Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 410/ 25. 05. 2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 341 от 30. 09. 2021 г. по гр. д.№ 576/ 2021 г., с което по предявения от И. Т. А. против Е. В. Г. иск, квалифициран по чл. 422 ГПК вр. чл. 537 ТЗ, е признато за установено съществуването на вземане на И. А. срещу Е. Г. в размер 15 000 лв главница -неплатено задължение по запис на заповед от 02. 01. 2018 г., с падеж 02. 04. 2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 718/ 12. 03. 2020 г. по ч. гр. д.№1360/ 2020 г. на Бургаски районен съд, ведно със законната лихва, считано от 24. 02. 2020 г. до окончателното изплащане на главницата и е разпределена отговорността за разноските в производството.

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса общо ли е оспорването на запис на заповед, когато при предявен срещу издателя иск за съществуване на вземането по записа в отговора срещу исковата молба той посочи конкретната причина за издаване на ценната книга.

В Тълкувателно решение № 4/ 18. 06. 2014 г. по тълк. д.№ 4/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 17, е изяснено какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на правото, индивидуализирано от правопораждащия факт за вземането, заявено в заповедното производство – записа на заповед, както и от съдържанието на правото на иск - подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Издаването на запис на заповед има обезпечителна функция за изпълнение на задължението по каузално правоотношение и съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява за вземането, основано на ценната книга, и след разглеждане от съда на въведените от ответника релативни възражения, свързани с каузалното правоотношение. Само ако ответникът е заявил общо оспорване на вземането без въвеждане на възражения, основани на конкретно каузално правоотношение между него и кредитора, кредиторът не носи доказателствена тежест за други факти, освен за съществуването на валидния менителничен ефект. В случай, че ищецът е въвел твърдения за наличието на каузално правоотношение в исковата молба по чл. 422 ГПК, не се променя предметът на делото и същият обхваща вземането, обезпечено с издадения запис на заповед, и възниквало от конкретното каузално правоотношение. Ако вземането по каузалното правоотношение не съществува /поради недействителност на основанието или предвид погасяването му/, то не съществува и вземането по издадената заповед за изпълнение.

Видно от изложеното, тълкувателното решение разглежда общото оспорване на записа на заповед като възможно само в хипотеза, когато длъжникът не е въвел твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение, вземането по което записът на заповед обезпечава. Това е изрично изяснено в последващата практика на ВКС /срв. решение № 15/ 16. 06. 2017 г. на ВКС по т. д. № 1484/ 2015 г., I т. о. и цитираните в него/, според която общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед. Проява на общо оспорване, при което липсва относително възражение, са например твърденията за: липсва на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца, и други. Следователно отговорът на въпроса, по който в настоящето производство касационното обжалване е допуснато, е, че оспорването на записа на заповед, когато при предявен срещу издателя иск за съществуване на вземането по записа в отговора срещу исковата молба той посочи конкретната причина за издаване на ценната книга, не е общо.

С оглед този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 281 т. 3 пр. 2 ГПК. Въззивният съд е приел от една страна, че по предявения установителен иск за съществуване на вземане по запис на заповед ответникът в отговора срещу исковата молба заявил, че е работил във фирмата на ищеца като търговски представител и че в края на 2017 г. ищецът поискал от всички 10 човека, които работят със стока и пари, да подпишат запис на заповед за определена сума пари с цел защита на работодателя, ако някой не му отчете сумите. От друга страна той е приел, че това оспорване е общо и че то освобождава ищеца от доказване на други факти, извън издаването на валиден запис на заповед. Изводът е направен при съществено нарушение на правилата на ГПК, тъй като оспорването на ответника не е общо – той е посочил конкретно бъдещо каузално правоотношение, което е обезпечено с издаването на записа на заповед. С оглед на това въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл. 293 ал. 3 ГПК).

От фактическа страна по делото е установено, че ищецът по делото бил едноличен собственик на капитала „Алексиев - 76“ ЕООД и че ответникът работел по трудово правоотношение с това дружество въз основа на трудов договор от 17. 02. 2012 г. до ноември 2019 г. На 02. 01. 2018 г. ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата 15 000 лв, платима без протест и разноски и без предявяване, на 02. 04. 2018 г. в [населено място], [улица]. За вземането по записа била издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение, но ответникът възразил срещу нея и за установяване на вземането бил предявен искът, който се разглежда в настоящето производство. В отговора срещу исковата молба ответникът възразил, че ищецът не му е давал сума в размер на 15 000 лв; че в края на 2017 г. ищецът поискал от всички 10 човека, които работят със стока и пари, да подпишат запис на заповед за определена сума пари, в случай че някой не му отчете дължими суми; че ищецът заплашил него и съпругата му /работеща при същия работодател/ с уволнение, ако не подпише заповедта. При така направените възражения ответникът е навел твърдение за каузално правоотношение, което издаването на записа на заповед обезпечава – бъдещото вземане на работодателя за обезщетение за вреди по чл. 207 ал. 1 т. 2 КТ. Макар формално работодател да не е ищецът, а еднолично търговско дружество, предвид обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на дружеството е именно ищецът, твърденията на ответника са за издаване на записа на заповед за обезпечаване на това вземане. Доктрината допуска издаване на запис на заповед за обезпечаване на бъдещо вземане, така че оспорването не е общо и подлежи на разглеждане релативното възражение на ответника, че това бъдещо вземане не е възникнало. Доказателствената тежест е за него, доколкото сочи бъдещо каузално правоотношение, което записът обезпечава и заявява, че не са се осъществили пораждащите го факти.

За установяване твърденията на страните по делото са разпитани свидетели, чиито показания отчасти си противоречат. Трима от тях са заинтересовани от изхода на делото - свидетелката В. живее на съпружески начала с ищеца и работи в ищцовото дружество като началник склад; свидетелят С. работи в дружество на свидетелката В. и бивш служител на „Алексиев - 76“ ЕООД; свидетелката Д., живее на съпружески начала с ответника. Свидетелите В. и С. са заявили, че няма връзка между трудовото правоотношение на ответника с „Алексиев -76“ ЕООД и издадения запис на заповед. Фирмата се занимавала с разносна търговия, дистрибуция на захарни изделия. Шофьорите получавали парите за доставената стока и следвало след това да ги отчетат, но записите на заповед нямали връзка с това. Ответникът работил като търговски представител, а не като шофьор, бил в близки отношения с ищеца и често вземал пари на заем от него. Свидетелят К. съобщава, че е бивш служител на с „Алексиев -76“ ЕООД, работил бил 10 години за ищеца А. като търговски представител, също като ответника /макар по трудов договор ответникът да имал задължения на шофьор/. В края на 2017 г. служител в дружеството присвоил оборот и тогава ищецът и съжителстващата с него свидетелка В. накарали служителите да подпишат записи на заповед за определени суми, иначе нямало повече да работят „във фирмата“. В първия работен ден на 2018 г., пак под заплаха, че който не подпише няма да е служител на „фирмата“, ищецът и съжителстващата с него заставили петима търговски представители и петима шофьори наново да подпишат записи на заповед. Пари на заем служителите не били вземали. Свидетелката Д. не е присъствала на подписването на записа на заповед, но била в същия ден на работа в дружеството на св.В. и узнала, че това е станало поради присвояването на 12 000 лв оборот от друг шофьор на фирмата и под заплаха, че тя и ответникът ще бъдат уволнени.

Съдът намира, че извън показанията на свидетеля К., останалите не са достатъчно конкретни и не могат да бъдат кредитирани. Свидетелката В., освен че е заинтересована като съжителстваща с ищеца, изрично е посочила в показанията си „Как се разбират двамата, те си знаят по мъжки. …. искал е пари от И., които пари е върнал, но за тези 15 хиляди лева – това са си лични отношения между тях“. Това противоречи пряко на ищцовите твърдения, който изрично заявява, че записът на заповед не е свързан с даден заем /становище вх.№ 274711/ 04. 12. 2020 г. пред Бургаски районен съд/. Същото важи и за показанията на свидетеля С., който е в положение на икономическа зависимост от ищеца и съжителстващата с него, а и изрично е заявил при разпита му „Е. може и да е подписвал записи на заповед, не съм сигурен.“ Неговите показания не внасят никаква яснота за действителните отношения между страните. Същото важи за показанията на св.Д., която не е очевидец и е заинтересована. Няма никакви основания обаче да не се кредитират показанията на свидетеля К., който няма никакви отношения със страните. Той е единственият незаинтересован свидетел, а показанията му са изключително конкретни и съответстват на данните по делото за трудовата дейност на ответника. Този свидетел е наясно, че макар да е назначен като шофьор /видно и от приложения трудов договор/, ответникът всъщност е изпълнявал задължения на търговски представител /за това единодушни са и останалите свидетели/. Той свидетелства за мотивацията за издаване на записите на заповед /присвояване на оборот от един от шофьорите в дружеството, което също се потвърждава от всички други свидетели/ и за механизма по който това е станало. Няма доказателства, които да опровергават показанията му. Затова съдът им дава вяра изцяло и приема за установено от тях, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на бъдещо вземане за вреди от евентуално причинени от ответника липси, под заплахата от уволнение.

Ищецът не доказва /нито твърди/ че бъдещото вземане, за обезпечение на което е издаден записа на заповед, е възникнало. При това положение, с оглед разясненията, дадени Тълкувателно решение № 4/ 18. 06. 2014 г. по тълк. д.№ 4/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 17, щом вземането по каузалното правоотношение не съществува /не е възникнало /, то не съществува и вземането по издадената заповед за изпълнение. Обратното е прието в обжалваното въззивно решение, поради което същото следва да бъде отменено и установителният иск за съществуване на това вземане следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъжда възражението за издаването на записа на заповед при условията на заплашване.

С оглед крайното решение по спора следва да се разпредели отговорността за всички разноски в производството – и пред трите инстанции, като право на такива има само ответникът.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 341 от 30. 09. 2021 г. по гр. д.№ 576/ 2021 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 1, против Е. В. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ет. 8, ап. 23 иск, квалифициран по чл. 422 ГПК вр. чл. 537 ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземане на И. А. срещу Е. Г. в размер 15 000 лв главница - неплатено задължение по запис на заповед от 02. 01. 2018 г., с падеж 02. 04. 2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 718/ 12. 03. 2020 г. по ч. гр. д.№1360/ 2020 г. на Бургаски районен съд, ведно със законната лихва, считано от 24. 02. 2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА И. Т. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 1, да заплати на Е. В. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ет. 8, ап. 23, сумата 2 590 лв /две хиляди петстотин и деветдесет лева / разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: