Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на

началника на Митница - София чрез процесуалния му представител юриск. Т. П.а срещу решение № 2072/02. 05. 2011 г., постановено по адм. дело № 6995/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено решение № 9600-0460/27. 08. 2010 г. на същия началник на митница, с което на "Фламанг-2010" ЕООД - гр. С. е определена нова митническа стойност за внесени от Китай стоки и поставени под режим свободно обращение и крайно потребление и са определени мито в размер на 861, 99 лв. и ДДС - 1 609, 06 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът не се е съобразил със становището на митническите органи, дадено след преглед на иззети мостри на процесните стоки - дамски клин, тип чорапогащник без пета и мъжки чорапи - синтетика и анализиране на придружаващите стоките документи. Според касатора твърденията, че договорената стойност на стоките е реално платена или подлежаща на плащане цена не са доказани. Касаторът излага подробни доводи, че митническата стойност на процесните стоки правилно е определена от митническия орган на основание чл. 30, § 2, б. "в" от регламент 2913/92 г. Изложени са и доводи, че в търговската мрежа се продават идентични или сходни сотки и при извършената проверка са установени фрапиращи ценови разлики. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Попгеоргиева. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на "Фламанг-2010" ЕООД.

Ответникът по касационната жалба "Фламанг-2010" ЕООД - гр. С., редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като митническият орган е бил длъжен да докаже възникналото съмнение относно декларираната митническа стойност. Според прокурора касаторът е бил длъжен да изложи мотиви защо митническата стойност е определена по чл. 30, а не по чл. 29 от Регламент 2913/92 г.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени посочения по-горе индивидуален административен акт на митническия орган за определяне на нова митническа сотйност на внесените от Китай от "Фламанг-2010" ЕООД стоки - дамски клин, тип чорапогащник без пета и мъжки чорапи - синтетика и поставени под режим свободно обращение и крайно потребление и са определени мито в размер на 861, 99 лв. и ДДС - 1 609, 06 лв., първоинстанционният съд е приел, че липсват мотиви, включително и в съпровождащите документи - становище на отдел "Тарифна политика" въз основа на какво се пристъпва към определяне на нова митническа стойност, както и не е установено от митническия орган, че декларираната и платена от дружеството стойност е занижена. Относно цитираната извадка от системата "МИС ІІІ А" съдът е приел, че доказателства относно възникналото съмнение за декларираната стойност на процесните стоки липсват. Не е установено по делото според съда кои са използваните стоки за сравнение, нито са посочени кои митнически декларации са проверявани за подобни или еднакви стоки, няма и доказателства за единични цени, по които се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни сходни и ли идентични стоки. Според съда когато митническата стойност не може да се определи по чл. 29 от Регламент 2913/92, трябва последователно да се приложат б. "а", "б", "в" и "г" на чл. 30, § 2 от същия регламент, докато се стигне до първата буква, по която въпросната стойност може да се определи. Такъв анализ според съда митническите органи не са извършили, поради което е прието за незаконосъборзно и оспореното пред съда решение и затова е отменено. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно.

Не се спори между страните по делото, че на 20. 08. 2010 г. "Фламанг-2010" ЕООД е внесъл от Китай стоки - дамски клин, тип чорапогащник без пета и мъжки чорапи - синтетика и те са поставени под режим свободно обращение и крайно потребление, като дружеството е декларирало договорената и платена стойност на същите стоки.

В решението на митническия орган е посочено, че поради възникнали съмнения относно определената митническа стойност е извършена проверка, завършила състановище № 5803-0031/26. 08. 2010 г. В това становище само е отбелязано, че след запознаване с взетите мостри от стоките и извършен анализ от извадка от системата "мИС ІІІ А" митническата сотйност следва да бъде определена по чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г., но какъв анализ и данни за извадката от цитираната система не се намират по делото. При тези установени данни от митническите органи, законосъобразни са изводите на съда, че решението на началника на Митница – София не е мотивирано, а е посочен само чл. 30, §. 2, т. „в” от Митническия кодекс (Регламент 2913/92), без да става ясно защо е използван този метод от посочената разпоредба и невъзможността да се да се приложат другите два от чл. 30, § 2, б. "а" и "б". Правилно е прието от съда, че не е следвало митническата стойност да се определя по чл. 29 от Митническия кодекс (договорена или подлежаща на плащане стойност), поради това, че в представения договор между вносителя и китайското дружество не е фиксирана цена на стоките, т. е. липсва договорена стойност. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че за да се определи митническата стойност по чл. 30, § 2, б. „в” от Митническия кодекс, е следвало да се изложат съображения поради какви причини не могат да се приложат предходните б. „а” (идентични стоки, предназначени за износ) и „б” (сходни стоки, предназначени за износ), за да се пристъпи към определяне на митническата стойност по б. „в” от същата разпоредба. По делото липсват данни, че митническите органи са извършили преценка на условията по б. „а” и б. „б” на чл. 30 от Митническия кодекс, като и установяването от тях, че не могат да се приложат тези методи и затова се преминава към определяне на митническата стойност по чл. 30, § 2, б. „в” от кодекса (стойност, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямата сборно количество от внасяните стоки ли от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите). Такава обосновка липсва и в цитираното по-горе становище на отдел „Тарифна политика”, което е посочено в процесния митнически акт и възприето от митническия орган като мотиви към неговия акт. В становището единствено е посочен чл. 30, § 2, т. „в” от Митническия кодекс поради занижаване на стойността, без да е мотивирано защо се приема, че стойността е занижена. И в цитираното становище и в оспорения пред административен съд индивидуален административен акт - решението на началника на митницата се сочи, че е използвана извадка от информационната система МИС-ІІІ-А и въз основа на нея е извършен анализ на идентични и/или сходни стоки, но такъв анализ липсва. Нееднократно в свои решения ВАС е посочвал, че митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ (същите по съдържание са и нормите, цитирани в настоящето решение от Митническия кодекс) се извършва чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1 – 4 на чл. 36 от ЗМ, съответно чл. 30, § 2, б. „а”, „б” и „в” МК, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане и само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретната точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите от следващата точка по ред. В този смисъл е цитираното от административния съд решение по адм. дело № 9728/2010 на ВАС, І отделение, както и решения по други дела на същия съд - № 8783/2010 г., № 12662/2009 г., № 311/2010 г. и др. В този смисъл неоснователно в касационната жалба са изтъкнати доводи, че определянето на митническата стойност е субективна преценка с признание, че митническите органи не са ангажирани доказателства за начина на определянето й. От друга страна неоснователно касаторът се позовава на извършени проверки в търговската мрежа на идентични или и стоки, където е установена много по-висока стойност на такива стоки и по този начин обосновават приложението на чл. 30, § 2, б. „в” от Митническия кодекс. На първо място такива доказателства не са представени по делото, а от друга страна тази разпоредба предвижда прилагане на посочения метод относно стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество на внасяните стоки, а не проверка на местните пазари в България, както се твърди в касационната жалба, тъй като в търговската мрежа внесените стоки се продават с търговска надценка, а не на цената, която се декларира при вноса на стоките. Позоваването в митническия акт на извадка от информационната система МИС-ІІІ-А също е недоказано и необосновано, а и такава извадка липсва по делото.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция сита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито са твърденията и оплакванията на касатора, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Въпреки изхода на делото от ответника по касационната жалба не са поискани разноски и такива не се присъждат.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

срещу решение № 2072/02. 05. 2011 г., постановено по адм. дело № 6995/2010 г. по описа на Административен съд, София-град . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ И. А.а С.А.