3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2176
гр. София, 29.04.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 3727 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. И. Ш. от САК, като пълномощник на И. И. К. и И. В. Ц., срещу решение № 879/25.07.2024 г. по възз. гр. д. № 2293/2023 г. на Апелативен съд - София, в частта му имаща характер на определение по чл.248 от ГПК, с което оставена без уважение молба вх. № 11360/25.04.2024 г. на пълномощника на въззивниците – ищци, за изменение на въззивно решение № 327/24.03.2024 г. по възз. гр. д. № 2293/2023 г. на Апелативен съд - София в частта за разноските, чрез двукратно увеличаване на адвокатския хонорар, претендиран по реда на разпоредбата на чл. 38 ЗЗД.
Твърди се, че въззивния съд е неправилно не е присъдил част от дължимото на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение. Сочи се, че съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл.2, ал.2 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се такова при уважен главен иск в размер на 3 000 лв. е в размер на 600 лв. В процеса били предявени при условията на субективно и обективно съединяване два иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, последните се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. При това положение, с решението следвало да се присъди адвокатско възнаграждение от по 600 лв. за всеки един от исковете.
Ответника по жалбата не е изразил становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С въззивно решение № 327/24.03.2024 г. с изход на делото, в полза на адв. П. И. Ш., представлявал ищците по делото при условията на чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв. е определено адвокатско възнаграждение от по 600 лв. за първата и за въззивната инстанция.
С решение № 879/25.07.2024 г., в частта му имаща характер на определение по чл.248 от ГПК, съдът е приел за неоснователна молбата за изменение на присъденото възнаграждение за адвоката на ищците.
Определението е правилно.
Производството за изменение на съдебния акт в частта на разноските по реда на чл.248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в съответната инстанция, за да бъдат коригирани грешки относно присъдените разноски от съда, който ги е присъдил. Въззивният съд е разгледал въпроса за разноските сторени във въззивната инстанция, вкл. въпроса за определяне на дължимите разноски в първоинстанционното производство съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция. В случая с въззивното решение частично е отменено и частично е потвърдено решение № 3610/04.07.2023 г. по гр. д. 1791/2023 г. на Софийски градски съд, и като краен резултат Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати, както следва: на И. И. К. сумата 3000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата за периода 09.12.2019 г. до 09.12.2022 г., и на И. В. Ц. сумата 3000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата за периода 09.12.2019 г. до 09.12.2022 г., като исковете на двамата ищци за обезщетение за неимуществени вреди, в разликата над 3 000 лв. до предявения от всеки от тях размер от 30 000 лв. са отхвърлени.
За процесуалното представителство, защита и съдействие по делото с материален интерес от 30 000 лв. за всеки от ищците /пред всяка от двете инстанции/, възнаграждението в минималният размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е по 3 000 лв. за защита на всеки един от двамата ищци. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая съразмерно с уважената част от исковете на всеки ищец, при преценка за съразмерност на дължимото адвокатско възнаграждение, с постигнатия резултат, следва извод, че дължимото възнаграждение за защита на всеки от ищците, пред всяка от двете инстанции, е в размер от по 300 лв. Т.е. общото възнаграждение за защита на двамата ищци в първоинстанционното производство е 600 лв., такъв е и общия размер на възнаграждението във въззивното производство. В този размер е и присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищците.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 879/25.07.2024 г. по възз. гр. д. № 2293/2023 г. на Апелативен съд - София, в частта му имаща характер на определение по чл.248 от ГПК, с което оставена без уважение молба вх. № 11360/25.04.2024 г. на пълномощника на въззивниците И. И. К. и И. В. Ц., за изменение на въззивно решение № 327/24.03.2024 г. по възз. гр. д. № 2293/2023 г. на Апелативен съд - София в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.