Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Ц. К. С. срещу решение № 29 от 09. 02. 2010 г. по преписка № 40/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че оспореното решение е правилно и обосновано и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната му.

Заинтересованата страна Й. А. К. поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да се отхвърли по съображенията, изложени в писменото й становище.

Министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител, заявява, че решението по отношение на жалбоподателката Ц. К. С. е неправилно и следва да се отмени.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Производството пред КЗД е започнало по повод жалба с вх. 44-00-421/12. 02. 2009 г., подадена от Й. А. К., за извършена срещу нея дискриминация по признак възраст от Ц. К. С., в качеството й на директор на Основно училище "Св. П. Х." гр. К. във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда и § 5 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване.

По административната преписка са установени следните данни:

Заинтересованата страна Й. А. К. е работила като учител по физика в ОУ "П. Х." гр. К.. Трудовото й правоотношение е било прекратено със заповед № 248/07. 07. 2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ при условията на § 5 от ПЗР на КСО, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като причина за прекратяване на трудовия договор директорът на училището е изтъкнал пред комисията намаляване броят на учениците за учебната 2008/2009 година, както и на часовете по физика в учебния план и съответно - невъзможността да се формира предвиденият минимален норматив за запазване на учителското място. Друга причина за уволнението на служителката, според жалбоподателката, е въвеждането на делегираните бюджети, свързано с намаляване на училищния бюджет. Комисията е установила също, че Й. К. е пенсионирана четири месеца по-рано от навършването на необходимата възраст - на 59 години и 6 месеца, което я е лишило от възможността да се възползва от разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО за добавка от 0, 2 на сто от учителския пенсионен фонд. При това положение комисията е приела, че действително в училището, в което е работила заинтересованата страна се е наложило редуциране на определения щат, но упражненото право от работодателя да я пенсионира при условията на § 5 от КСО не кореспондира с разпоредбата на чл. 7 от ЗЗДискр. Посочила е, че макар и законно едностранното прекратяване на трудовия й договор от страна на директора на училището е надхвърлило в голяма степен необходимите мерки, които би могъл да предприеме. Това действие е в противоречие с чл. 6 от Директива 2000/78 ЕО, тъй като не са спазени изискванията за съразмерност при възникналата необходимост от намаляване 1/2 щат по специалност "физика". Лишаването на заинтересованата страна от определени по закон допълнителни средства от УПФ я е поставило в неравностойно положение спрямо другите лица, които са били пенсионирани при достигането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин е нарушен принципът "равен труд - равно заплащане", като не са събрани убедителни доказателства в каква степен е реализирана икономия на средства от директора на училището, т. е. не е налице обективно оправдана законна цел за уволнението на учителката.

С обжалваното решение КЗД е установила, че по отношение на Й. К. директорът на ОУ "Св. П. Х." - Ц. К. С. е извършила дискриминация на основание чл. 4 във вр. с чл. 21 и чл. 26 от ЗЗДискр. при прекратяване на трудовото й правоотношение по признак "възраст". На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на директорът на ОУ "Св. П. Х." е предписано да се въздържа от действия, които нарушават ЗЗДискр. при прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Решението в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Кънева спрямо Л. Т. Л., в качеството му на началник на Регионалния инспекторат по образованието гр.С. З., не е обжалвано и не подлежи на обсъждане.

Недоволна от решението, жалбоподателката го оспорва като поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение с Й. К. поради придобиване право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, не е приложила дискриминационни критерии. Сочи, че се е съобразила с всички релевантни обстоятелства във връзка с намаляване броя на учениците и съответно - с възникналата необходимост от редуциране щата на преподавателския състав и актуализиране на бюджета на училището.

Съдът, в настоящия състав, намери, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Основният спор по казуса е съставлява ли дискриминационен акт прекратяването на трудовото правоотношение на заинтересованата страна при условията на т. нар. ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР от КСО няколко месеца преди навършването на необходимата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, в резултат на което е лишена от правото по § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО.

От събрания доказателствен материал не може да се изведе категоричен и обоснован извод, че заинтересованата страна Кънева е била дискриминационно третирана по признак "възраст" от директорката на учебното заведение. При прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да се съобрази както с изискването на общата норма по чл. 68, ал. 1 от КСО, така и със специалната норма от осигурителния кодекс. П. дали работодателят е упражнил надлежно правото си по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. § 5, ал. 1 от КСО подлежи на съдебен контрол в рамките на общия исков процес при спор за законосъобразност на уволнителната заповед. Настоящият спор е на плоскостта на антидискриминационните разпоредби, поради което релевантен е въпросът доколко при упражняване на правомощието си по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. § 5, ал. 1 от КСО работодателят е спазил изискванията на чл. 21 и чл. 26 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 21 от закона, работодателят е длъжен да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор на служителите си, а новелата на чл. 26 регламентира правото на лицата на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

В разглеждания случай не е установено жалбоподателката чрез предприетите действия за прекратяване на трудовия договор на заинтересованата страна да е нарушила принципите и правилата, разписани в цитираните законови текстове.

Към момента на прекратяване на трудовия договор са били налице условията, предвидени в § 5, ал. 1 от КСО - навършена възраст и необходим трудов стаж, за приложението й спрямо служителката. Няма данни по преписката при решаване на въпроса кои учители да бъдат съкратени и пенсионирани преди започване на учебната 2008/2009 г. заинтересованата страна да е третирана по-неблагоприятно сравнение с други членове от преподавателския състав, доколкото само тя е отговаряла на условията по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. В този смисъл не е налице нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. при прекратяване на трудовия й договор. Преценката дали уволнението й поради пенсиониране съдържа признаци на дискриминация в контекста на чл. 26 от ЗЗДискр. също не води на извод за препятстване възможността да упражнява професията си по причина на някое от качествата, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в. т. ч. "възраст". Изпълнението на условията за пенсиониране и реализиране правото на работодателя да прекрати трудовия й договор на това основание не покрива елементите на фактическия състав на чл. 26 от ЗЗДискр. Изложените по-горе обстоятелства сочат, че към месец юни 2008 г., когато по силата на чл. 10 от Наредба № 3/18. 02. 2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, следва да се планира преподавателската работа на педагогическите кадри в училищата в списък - образец № 1, часовете по физика не формират 1бр. щатно място. Съгласно чл. 4, ал. 2 от наредбата, работно място за длъжността "учител" може да се открива и когато по учебен предмет са налице учебни часове повече от половината минимална норма задължителна преподавателска работа, при условие че работното място е единствено по съответния учебен предмет или всички други работни места по същия учебен предмет са формирани по реда на ал. 1. След като обсъжданите учебни часове по предмета "физика" не достигат за формирането на учителско място при условията на чл. 4, ал. 2 от наредбата, жалбоподателката е следвало да съкрати учителското място, а както показват данните по преписката също и по предметите "география" и "изобразително изкуство". Относно възраженията на заинтересованата страна, във връзка с т. нар. лекторски часове, следва да се посочи, че съгласно чл. 9 от Наредба № 3/2008 г. учебните часове, които са недостатъчни за откриване на работно място може да се възлагат като лекторски, включително и на външни лица, а в случая това са часовете по физика. При невъзможност за откриване на учителско място на половин норматив поради непостигане на законовия минимум от часове по физика и наложилото се съкращаване на учителски места и по други предмети, не може да се счете, че се касае за нецелесъобразно управленско решение на директора, с което като резултат заинтересованата страна е била дискриминирана по признак "възраст". В решението си комисията не е счела за убедителни доводите на жалбоподателката, че действията й по реорганизация на учебния процес са обективно оправдани и не поставят в по-неблагоприятно положение заинтересованата страна, но същевременно възприетата теза за неравното й третиране не е базирана на конкретни факти. Липсват аргументи, основани на данните по делото в посока какви са били реалните възможности и какви мерки е следвало да се предприемат от работодателя, за да се запази трудовото правоотношение със заинтересованата страна, които последният не е осъществил по субективни мотиви.

Не може да се сподели и изводът, че е нарушен принципът "равен труд - равно заплащане". На основание § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО на лицата с учителски стаж, които имат право на ранно пенсиониране, съгласно ал. 1 от същата разпоредба, но не са се възползвали от това свое право, а са се пенсионирали при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, освен пенсията за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" се изплаща и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер на 0, 2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Учителският пенсионен фонд е бил създаден с глава шеста (нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г., в сила от 01. 01. 1997 г. до 31. 12. 1999 г.) на отменения Закон за фонд "Обществено осигуряване". На основание чл. 34, т. 1 от ЗФОО отм. средствата в Учителския пенсионен фонд са се набирали от разликата между осигурителната вноска за учителите и осигурителната вноска за трета категория труд. С § 22 от ПЗР на КСО съществуването на фонда е продължено до трансформирането му в универсален пенсионен фонд след 2009 г., като е предвидено набраните в него средства се разходват за изплащане на пенсиите и добавките съгласно § 5, ал. 2 и 3. От дадената нормативна регламентация следва, че средствата от УПФ се ползват както в случаите на ал. 2 на § 5 от КСО, измежду които е и този на жалбоподателката, така и в хипотезата на ал. 3 на § 5 от КСО. Поради това не може да кредитира изводът на комисията, че заинтересованата страна е лишена от възможността да получава средства от УПФ, след като е участвала в натрупването им чрез съответните осигурителни вноски. Ето защо съдът намира, че неправилно комисията е приела, че при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Й. К., жалбоподателката е допуснала нарушение на правилата на чл. 21 и чл. 26 от ЗЗДискр. по признак "възраст" и е дала задължително предписание по чл. 76, ал. 1, т. 1 от закона на работодателя.

Предвид изложеното, обжалваното решение на КЗД следва да се отмени в оспорената част.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 29 от 09. 02. 2010 г. по преписка № 40/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установила, че по отношение на Й. К. директорът на ОУ"Св. П. Х." - Ц. К. С. е извършила дискриминация на основание чл. 4 във вр. с чл. 21 и чл. 26 от ЗЗДискр. при прекратяване на трудовото й правоотношение по признак "възраст"; и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на директорът на ОУ "Св. П. Х." е предписала да се въздържа от действия, които нарушават ЗЗДискр. при прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

Ю.К.