Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение от 9. 04. 2008 г. по адм. дело № 92/2007 г., в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ Окръжен съд - Монтана ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Й. К. М. - Кацарски от гр. С., ж. к. “Надежда - І”, против заповед № 30 от 7. 02. 2006 г. на Областен управител на (област с) административен център Монтана, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за местността “Парта” в землището на гр. М. в частта й касаеща имоти № 018240, 018245, 018247, 018264, 018277, 018279, 018237, 018238, 018268, 018269, 018270, 018272, 018274, 018275, 018276, 018280, 018281, 018283, 018284, 018285, 018286 по плана на новообразуваните имоти; ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 30 от 7. 02. 2006 г. на Областен управител на (област с) административен център Монтана, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за местността “Парта” в землището на гр. М. в частта й касаеща имоти № 018243, 018271, 018246, 018253, 018255, 018257, 018262, 018267, 018273, 018278 и ВРЪЩА административната преписка на областния управител за съобразяване плана на новообразуваните имоти в отменената част със законовите изисквания и указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби:
Първа по дата с вх. № А623/17. 04. 2008 г. е жалбата на Й. К. М. - Кацарски, гр. С.. Касаторът заявява, че не е доволен от решението и моли да бъде отменено и върнато за разглеждане по същество. Твърди, че при одобряване плана на новообразуваните имоти са допуснати съществени нарушения на закона – областният управител и неговите комисии са пропуснали да видят, че собствеността на имота му вече е възстановена и е получил скици от съда, от общинския кадастър и окончателна скица на имота му, изпратена до областния управител от приемната на МС. Счита, че не е приложен чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. и съдът неправилно “трансформира” § 4г в § 4к като касационният жалбоподател заявява, че за неговия имот няма предпоставки за § 4к – той е изключително § 4г видно от приложените документи. Заявява също, че жалбата му е против опита да бъде сменена буквата на параграф 4 от “г” на “к”. Освен това представителя на Окръжна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата му. В открито съдебно заседание пред ВАС се явява лично и чрез надлежно упълномощен за пред тази съдебна инстанция адвокат – пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде уважена, така както е предявена и да се присъдят направените по делото разноски. Лично касационният жалбоподател заявява, че тази местност “Парта” е най-хубавата и елитна част на града. Представена е писмена защита с позоваване на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Р. Б., че частната собственост е неприкоснована.
Втора по дата с вх. № А684/25. 04. 2008 г. е жалбата на А. Л. А. от гр. М.. Този касатор заявява, че не е съгласен с решението в частта му, в която е отменена като незаконосъобразна заповед № 30/07. 02. 06 г. на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за местността “Парта” в землището на гр. М. в частта й касаеща имоти №№ 018243, 018271, 018246, 018253, 018257, 018262, 018267, 018273 и 018278 (№ 018255 е пропуснат) и като ползвател на имот № 018262 моли решението да бъде отменено като необосновано и заповедта потвърдена като правилна и законосъобразна. Заявява, че има издадена заповед под № 2321/ 27. 09. 2007 г., с която му се признава правото да придобие собственост върху имота и това, че все още няма нотариален акт не сочи, че се е самонастанил в него. Има издадено удостоверение под № 153/15. 01. 1982 г., че имота му се предоставя по реда на 1-во ПМС за самозадоволяване и от тази дата го ползува.
Ответникът - Областен управител на Област с административен център град Монтана не изразява становище по касационните жалби.
От заинтересованата страна Д. Г. И. от гр. М. е постъпило Допълнение относно касационната жалба на Й. К. М. - Кацарски, в което се заявява, че наследниците на К. М. К. повече от двадесет години се опитват да си присвоят повече от 40 дка земя в местността “Парта” без да имат това основание, видно от Заявление - декларация от 26. 02. 1958 година на техния баща К. М. К., който при влизането в стопанството е внесъл всичката обработвана от домакинството му земя в землището на с. К., състояща се от 11. 8 дка - 5 дка ниви и лозя - 6. 8 дка.
От заинтересованата страна И. Г. Г. от гр. М. е постъпило писмено Становище, в което моли да бъде оставена без уважение претенцията на Й. К. М., тъй като той никога не е притежавал земя в размерите, за които претендира. Според него всички по стари хора в град Монтана знаят, че семейството му е имало само 12 декара земя, от които 5 декара нива и 7 декара лозе, а останалата земя, за която претендира е на други хора и общинска мера.
От заинтересованата страна И. М. Х.а от гр. М. е постъпило Възражение против касационната жалба на Й. К. - Кацарски относно претенциите му за собственост на много имоти в местността “Парта”, за които той не притежава документ за собственост (нотариални актове) и затова одобрява решението на окръжния съд.
Заинтересованата страна Й. П. И. от гр. М. заявява в ненаименован документ, че Йордан К. М. претендира земя, което не е негова и че той (заинт. страна) притежава Удостоверение № 157 от 18.І.1982 г. на парцел № 1496 по параграф 4 за самозадоволяване - лозе и празно място.
От заинтересованата страна Т. И. В. от гр. М. е постъпило писмено Становище, в което заявява, че земята, която е стопанисвал К. К. - баща на Й. К. е 12 декара, от които лозе около 7 декара. В декларацията, с която е станал член на ТКЗС през 50-те години на миналия век същия е подписал, че ... “съгласно чл. 5 от примерния устав на ТКЗС е описал всичката си земя, която той и неговото домакинство стопанисват до влизането му в ТКЗС” и моли бъде оставена без уважение претенцията му за земя над 12 декара, тъй като не е негова.
Останалите заинтересовани страни: Кмета на О. М., А. М. М. от гр. С., А. Н. В. от гр. М., А. И. А. от гр. М., В. Г. Ф. от гр. М., В. И. В. от гр. М., Г. Г. Ц. от гр. М., Д. Т. М. от гр. М., Д. В. Д. от гр. М., Д. С. С. от гр. М., Е. М. Д. от гр. В., З. Г. Г. – Кънова от гр. М., И. С. И. от гр. М., И. Б. Н. от гр. М., И. Л. С. от гр. М., К. С. Т. от гр. М., К. И. М. от гр. М., К. Ц. Ч. от гр. С., К. И. К. от гр. М., М. С. Й. от гр. М., М. М. Г. от гр. М., Н. И. П. от гр. М., П. И. Б. от гр. С., П. Б. П. от гр. С., П. К. Д. от гр. М., Р. Р. П. от гр. С., С. Й. Т. от гр. М., С. Г. Т. от гр. П., С. Т. С. от гр. М., Т. Н. Т. от гр. М., Т. И. П. от гр. М., Т. Ц. К. от гр. М., Т. К. Е. от с. Ч., Х. Н. Л. от гр. М., Ц. С. К. от гр. М., Ц. Й. А. от гр. М., Ц. Н. И. от гр. М. и Ц. Р. Л. - Скумриева от гр. С., не вземат отношение по двете жалби.
Участвуващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Направените изводи са правилни и същите се подкрепят от доказателствата по делото. Претендирания от Й. К. земеделски имот в м. “Парта” гр. М. в размер на 40. 8 дка попада в терен на ползватели съгласно § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това обстоятелство е отбелязано изрично в решението на ОСЗГ Монтана, с което му е възстановен имота. Решението на съда е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да остане в сила.
Касационната жалба на Й. К. М. - Кацарски е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Постановеното съдебно решение на Окръжен съд - Монтана е неблагоприятно за него само в частта му по първия диспозитив, с която жалбата му е била отхвърлена като неоснователна. Съдебното решение в частта му, в която е била отменена обжалваната от него заповед № 30 от 7. 02. 2006 г. на Областния управител на О. М. и преписката е върната на административния орган за съобразяване с указанията е в полза на касатора и той няма правен интерес да го обжалва в тази част. Затова настоящият състав на Върховния административен съд приема за предмет на неговата жалба съдебното решение в отхвърлителната му част.
Касационната жалба на А. Л. А. също е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Постановеното съдебно решение на Окръжен съд - Монтана е неблагоприятно за него в частта му по втория и третия диспозитив и то не в целите части, а само в тази, която се отнася за неговия имот № 018262 за който е била отменена като незаконосъобразна заповед № 30/07. 02. 06 г. на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за местността “Парта” в землището на гр. М. и административната преписка е била върната на областния управител за съобразяване плана на новообразуваните имоти със законовите изисквания и указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. За останалите имоти касационна жалба не е постъпила, а чужди права пред съд не могат да бъдат предявявани и защитавани освен в изрично предвидените от закона случаи, измежду които обаче не е настоящия.
С оглед изложеното двете касационни жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество, се явяват неоснователни.
Постановеното съдебно решение в обжалваните му части е правилно, а в останалата си част е влязло в сила и спорът не може да бъде пререшаван.
Производството по адм. дело № 92/2007 г. по описа на Окръжен съд - Монтана е образувано по повод на постъпила жалба от Й. К. М. - Кацарски, гр. С. против ПЛАН на НОВООБРАЗУВАНИТЕ ИМОТИ в местността “Парта” /”КАЦАРСКОТО”/ в землището на гр. М., одобрен със заповед № 30 от 07. 02. 2006 г. С тази заповед, на основание § 4к, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, Областният управител на О. М. е одобрил план на новообразуваните имоти и регистър към него за местността “Парта” в землищата на гр. М. и с. Д. В., община М., приет с протокол № 5/13. 10. 2005 г.
След като предмет на подадената жалба е била тази заповед, законосъобразно първоинстанционният съд е квалифицирал производство като такова с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.
С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща.
В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, възникналият спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданско производство.
С тези общи принципни положения и константна съдебна практика се е съобразил и Окръжен съд - Монтана като е постановил своето решение и затова правилно и на базата на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е отхвърлил жалбата срещу тази част от заповедта на областния управител, която обхваща новообразувани имоти извън претендираните от жалбоподателя Й. К. М. - Кацарски, вкл. и земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ записани като общински, както и тези на ползватели със завършена докрай процедура по закупуване на имотите и правилно е отменил заповедта в частта, касаеща имот № 018262 с ползвател А. Л. А..
Позоваването в касационната жалба на А. Л. А. на заповед № 2321 от 27. 09. 2007 г. на Кмета на О. М., с която му е било признато да придобие правото на собственост върху имот № 1506 по помощния план на зона “Парта”, местност “Кацарското”, землище Монтана и е било възложено извършването на оценка, е неоснователно. По принцип правилни са му разсъжденията, че след като все още няма нотариален акт, това не означава, че се е самонастанил в имота. Законът действително не изисква ползвателите да са се снабдили с нотариален акт за собственост, а е достатъчно само да имат признато право на придобиване на собственост върху ползвания от тях имот, изготвена оценка на този имот и плащане на цената в законоустановения срок. В случая от данните по делото, вкл. и от представените в касационното производство писмени доказателства се установява, че заповед № 2321 от 27. 09. 2007 г. на Кмета на О. М. е била отменена с решение на Административен съд - Монтана по адм. дело № 14/2008 г., което е оставено в сила с решение № 10555 от 16. 10. 2008 г. по адм. дело № 5877/2008 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение. Приложената към касационната му жалба заповед № 2270 от 26. 05. 2006 г. на Кмета на О. М., с която му е признато правото да придобие собствеността върху имот № 1506 в местността “Кацарското” землище Монтана с площ от 758 кв. м и е възложено извършването на оценка, е била обявена за нищожна с решение на Административен съд - Монтана, поради което и в изпълнение на съдебното решение е постановена последващата заповед № 2321 от 27. 09. 2007 г. С оглед тези данни за ползвателя не е завършена процедурата по закупуване на предоставения му за ползване имот, поради което правото му на ползване не се е трансформирало в право на собственост и записването в регистъра към плана на новообразувавите имоти на негово име е незаконосъобразно, поради което правилно отменено от Окръжен съд - Монтана.
В съдебното решение има неточности при описването на процедурата по признаване право на собственост върху земеделски земи, получени за ползване, но това не се отразява на крайния резултат. В ПНИ се отреждат имотите на ползвателите със завършена процедура по първоначалното трансформиране на правото на ползване в право на собственост с ограниченията до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и едва след като остане имот от бившите собственици с площ по-малко от 250 кв. метра, той се предоставя на ползвателите, които фактически го ползват и които го заплащат по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за ИДППЗСПЗЗ, което е последващо придобиване на собственост извън горните ограничения по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти се издава заповедта на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28а от ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти.
Неправилно жалбоподателят Й. К. М. - Кацарски, позовавайки се на съдебните решения и приложените по делата скици твърди, че собствеността върху имота му е вече възстановена. В случая се касае за исково производство по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, което се провежда когато бившите собственици са пропуснали законоустановените срокове за заявяване на земеделските земи и с иск срещу органа по поземлената собственост установяват правото си да възстановят собствеността. В това гражданско производство не се възстановява правото на собственост, а се признава за установено правото да се възстанови собствеността.
С решение № 2 / 1 от 18. 06. 1997 г. Поземлена комисия гр. М. възстановява правото на собственост на наследниците на К. М. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти: лозе от 10. 000 дка, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на град Монтана в местността ПАРТА; овощна градина от 5. 000 дка, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на град Монтана в местността ПАРТА; нива от 25. 000 дка, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на град Монтана в местността ПАРТА и други от 0. 800 дка, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на град Монтана в местността ПАРТА.
Когато претендираните по земеделската реституция земи се намират в терени (територии, зони) по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В решението на ПК гр. М. изрично е посочено за всеки имот поотделно, че попада в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ и ще бъде възстановен след одобряване кадастъра на старите собственици и при съблюдаване правата на сегашните ползватели. В контекста на изложеното, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че имотите на наследодателя му не са разположени в територия по § 4, след като това изрично е посочено в решението на колективния орган по поземлената собственост, което решение не е било обжалвано от жалбоподателя, а напротив, той се позовава именно на него, за да обоснове претенциите си. В тази връзка е неоснователно и оплакването за нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Р. Б. за защита на частната собственост.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че процедурата по § 4г от ПЗР на ЗСПЗЗ и тази по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ са различни. В случая се касае за производство по обжалване на заповед на областния управител за одобряване на план на новообразуваните имоти, започнало по жалба на Й. К. М. - Кацарски, а не до обжалване на заповед на кмета на общината за изземване на имоти от лица, които ги ползват без правно основание. Така че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ, изследването на предпоставките за приложението на § 4г от ПЗРЗСПЗЗ е недопустимо и неотносимо и в този смисъл оплакванията в касационната жалба, че съдът трансформирал § 4г в § 4к е неоснователно. Ако жалбоподателят счита, че имота му или част от него се ползва от трето лице без правно основание, има възможността да инициира административно производство по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ пред Кмета на О. М., който е компетентния административен орган, за разлика от производството по § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ, в което законодателят е предоставил на областния управител правомощието да одобрява изготвените планове за новообразуваните имоти.
Неоснователен е и довода в касационната жалба на Й. К. М. - Кацарски, че представителя на Окръжна прокуратура Монтана е дал заключение за основателност на жалбата му. По правилата на отменения ЗАП (чл. 41, ал. 1), на отменения ЗВАС (чл. 34) и по чл. 15 и 16 от действащия понастоящем АПК, прокурорът е страна в административния процес наред с останалите страни. Както всяка страна той има правото да извършва процесуални действия, да иска събиране на доказателства, да изразява становища, да обжалва постановените съдебни решения, тоест да подава протест. Даденото в случая становище за основателност на жалбата не обвързва съда и той не е длъжен да се съобрази с него, а следва да реши спора въз основа освен на доводите на страните, а и на събраните по делото доказателства по свое вътрешно убеждение, установените по делото обстоятелства и закона.
В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се обсъжда въпроса дали са били налице законоустановените предпоставки за преобразуване правото на ползване в право на собственост, а именно - дали правото на ползване върху земеделската земя е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет; дали в имота има построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ; дали имота представлява лозе, овощна градина или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. Всички тези въпроси се разрешават в една друга предходна процедура. Същото се отнася и за въпроса дали територията (в случая местност “Парта”) е отговаряла на изискванията за картотекиране на земите като слабопродуктивни, маломерни и неподходящи за машинна обработка.
С оглед всичко изложено до тук, обжалваното съдебно решение съответства на материалния закон и е обосновано, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваните му части, описани подробно по-горе.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваните му части решението от 9. 04. 2008 г. на Окръжен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 92/2007 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ц. С.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. М./п/ Г. Г.
Г.М.