Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 44/27. 01. 2022 г. по гр. д. № 500/21 г., с което Окръжен съд – В. Т, потвърждавайки решение № 1216/09. 10. 2019 г. по гр. д. № 1246/2019 г. на Районен съд – В. Т е приел за установено, че ищецът Х. Х. Х. не дължи на ответника „Енерго – П. П“ АД сумата 7 032. 71 лв. – корекция на сметка по фактура №[ЕИК]/22. 03. 2019 г. за доставена електрическа в периода 14. 02. 2018 г. – 13. 02. 2019 г. за обект в [населено място], [улица], по партида с клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН].

Решението се обжалва от „Енерго – П. П“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуалноправни въпроси: Когато съдът е приел, че за установяването на факти в предмета на доказване са необходими специални знания, които налагат да се допусне експертиза, длъжен ли е съдът да следи дали приетото заключение е пълно, ясно и обосновано, а да обоснове решението си основно на него, без да го прецени във връзка с останалите събрани доказателства? 2. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; длъжен ли е съдът да приеме, че фактът не се е осъществил, само защото за него липсват преки доказателства и може ли да приеме за осъществен факт, установим чрез т. нар. опитни правила? и 3. Липсата на преки доказателства кога е осъществено софтуерното вмешателство в средството за търговско измерване (СТИ), монтирано в обекта, достатъчно ли е съдът да достигне до извод, че ищецът не дължи сума поради разлика между потребената и месечно отчитаната енергия за минал период? Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на ВКС; съответно: на първия – в противоречие с решение № 25/02. 07. 2020 г. по гр. д. № 2976/2019 г. Второ ГО, решение № 267/04. 03. 2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., Първо ГО, решение № 163/03. 02. 2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. Трето ГО, решение № 117/22. 01. 2021 г. по т. д. № 1409/2019 г. Първо ТО; на втората група въпроси – с решение № 75/13. 04. 201 г. по гр. д. № 2560/2017 г. Четвърто ГО, решение № 43/04. 03. 2022 г. по гр. д. № 2597/2021 г. Четвърто ГО, решение № 129/21. 06. 2022 г. по гр. д. № 3085/2021 г. Четвърто ГО и на третия въпрос – с решение № 79/01. 04. 2021 г. по гр. д. № 2373/2020 г. Четвърто ГО, решение № 76/08. 04. 2021 г. по гр. д. № 2209/2020 г. Четвърто ГО и решение № 77/08. 04. 2021 г. по гр. д. № 2862/2020 г. Четвърто ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 1 ГПК и в нарушение на чл. 183 и чл. 200 ЗЗД. Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация Х. Х. Х. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските в касационното производство.

Настоящият състав приема касационната жалба с допустим предмет – решението е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.; от процесуално легитимирана страна – касатор е ответникът по уважения отрицателен установителен иск; спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а повдигнатите имат претендираното значение. Съображения:

За да уважи предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата по издадената фактура, представляваща корекция на сметките на ищеца за доставената в обекта електрическа енергия за заявения с иска период, въззивният съд е приел, че ответното дружество не е установило по безспорен начин, че записът на цифрови данни (показания) в невизуализирания за отчет регистър на СТИ показва действително измерено количество електрическа енергия. Изводът почива на следните логически положения, изведени от заключението на съдебно-електротехническата експертиза: не може да се установи от кой момент е въведен спорния запис на цифрови показания в ненастроения за отчет регистър; в БИМ не е извършено изследване на двата тарифни регистъра - 3 и 4 чрез натоварване на СТИ в работен режим, с цел да се провери дали се натрупват показания в тях, а само в случай, че такива се натрупват би могло да се приеме с голяма степен на вероятност, че наличният запис на цифрова информация е последица от реално преминала през СТИ електрическа енергия и на последно място - не е установена конкретната причина за възникването на записа, доколкото вещото лице заявява, че не може да се установи. При тези съображения въззивният съд е приел, че самото обстоятелство на метрологична годност на СТИ към датата на проверката и липсата на данни за техническата му неизправност, не е достатъчен аргумент в полза на приложеното от ответното дружество нормативно основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.

При тези изводи на въззивния съд повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Начинът, по който въззивният съд им е отговорил, противоречи на решенията на посочените от касатора решения на ВКС. Налице са и общата, и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 44/27. 01. 2022 г. по гр. д. № 500/21 г. на Окръжен съд – В. Т.

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса 140. 65 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.