Производството е по чл. 248 ГПК.

Касаторът И. М. Д. иска съдът да измени своето определение № 558/05. 07. 2022 г. за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване (определението по чл. 288 ГПК) в частта по разноските. Молбата е обоснована с твърденията, че в тежест на касатора е било поставено адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по касация, а то е прекомерно.

О. Б футболен съюз, ответник и по касация, възразява, че молбата е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с подадената молба при спазване на срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК касаторът допустимо е упражнил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането за репарация на адвокатското възнаграждение ответникът по касация прави с писмения отговор на жалбата; тогава е приложил доказателството, че е платено; ГПК не предвижда връчване на препис от този отговор, а определението по чл. 288 ГПК е постановено в закрито заседание. Следователно първата възможност касаторът да упражни възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е в иницираното производство по чл. 248 ГПК. Неоснователен е доводът, че своевременното упражняване изисква касаторът да го направи в жалбата.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата за частично основателна. Съображения:

Касаторът иска съдът да намали адвокатското възнаграждение до сумата 500 лв. – това, което самият той е уговорил и платил на адвоката си за изготвената жалба и изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. То е в минималният размер по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. на ВАдвС. В упражнение на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намалява адвокатското възнаграждение, възлагайки репарирането му в тежест на страната, която с поведението си е предизвикала неоснователния правен спор, респ. е предизвикала пренасянето му пред горната инстанция, когато конкретното дело не представлява никаква фактическа и правна сложност. Случаят не е такъв. В отговора на касационната жалба упълномощеният адвокат С. Н. от ответника по касация е отрекъл предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общата и допълнителните) за допускане на касационния контрол по всеки един от повдигнатите от касатора въпроси. Те са пет. Адв. С. Н. точно и мотивирано е отрекъл и всяко едно от сочените основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с които в касационната жалба е обоснована и неправилността на въззивното решение. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размера от 2 600 лв. е прекомерно, но прекомерността е изразена в липсата на причинно-следствена връзка между положения от адв. С. Н. труд и действителната фактическа и правна сложност на делото, установена с определението по чл. 288 ГПК, в размера над сумата 1 300 лв.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: ИЗМЕНЯ определение № 558/ 05. 07. 2022 г. по гр. д. № 62/2022 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение в частта по разноските, като вместо осъдителния диспозитив постановява следния:

ОСЪЖДА И. М. Д. да заплати на Български футболен съюз на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК сумата 1 300 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.