Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 694 от 04. 02. 2013 г. по административно дело № 7837/2012 г., Административен съд София – град е: 1) отменил решение № РО-467/02. 07. 2012 г. на директора на СУСО (Столично управление „Социално осигуряване”), с което е оставена без уважение жалбата на Ш. А. А. срещу разпореждане № 4807124756, протокол № 3 от 18. 05. 2012 г., постановено от ръководител „ПО” („Пенсионно осигуряване”) като неоснователна и е потвърдено същото разпореждане; 2) осъдил Националния осигурителен институт да заплати в полза на Ш. А. А. направените по делото разноски в размер на 400 лв.

Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на Столично управление „Социално осигуряване”. Касаторът е навел доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на атакуваното съдебно решение и оставяне в сила на отмененото с него решение на директора на СУСО № РО-467/02. 07. 2012 г.

Ответникът по касация Ш. А. А. от гр. С., действаща чрез пълномощника си адв.. Н., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо....