Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от „З. К - Попкирилов“ ЕООД, чрез пълномощници адв. Г. Ф. и адв. С. И., против определение № 52 от 28. 03. 2022 г. по гр. д. № 3154/2021 г. по описа на ВКС, ГК, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от „Златна круша – Попкирилов“ ЕООД, срещу решение № 44/05. 04. 2021 г., поправено с решение № 145/09. 12. 2021 г., двете постановени по в. гр. д. № 329/2020 г. на Апелативен съд-В. Т.

Частната жалба е допустима.

За да постанови своето определение, съставът на I – во г. о. на ВКС посочва, че със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Това е обявената в диспозитива правораздавателна воля на съда относно спорното материално право. Прието е, че това разрешение следва да се приложи и относно съдържащите се в мотивите на решението констатации за извършените от първостепенния съд процесуалния действия по приложението на чл. 219 ГПК. Въззивният съд е приел, че в случая не са били налице предпоставките по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице помагач, но това становище на въззивния съд не е намерило израз в диспозитив, при което касационната жалба, като насочена срещу мотивите на въззивно решение относно чл. 219 ГПК, които не са намерили израз в диспозитива, е недопустима, тъй като е лишена от предмет.

Съставът на I – во г. о. на ВКС е посочил още, че с влязлото в сила решение № 145 от 09. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 329/2020 г. на АС – В. Т, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение № 44 от 05. 05. 20221 г. по в. гр. д. № 329/2020 г. на АС – В. Т, и е допълнен диспозитива на въззивното решение в смисъла, в който касаторът е настоявал, а именно че то е постановено при участието на третото лице Г. Ф – гр. София – помагач на ответника „Златна круша - Попкирилов“ ЕООД,

Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно задължителните разяснения в т. 18 на ТР по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, като диспозитивът на решението представлява източника на силата на присъдено нещо, а не мотивите към решението, поради което мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване.

В настоящия случай с касационната си жалба касаторът „З. К - Попкирилов“ ЕООД е изразил недоволство от мотивите на въззивното решение, доколкото въззивният съд в мотивната част е посочил, че първостепенния съд неправилно е конституирал трето лице помагач. Така изразената от съда воля в мотивите, обаче, не е била обективирана в диспозитива на решението съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което касационната жалба правилно е оставена без разглеждане, защото тези мотиви по основното решение не подлежат на самостоятелно обжалване. Липсата на правен интерес произтича и от постановеното и влязлото в сила решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с № 145 от 09. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 329/2020 г. на АС – В. Т, с което е поправена служебно от въззивния съд очевидна фактическа грешка, като е добавено, че въззивното решение е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „З. К - Попкирилов“ ЕООД - а именно Гаранционен фонд, гр.София, което допълване съответства на правния интерес на касатора. Съгласно мотивите на същото това решение на въззивния съд по чл. 247 ГПК, което решение заедно с основното решение № 44/05. 04. 2021 г. на въззивния съд, образува едно цяло, участието в процеса на третото лице-помагач на страната на ответника /ответникът и касатор в производството пред ВКС/ следва да намерили израз в диспозитива на въззивното решение, доколкото е прието, че въззивният съд не може да ревизира влязлото в сила определение за конституирането на третото лице-помагач, независимото от направената преценка в основното решение за неправилност при конституирането на третото лице-помагач. Това трето лице-помагач е конституирано в процеса именно по искане на ответника „З. К - Попкирилов“ ЕООД да подпомага именно ответника, участието на това трето лице-помагач в процеса е отразено и в диспозитива на въззивното решение, поради което за касатора не е налице интерес да обжалва самостоятелно част от мотивите на въззивното решение, които мотиви не са намерили израз в диспозитива на същото решение. Интересът от касационнно обжалване е обусловен от възможността да бъде променен крайния резултат, отразен в диспозитива на въззивното решение. В случая отразеното в диспозитива на въззивното решение, след постановеното решение по чл. 247 ГПК - което решение по чл. 247 ГПК не е обжалвано самостоятелно и е влязло в сила, е в смисъла, искан от касатора, поради което интерес от касационно обжалване липсва и по тази причина, а направените с частната жалба доводи за необходимостта от преценка за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при излагане на мотиви за правилността на конституирането на третото лице-помагач, самостоятелно не могат да обусловят наличие на правен интерес от касационно обжалване само на мотиви, които не са намерили решаващ израз в диспозитива на въззивното решение. Обжалваното определение на състав на І-во г. о. на ВКС е правилно и подлежи на потвърждаване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 52 от 28. 03. 2022 г. по гр. д. № 3154/2021 г. по описа на ВКС, ГК, І г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: