Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу определение № 106 от 09. 05. 2022 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение по т. д. № 503 по описа на съда за 2021 г., с което е върната исковата молба, по която е образувано делото и е прекратено производството по същото, поради невнасяне от страна на ищеца – частен жалбоподател, на дължащата се за образуване и водене на делото държавна такса.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му.

Противната страна не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е основателна.

С разпореждане от 04. 12. 2020 г. на председателя на Второ т. о. на ВКС, на жалбоподателя – ищец в производството „СИМЕОН-73“ ООД, предявил иск по чл. 47 от ЗМТА срещу „ХЪС“ ООД за отмяна на арбитражно решение, са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 5531. 35 лв. в едноседмичен срок от връчването на разпореждането.

В срока за изпълнение на указанията на съда – на 15. 01. 2021 г. ищецът е подал молба за освобождаване от държавна такса. Същата е оставена без уважение от решаващия делото състав с постановено в открито съдебно заседание протоколно определение № Р-60088 от 14. 06. 2021 г. Последното е обжалвано пред друг състав на ВКС и е потвърдено с влязло в сила, като необжалваемо определение № 122 от 28. 03. 2022 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение по ч. т.д. № 127/2022 г.

Като е отчел горното и е приел, че с предходно разпореждане на председателя на Второ т. о. на ВКС от 18. 01. 2021 г., постановено в процедурата по молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията на съда исковата му молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК, с обжалваното в настоящото производство определение касационният състав е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

След стабилизирането на съдебния акт, с който му е отказано освобождаване от държавна такса, на ищеца се съобщава от съда да отстрани в нов едноседмичен срок нередовността на исковата молба, като му се указва да внесе държавна такса в дължащия се по делото размер с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в определения срок исковата молба ще бъде върната. Едва след това и при неизпълнение на указанията в срок, съдът е властен да върне исковата молба като нередовна и да прекрати производството по нея и доколкото обжалваното определение не е съобразено с това процесуално задължение на съда, същото се явява неправилно.

При изложеното частната жалба се явява основателна, обжалваното с нея определение следва да бъде отменено и делото върнато на решаващия съдебен състав за изпълнение на посочената в по-горе в мотивите на настоящото определение процедура.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 106 от 09. 05. 2022 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение по т. д. № 503 по описа на съда за 2021 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на съда за изпълнение на процедурата, описана в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: