О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2139

София, 29.04.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 4805 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Д., чрез пълномощника му адв. Р. С. против решение № 4610 от 31.07.2024 г. по в. гр. д. № 7975/2023 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 5439/6.04.2022 г. по гр. д. № 8267/2022 г. по описа на Районен съд София, е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на Национална агенция по приходите, че ищецът Д. Ц. Д. не дължи следните суми: 10 768,20 евро – главница по договор от 30.10.2005 г. за безвъзмездна помощ, ведно със законната лихва от 23.03.2010 г. до окончателното плащане; 1 486,27 евро – лихва за периода от 28.12.2007 г. до 23.03.2010 г., 929,35 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение и 479,35 лв. – разноски за държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 6.12.2010 г. по ч. гр. д. № 757/2010 г. на Районен съд Каварна, поради погасяване на вземанията по давност.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон – нормите, уреждащи института на давността, спирането и прекъсването на давността; съществено нарушение на съдопроизводствените правила –...