5№ 50018

гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в съставПредседател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановапри участието на секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1644 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 295, ал.1 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 44/27.01.2022 г. по гр. д. № 500/21 г., с което Окръжен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 1216/09.10.2019 г. по гр. д. № 1246/2019 г. на Районен съд – Велико Търново е приел за установено, че ищецът Х. Х. Х. не дължи на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 7 032.71 лв. – корекция на сметка по фактура № [№]/22.03.2019 г. за доставена електрическа в периода 14.02.2018 г. – 13.02.2019 г. за обект в [населено място], [улица], по партида с клиентски № [№], абонатен № [№].

Касационният контрол е допуснат по следните процесуалноправни въпроси: 1. Когато съдът е приел, че за установяването на факти в предмета на доказване са необходими специални знания, които налагат да се допусне експертиза, длъжен ли е съдът да следи дали приетото заключение е пълно, ясно и обосновано, а да обоснове решението си основно на него, без да го прецени във връзка с останалите събрани доказателства? 2. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; длъжен ли е съдът да приеме, че фактът не се е осъществил, само защото за него липсват преки доказателства и може ли да приеме за осъществен факт, установим чрез т. нар. опитни правила? и 3. Липсата на преки доказателства кога е осъществено софтуерното вмешателство в средството за търговско измерване (СТИ), монтирано в обекта, достатъчно ли е съдът да достигне до извод, че ищецът не дължи...