и искане за присъждане на разноски в касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК , приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на задължение № 1104771/28. 04. 2011г. издадено от инспектор по приходите при ТД на НАП, ИРМ-Сливен, потвърден с Решение №86/15. 07. 2011г. на директора на ТД на НАП гр. Б., в частта, в която декларираният от него по справка-декларация за м. март 2011г. ДДС за възстановяване в кл. 60 в размер на 82 457, 76 лв. се намаля с начисления данък в размер на 8 768, 65 лв. С обжалвания акт приходния орган, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е приел, че следва да се начисли ДДС в размер на 8 768, 65лв. по фактура №1000000856/31. 03. 2011г. поради липса на условия за приложение на чл. 28, т. 1 от ЗДДС.

За да уважи жалбата на „Д. С.”АД, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на твърдението на жалбоподателят, че по нареждане на купувача „AT-ENGINEERING” LTD е доставил стоката по посочената фактура до свободна безмитна зона в Унгария, от където трето лице – търговски агент прави групаж от стоката на жалбоподателя и други стоки също предназначени за получателят в Украйна, след което ги изпраща да пътуват в тази посока.

Според първостепенния съд правилно доставяната от жалбоподателя стока, която се превозва до трета страна по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗДДС е облагаема със ставка нула, съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС.

Така постановеното решение е правилно - същото е обосновано и законосъобразно.

Съдът е обсъдил всички обстоятелства от значение за правния спор.Според чл. 28, т. 1 от ЗДДС

, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС изисква за доказването на доставки по чл. 28, т. 1

, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, да се представят: писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение, фактура за доставката и документ за превоза на стоките. Безспорно, жалбоподателят разполага с митническа декларация, в която е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение и документи за превоза на стоките.

В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени писмените доказателства, събрани в ревизионното производство: писмената митническа декларация, Международната товарителница (CMR от 31. 03. 2011г.), международната товарителница(CMR от 07. 04. 2011г.), декларацията, изхождаща от получателят на стоката „AT-ENGINEERING” LTD и от съдържанието на INVOICE №1000000856/31. 03. 2011г.

Подробно са описани и събраните в хода на делото доказателства, както и правилно е формулиран основния спор между страните – дали доставяната от жалбоподателят стока се превозва до трета страна по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗДДС

и доставката облагаема ли е със ставка нула, съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС.

Правилно първоинстационният съд е приел, че по нареждане на купувача „AT-ENGINEERING” LTD е доставил стоката по посочената фактура до свободна безмитна зона в Унгария, от където трето лице – търговски агент

прави групаж от стоката на жалбоподателя и други стоки също предназначени за получателят в Украйна, след което ги изпраща да пътуват в тази посока. Затова именно в CMR от 07. 04. 2011г. изпращача от Унгария EUROPEAN TRADING LLС е посочил в тази товарителница INVOICE АТ/002, а не процесната фактура, тъй като освен стоките по нея, от Унгария, за получателя „AT-ENGINEERING” LTD са групирани и пътуват и други стоки.

Относно твърдението на касатора, че цитираният договор не следва да бъде кредитиран, тъй като не е придружен с превод на български език, то същото следва да бъде преценено като неоснователно, тъй като се прави едва на настоящия етап на развитие на производството, след като в административната фаза на спора самата приходна администрация е основала изводите си на представения екземпляр от цитирания договор.

Тези обстоятелства обосновано са мотивирали съда да приеме че събраните в хода на административното производство доказателства опровергават констатациите на органа по приходите, от което се налага извода, че доставката е облагаема със ставка нула, съгласно чл. 28, т. 1 ЗДДС.

Независимо от изхода на спора, разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не е доказано такива да са реално заплатени по водене на делото в настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №334/2012г. на Административен съд гр. Б., по адм. д.№1890/2011г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ С. П.

М.Р.