О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4171

гр. София, 31. 10. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 3777 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 19637/22. 08. 2022 г., подадена от Е. А. Х., чрез адвокат М. Д., срещу определение № 2699 от 19. 07. 2022 г. по ч. гр. д. № 1502/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 6404 от 14. 06. 2022 г. по гр. д. № 5748/2022 г. на Районен съд – Варна в частта за прекратяване на производството по предявения от Е. А. Х. срещу Д. С. Д., В. Ф. В. и К. К. М. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е съобразил в постановеното от него определение, че пред първоинстанционния съд са предявени от Е. А. Х. следните искове: 1. По чл. 108 ЗС, срещу С. Н. С. и Й. Т. Т., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 520 кв. м ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23. 06. 2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], целият с площ от 594 кв. м, и осъждане на ответниците да предадат владението върху имота; 2. По чл. 124 ГПК – положителен установителен иск срещу Е. С. П., Д. Б. П., Д. С. Д., В. Ф. В. и К. К. М., за приемане за установено, че ищцата е собственик на 520 кв. м ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Посочил е, че първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неизпълнение в срок на дадените указания, приемайки, че липсата на разграничаване на главното и евентуално придобивно основание при предявен иск за собственост води до нередовност на исковата молба. За пълнота на изложението РС – Варна е визирал и че въпреки дадената на ищцата възможност да установи наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост по отношение на Д. С. Д., В. Ф. В. и К. К. М., предявеният против тях иск е недопустим, доколкото Х. разполага със защита чрез предявяване на конститутивния иск за делба.

Окръжен съд – Варна е намерил извода на първоинстанционния съд, че ищцата не е изпълнила дадените й от съда указания и поради това исковата молба е останала нередовна, за неправилен в частта относно ревандикационния иск. При достигнат извод за липса на пороци на исковата молба по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС и при твърдени от ищцата собствени права върху процесния имот, е приел, че за последната е налице правен интерес от установяването им и по отношение на праводателите на ответниците С. С. и Й. Т., а именно Е. П. и Д. П., поради което и предявеният от Е. Х. срещу тях положителен установителен иск е допустим.

Въззивният съд е посочил, че по отношение на останалите ответници и участници в делбения процес по гр. д. № 10331/2010 г. по описа на ВРС, по който е постановен окончателен съдебен акт - Д. С. Д., В. Ф. В. и К. К. М., не се твърди, че същите са праводатели на приобретателите С. С. и Й. Т.. В исковата и уточняващата молба Е. Х. не е навела и твърдения, че тези лица оспорват правата й, а е проследила хронологията на развилото се производство по чл. 34 ЗС, като твърди, че делбата е нищожна - извършена без нейно участие, като съсобственик и съделител относно ПИ с идентификатор ***, поради което й е непротивопоставима, като от това извежда и интереса си да води положителния установителен иск срещу всички участници в делбеното производство. Съдът е приел, че липсва правен интерес за Х. от водене на положителен установителен иск срещу Д. С. Д., В. Ф. В. и К. К. М.. Посочил е, че хипотезата, на която се позовава ищцата, обосновавайки правния си интерес от водене на иска по чл. 124 ГПК, а именно чл. 75, ал. 2 ЗН - извършена делба без някой от сънаследниците, не кореспондира с изложените от нея твърдения в исковата й молба, че същата е собственик на 520 кв. м от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 594 кв. м, и обосновава хипотеза, при която в приключилата делба имотът е бил разделен между лица, на които същият не е собственост, която хипотеза е различна от тази по чл. 75, ал. 2 ЗН.

Жалбоподателката атакува въззивното определение като неправилно, като твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Има ли правен интерес неучаствалият в делбата съсобственик да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 75, ал. 2 ЗН.

В частност, налице ли е правен интерес за ищцата Е. А. Х., като съсобственик на поземлен имот, неучаствал в делбения процес, от водене на положителен установителен иск - чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 75, ал. 2 ЗН, срещу участници в делбения процес, по който е постановен окончателен съдебен акт, и на които имотът не е възложен в изключителна собственост.

По този въпрос се твърди противоречие с приетото в т. 1 от ТР № 3/19. 12. 2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, както и в решение № 219/27. 06. 2012 г. по гр. д. № 216/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.

2. Попада ли в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗН извършената делба без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост, който не е сънаследник.

По този въпрос се сочи противоречие с: т. 1 от ТР № 1/19. 05. 2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 91/17. 06. 2013 г. по гр. д. № 651/2012 г. на ВКС, I г. о., решение № 245/10. 07. 2014 г. по гр. д. № 2425/2014 г. на ВКС, IV г. о. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:

Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване.

Видно от материалите по делото, Е. Х. твърди, че е собственик, по наследяване от Р. Н. С., реституция по ЗСПЗЗ и доброволна делба, на 520 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 594 кв. м, а по ПНИ на м. „Р.“ – от 593 кв. м. Същата узнала, че с нотариален акт № 18, том ІІ, рег. № 1809, нот. д. № 2022/2022 г. Е. С. П. и Д. Б. П. продали на С. Н. С. и Й. Т. Т. ПИ с идентификатор ***, с площ от 594 кв. м, като при сделката продавачите се легитимирали като собственици на имота с решение по гр. д. № 10331/2010 г. на ВРС и решение по гр. д. № 1038/2015 г. на ВОС, постановени по съдебна делба.

Ищцата твърди, че Е. С. П. и Д. Б. П. не са имали право на собственост за 520/594 кв. м ид. ч. от имота, на които тя е собственик, поради което за тези части вещнотранслативният ефект на покупко-продажбата не е настъпил. Същевременно С. Н. С. и Й. Т. Т. завладели целия ПИ с идентификатор ***.

Според Е. Х., по визираното по-горе делбено дело предмет на делба били множество недвижими имоти, включително ПИ с идентификатор ***, като участници в делбата били: Е. С. П., (на когото процесният имот бил поставен в дял, при заплащане на сума за уравнение на дяловете), Д. С. С., В. Ф. В. и К. К. М..

Ищцата счита, че след като предмет на делбеното дело е бил целият ПИ с идентификатор ***, от който тя притежава визираните по-горе идеални части, делбата, извършена без нейното участие, се явява нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН.

Ето защо, ищцата е предявила срещу С. Н. С. и Й. Т. Т. иск по чл. 108 ЗС за притежаваните от нея 520/594 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, както и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че тя е собственик на 520/594 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, който иск е предявен срещу Е. С. П., Д. Б. П., Д. С. С., В. Ф. В. и К. К. М..

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Съдът намира, че в случая е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос от изложението, уточнен и редактиран от ВКС съгласно правомощията му, визирани в цитираното по-горе тълкувателно решение, както следва: Налице ли е правен интерес за съсобственик на недвижим имот, неучаствал в съдебния процес по делбата му, от водене на положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу участници в делбения процес, по който е постановен окончателен съдебен акт, на които имотът не е възложен в изключителна собственост.

По този въпрос обжалваното определение противоречи на приетото в ТР № 3/19. 12. 2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 219/27. 06. 2012 г. по гр. д. № 216/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 341/31. 10. 2012 г. по гр. д. № 94/2012 г. на ВКС, І г. о. Съгласно изложеното в първите два акта, по силата на чл. 75, ал. 2 ЗН неучастието на някой от сънаследниците при извършването на делбата води до нейната нищожност изцяло. Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност, позовавайки се на нищожността на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба, но също и с правото да продължат да ползват съсобственото имущество съобразно правата си. За упражняването на тези им права е необходимо да бъде внесена яснота и безспорност в отношенията между съсобствениците. Както е прието в решение № 341/31. 10. 2012 г. по гр. д. № 94/2012 г. на ВКС, І г. о., когато едно лице твърди, че без него е извършена делба, то би трябвало да се легитимира и да докаже материалното си право, че е участник в съсобствеността. Възможността спорът за собственост и доводът за нищожност да се разрешат в делбен процес, не лишава неучаствалия в първата делба съсобственик от интерес да предяви иск за собственост вън от делбения процес, чрез който да установи правата си в общата вещ. Настоящият съдебен състав споделя становището, отразено в горните тълкувателно решение и решения по чл. 290 ГПК. Тъй като обжалваното определение им противоречи, същото следва да бъде отменено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2699 от 19. 07. 2022 г. по ч. гр. д. № 1502/2022 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част.

ОТМЕНЯ определение № 2699 от 19. 07. 2022 г. по ч. гр. д. № 1502/2022 г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него определение № 6404 от 14. 06. 2022 г. по гр. д. № 5748/2022 г. на Районен съд – Варна в частта за прекратяване на производството по предявения от Е. А. Х. срещу Д. С. Д., В. Ф. В. и К. К. М. положителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: