Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцуесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. от с. П. дол, О. Д., против Решение № 63/15. 05. 2009 г. постановено по а. д. № 114/2009 г. по описа на Административен съд Добрич (АСД).
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение състав на АСД е отхвърлил жалбата на Георгиев против Заповед №З-435/03. 02. 2009 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Добрич (ОД на МВР) с която, на основание чл. 76, т. 2 от ЗБЛД, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за напускане на страната и отказ за издаване на документ за задгранично пътуване. Касаторът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. на ОД на МВР.
Недоволен, Георгиев обжалва решението. Счита същото за неправилно поради допуснати от АСД съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му, като не взема становище по първоначалната жалба.
Ответната страна - директорът на ОД на МВР, не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСД. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда.
При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.
Безспорно установено по делото е осъждането на лицето за престъпление от общ характер и нереабилитирането му за това осъждане. Съгласно актуалната към момента на издаването на заповедта редакция на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД, това предоставя право на административния орган да наложи ПАМ, като не издаде документи за задгранично пътуване или отнеме вече издадени такива. Изложеното сочи, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон.
Доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаят отказа на АСД да събере доказателства за липса на взета мярка за неотклонение спрямо касатора по време на наказателното производство против него, обстоятелството, че той е бил безработен, намерил си е сезонна работа в Испания и има две деца, за които полага грижи. Те са неоснователни, тъй като посочените обстоятелства са ирелевантни и не могат да доведат до незаконосъобразност на обжалваната от Георгиев заповед.
Доводът за допуснати от АСД нарушения на материалния закон се изразяват в няколко насоки.
На първо място се твърди, че обжалваната заповед е издадена при просрочие, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК. Доводът е неоснователен. Очевидно е, че за събирането на данни за съдебното минало на лицето е било необходимо да се осъществи връзка между ОД на МВР и съответния районен съд по месторождение и се изиска свидетелство за съдимост от последния. Това автоматично води до удължаване на срока за произнасяне до 1 месец, съгласно чл. 57, ал. 5 от АПК. В същия срок е издадена и обжалваната заповед. Действително, липсват данни за уведомяването на Георгиев от страна на органа-издател за продължаването на срока, което съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. ВАС обаче счита, че така допуснатото нарушение не е съществено, поради което не се е отразило върху правилността на акта.
Неоснователен е и доводът, че по време на административното производство към преписката не е била приложена заповедта на министъра на вътрешните работи, с която той е упълномощил длъжностни лица да издават ПАМ, сред които и директорът на ОД на МВР, Добрич. Този пропуск е отстранен по време на съдебното производство с представянето на Заповед на министъра на вътрешните работи рег. № І-з-1003/19. 08. 2008 г. Липсата на заповедта в преписката по времето, когато с нея е работил административният орган не съставлява нарушение.
Неоснователен е и последният извод за неправилно присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР, Добрич. На първо място следва да се посочи, че поставеният въпрос не касае правилността на решение, произнесено по жалба против законосъобразността на административен акт. Освен това, тази част от решението е в съответствие с постоянната практика на ВАС, чрез която се осигурява равнопоставеност на страните в процеса. По въпроса за размера на това възнаграждение, то е в минимално възможния такъв, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 63/15. 05. 2009 г. постановено по а. д. № 114/2009 г. по описа на Административен съд Добрич. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. А.И.