Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Г"ООД-гр. Б. против решение №57 от 28. 02. 2007 г. по адм. д. №416/2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу РА №120078/22. 02. 2006 г. на ТД на НАП-Монтана, потвърден с решение №179/25. 04. 2006 г. на дирекция "ОУИ"-В. Т. за определени задължения по ЗКПО за 2001 г. - данък за общините в размер на 2605, 36 лв. и лихви - 1307, 38 лв. и данък върху печалбата - 3517, 23 лв. и лихви - 1764, 96 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът директорът на дирекция "ОУИ"-В.Търново в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба, която счита че следва да бъде отхвърлена и оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 693 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата срещу РА окръжният съд е приел, че с оглед естеството на доставките, отразени във фактурите, жалбоподателят не е ангажирал доказателства за реалност на същите. Не са опровергани констатациите на ревизията, че на посочените адреси не се намират офиси на фирмите, издатели на фактурите и е невъзможно да се провери дали същите са разполагали с необходимата кадрова, ресурсна и техническа обезпеченост да извършат доставките по фактурите - бетон, емулсия, пътен битум, дизелово и промишлено гориво. Съдът е обсъдил заключенията на вещите лица по допуснатите и приети съдебно-счетоводна и техническа експертиза, но не ги е кредитирал, тъй като счетоводната експертиза е установявала счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на дружеството-жалбоподател, а не при доставчиците, а техническата експертиза не е кредитирал, тъй като според съда същата е повърхностна и не съдържа конкретни данни за извършените СМР и вложени в тях материали, отново поради неизвършени проверки в счетоводствата на доставчиците, а само при жалбоподателя. Решението е правилно.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА и потвърдително решение, в частта с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2001 г. със сумата 67 625, 58 лв. по фактури, издадени както следва: ф/ра №943/16. 10. 2001 г. на стойност 32 657, 98 лв. с предмет на доставка дизелово гориво, издадена от "М"ЕООД-гр. В., 3 бр. ф/ри на стойност 2 327, 60 лв., с предмет на доставка - бетон и превоз, издадени от ЕТ"Т. И.-Никито"-гр. П., 3 бр. ф/ри на стойност 6 120, 20 лв. с предмет на доставка - емулсия, издадени от "А. А.-99-ВТ"ЕООД-В.Търново и 7 бр. ф/ри на стойност 26 520 лв. с предмет на доставка - пътен битум и промишлено гориво, издадени от ЕТ"К"ЕООД е констатирано, че дружеството не е подало годишна данъчна декларация за 2001 г. по ЗКПО и годишен отчет, т. е. не е декларирана извършвана дейност и получени приходи, както и извършени разходи.

В хода на обжалване на РА пред първоинстанционния съд жалбоподателят не е опровергал констатацията на ревизията за недоказаност на реални доставки на стоки и услуги, отразени в процесните фактури. Тези констатации не се опровергават и с приетите две експертизи - съдебно счетоводна и техническа, които дават заключение на база проверка в счетоводството на жалбоподателя, но не и проверки при доставчиците, с което се потвръждава изводът на ревизията, че същите не могат да бъдат открити на данъчните им адреси, за да се провери счетоводството им и се установят безспорни данни за реалност на доставките на стоки и услуги отразени в спорните данъчни фактури.

В случая се касае за правен въпрос, който е от изключителна компетентност на съда - реалност на доставките, за който съдът е задължен да изведе самостоятелни изводи, както и е направил. За да се докаже реалност на доставките е било необходимо да бъде проверено счетоводството на доставчиците, за да се удостовери, че същите са имали технически и кадрови потенциал да осъществят фактурираните от тях доставки. Това че СМР са удостоверени у ревизирания субект не доказва, че същите са осъществени от доставчиците, от чието име са издадени фактурите за бетон, емулсия и пътен битум. В случая с експертизата не се опровергава, а се потвърждава констатацията на ревизията, че доставчиците по оспорените доставки не се намират на данъчните си адреси, че няма данни за редовно водено счетоводно отчитане, за да се установи по безспорен начин, че доставките са реално осъществени именно от тези доставчици. Безспорна е констатацията на ревизията по отношение на доставчика "М"ЕООД-гр. В., от чието име е издадена ф/ра №943/16. 10. 2001 г. на стойност 32 657, 98 лв. с предмет на доставка дизелово гориво, че същият не е подал ГДД за 2001 г., за да декларира осъществяване на дейност и приходи, каквито са в отразената данъчна фактура.

Ненамирането на преки доставчици на данъчните им адреси и невъзможност да бъде проверено счетоводството на същите обосновава изводът на данъчния орган за недоказани реални доставки по процесните данъчни фактури. Тези констатации на ревизията не са опровергана в хода на обжалване на ДРА, включително и с приетата по делото експертизи, вещите лица по които на практика потвърждават констатациите на ревизиращите органи в тази част. Не са представени каквито и да е съпътстващи сделките документи, за да се приеме, че жалбоподателят е опровергал констатациите за липса на реалност на доставките, отразени в оспорените данъчни фактури, поради което увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 16, във вр. чл. 14 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО с непризнати разходи по процесните данъчни фактури е законосъобразено, както правилно е приел окръжния съд. В допълнение следва да се добави, че липсата на доказателства за реални доставки налагат единствено извод, че тези данъчни фактури не отразяват реални доставки, поради което и същите не отразяват реални разходи и с тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 16, във вр. чл. 14 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО, в редакцията на текста към 2001 г., следва да бъде увеличен финансовия резултат и определен допълнителен данък, както правилно е определил данъчния орган в обжалвания пред окръжния съд ДРА. Оспорените на това основание данъчни фактури, поради това че не отразяват реално осъществени стопански операции, не може да се приемат като редовни първични счетоводни документи, които да доказват разходите документално по реда, изискван в съответните нормативни актове.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На ответника по касационната жалба - дирекция "ОУИ"-В.Търново не се дължи присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 693 лв., както се претендира в представения писмен отговор, тъй като с обжалваното съдебно решение Великотърновският окръжен съд вече е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 693 лв., съобразно с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №57 от 28. 02. 2007 г. по адм. д. №416/2006 г. на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. Ф.Н.