О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1331
гр. София, 29.04. 2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1988 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н. Петрол“ ЕООД /н./, [населено място] срещу решение № 162 от 11.03.2024 г. по в. т. д. № 854/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в частта, с която е потвърдено решение № 260120 от 10.03.2023 г. по т. д. № 1565/2017 г. на Софийски градски съд, VI-8 състав в частта, с която по иска на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „Н. Петрол“ ЕООД /н./ с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН е обявено за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД прихващане, извършено с уведомление с вх. № 12961/18.12.2014 г. по регистъра на „КТБ” АД, отправено от „Н. Петрол” ЕООД до „КТБ” АД, с вземания по изявлението за прихващане в общ размер на 237 157,09 лв., от които вземане в размер на 126 893, 54 лв., придобито от „Н. Петрол” ЕООД по договор за цесия, сключен с Б. Х. С., за което банката е уведомена на 17.12.2014 г., и вземане в размер на 110 263, 55 лв., придобито от „Н. Петрол” ЕООД по договор за цесия, сключен с К. Д. С., за което банката е уведомена на 17.12.2014 г., със задължения на „Н. Петрол” ЕООД към „КТБ” АД /н./, произтичащи от Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че атакуваното решение на въззивния съд е недопустимо, тъй като липсва предварително разрешение по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН от Фонда за гарантиране на влоговете в банките за предявяване на разгледания и уважен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Касаторът релевира доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с КЗПЧОС и Протокол № 1 към нея, тъй като последиците от приложената разпоредба на чл. 59, ал. 3 ЗБН са свързани с недопустима намеса, засягаща притежанията на „Н. Петрол“ ЕООД /н./, прекомерна тежест за дружеството като „засегнат индивид“ и липса на адекватна възможност за защита. Счита, че в случая е налице съществена намеса в правото му да се ползва мирно от своите „притежания“ и лишаване от собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Излагат се доводи, че условията за намесата са установени в закона, но тези условия са неясни и подлежат на произволно и селективно тълкуване. Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение, евентуално – за отмяната му.
Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: „1. Съставлява ли предварителното разрешение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяване на иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от синдика на несъстоятелната банка? Отсъствието на такова разрешение води ли до недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН?; 2. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства представлява ли ясен, достъпен и предвидим закон по смисъла на чл. 1, § 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС?; 3. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства представлява ли легитимна цел в защита на обществен интерес по смисъла на практиката на ЕСПЧ?; 4. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства пропорционална ли е на преследваната легитимна цел по смисъла на практиката на ЕСПЧ?; 5. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства не съставлява ли прекомерна тежест за засегнатия индивид по смисъла на практиката на ЕСПЧ?; 6. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства предоставя ли на засегнатите лица адекватна защита по смисъла на практиката на ЕСПЧ?; 7. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства отговаря ли на изискванията за допустима намеса от страна на държавата по смисъла на практиката на ЕСПЧ?“. Всички формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че въпросите по т. 2 – т. 6 са разрешени в противоречие с Решение № 8 от 27.05.2021 г. на КС по к. д. № 9/2020 г.
Ответниците по касационната жалба – лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба.
Третите лица помагачи на страната на ответника Б. С. и К. С. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е налице спор, че „КТБ“ АД и ответникът „Н. Петрол” ЕООД, в качеството му на кредитополучател/наредител, са обвързани от рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 г., по силата на който банката е предоставила на ответника рамков кредитен лимит в размер общо до 50 000 000 щатски долара. Установил е, че между банката и ответника е сключен и договор за банкова кредитна линия от 26.05.2011 г., по силата на който банката отпуска на кредитополучателя „Н. Петрол” ЕООД банкова кредитна линия с кредитен лимит в размер на 25 000 000 щатски долара, с краен срок за погасяване на задълженията до 01.07.2014 г. Въз основа на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е приел, че общият размер на вземанията по кредитната експозиция на „Н. Петрол” ЕООД към 18.12.2014 г. е била 29 095 492,10 щатски долара.
Решаващият състав е посочил, че с уведомление с вх. № 12961/18.12.2014 г. на „Н. Петрол” ЕООД до „КТБ” АД ответникът е заявил, че прихваща с вземания в общ размер на 237 157, 09 лв., придобити на основание договори за цесия, сключени с Б. Х. С. и К. Д. С., свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси, като по делото са представени уведомления на цедентите до квесторите на „КТБ“ АД от 17.12.2014 г., договорите на цедентите с „КТБ” АД и договорите за прехвърляне на вземанията на ответника. В решението е изтъкнато, че между страните няма спор по възникването, съществуването и размера на насрещните вземания на страните по процесните прихващания, както и досежно датите, на които изявленията за прихващане и уведомленията за извършените цесии са достигнали до банката.
Съставът на Софийски апелативен съд е констатирал, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори на банката, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, като с решение № 114 от 16.09.2014 г. на същия орган срокът на визираните мерки е продължен до 20.11.2014 г.; с решение № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, като това решение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 07.11.2014 г.; с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС е открито производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, като с акт на въззивния съд - решение от 03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС началната дата на неплатежоспособността на банката е определена на 20.06.2014 г
Въззивният съд е споделил извода на СГС, че са налице предпоставките по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на прихващането, извършено с изявление на ответника с вх. № 12961/18.12.2014 г., тъй като вземанията са придобити от ответника на основание договори за прехвърляне на вземания, сключени с цедентите Б. С. и К. С. съответно на 19.11.2014 г. и 24.11.2014 г., тоест преди постановяването на решението на СГС за откриване производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, и към момента на придобиването им у ответника е било налице знание за настъпила неплатежоспособност на банката с оглед приложимостта на необоримата презумпция на чл. 59, ал. 4 ЗБН, тъй като с решение № 138 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 7.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД.
Софийски апелативен съд е намерил за неоснователни доводите на въззивника ответник по иска, че нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН противоречи на разпоредбите на чл. 6 КЗПЧОС, който защитава правото на справедлив процес, и на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, който защитава всяко притежание, вкл. вземания и законно придобити доходи. Изтъкнато е, че извършеното прихващане по същество заобикаля предвидения от законодателя в чл. 94 ЗБН ред за удовлетворяване на вземанията, като по същество създава привилегировано положение на извършилия прихващането. Що се отнася до възможността за защита на извършилия прихващането кредитор, то съдът е намерил, че законодателят е предвидил адекватна защита на интересите на този кредитор, като е задължил синдиците служебно да включат вземането му в списъците на кредитори на банката с приети вземания /чл. 64, ал. 2 ЗБН/. Подчертал е, че след прогласяване на относителната недействителност на прихващането извършилият прихващането длъжник на банката остава титуляр на активното си вземане и има право на съответното удовлетворение от изготвените от синдика частични и окончателна сметка за разпределение с оглед служебното включване на вземането му в списъка на приетите вземания. Изложени са и съображения, че дори и обявяването на относителната недействителност да засяга „притежания“ на трети лица по смисъла на практиката на ЕСПЧ, то същата отговаря на изискванията за допустима намеса, а именно нормата да се съдържа в ясен, достъпен и предвидим закон, да е преследвана легитимна цел в защита на обществен интерес, намесата да е пропорционална на преследваната легитимна цел, както и да не съставлява прекомерна тежест за засегнатия индивид, като на засегнатите лица е била предоставена адекватна възможност за защита. Посочено е, че в постоянната си практика ЕСПЧ признава на държавите компетентността да преценяват обществения интерес и наличието на легитимни цели, като им предоставя и широки граници на такава преценка. Съдът е намерил, че в случая разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН отговаря на тези изисквания, тъй като е насочена към кръг от субекти - кредитори на банка в несъстоятелност и е в изпълнение на основната цел на производството по несъстоятелност - справедливо и съразмерно удовлетворяване на всички кредитори.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Доводите на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част следва да бъдат разгледани заедно с въпросите, въведени с т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като недопустимостта на въззивния акт се обосновава с липсата на предварително разрешение на председателя на УС на ФГВБ по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяване на уважения иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Съгласно разпоредбата, на която касаторът прави позоваване, ФГВБ дава предварително разрешение на синдика за извършване на всяка сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10 000 лв., и утвърждава условията, при които да бъдат извършени; не се изисква разрешение от фонда за заплащане на дължими държавни и други такси по предприети от синдика действия за попълване на масата на несъстоятелността съгласно приети от Министерския съвет тарифи. От цитираната ясна разпоредба на ЗБН, която не подлежи на разширително тълкуване, не може да бъде направено заключение, че разрешението на ФГВБ е предпоставка за предявяване на иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН от синдика на банката в несъстоятелност, тъй като то не представлява сделка или действие с имущество от масата на несъстоятелността. Както е изтъкнал и въззивният съд при извършената от него преценка за допустимост на предявения от лицата, упражняващи заедно правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, иск по чл. 59, ал. 3 ГПК, в разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 13 ЗБН е предписана необходимостта от вземането на решение от ФГВБ за предявяване пред съда по несъстоятелността на отменителни искове по чл. 59, ал. 3 или 5, чл. 60, чл. 60а и чл. 60б, както и на установителни искове по чл. 3, ал. 3, чл. 22 и чл. 34, ал. 4 в хипотезата на бездействие на синдика /чл. 60, ал. 3 и чл. 62, ал. 1 ЗБН/, пред каквато не сме изправени в настоящия случай. Поради това не е налице вероятност атакуваното решение да е недопустимо и касационният контрол не може да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Изложеното изключва и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация по въпросите по т. 1 от изложението на касатора.
Поставените въпроси по т. 2 – т. 7 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са били обсъждани от въззивния съд и отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са обосновани обаче въведените във връзка с въпросите по т. 2 - 7 от изложението допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Не се установява въззивният акт да е постановен в противоречие с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. в какъвто смисъл са твърденията на касатора. С това решение са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, чл. 60а, ал. 1 ЗБН /ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. З3 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, § 16 ЗИДЗБН /ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./ и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 ЗБН /ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г./ С прогласената за противоконституционна разпоредба на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г./ е предвидено, че член 59, ал. 5, 6 и 7, с които се въвеждат нови основания за относителна недействителност на вече извършени прихващания от банката или от неин кредитор след началната дата на неплатежоспособността, се прилагат, считано от 20.06.2014 г. /датата на поставяне на „КТБ“ АД под особен надзор/. В мотивите на решението по к. д. № 9/2020 г. е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. Изтъкнато е, че съдът не намира основание да отстъпи от разбирането си, че „принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различни юридически факти“ налага „още при сключването на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни“ /Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г./. В конституционното решение е прието, че с разпоредбите на чл. 60а и 60б ЗБН се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти /„всяко трето лице“/, вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Направен е извод, че с правните си последици разпоредбите както на чл. 60б ЗБН, така и на чл. 60а ЗБН постигат ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици. В този смисъл актът на Конституционния съд, с който е обосновано искането за достъп до касация, е мотивиран с накърняващото правната сигурност въвеждане с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, както и със засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти и въвеждането на конституционно нетърпима абсолютна нищожност. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН не е била предмет на оспорване по к. д. № 9/2020 г., като изложените в решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 9/2020 г. мотиви не могат да бъдат отнесени към уредения в нея иск за атакуване на прихващане с преферентен ефект, извършено от кредитор, а именно прихващане, осигуряващо привилегировано положение на кредитор относно поредността на удовлетворяване от имуществото на банката в масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивните правила на чл. 94 ЗБН. В цитираното решение на КС не е отречена конституционосъобразността на специалната уредба на отменителните и преферентните искове в ЗБН по принцип, в какъвто смисъл са доводите на касатора, а са признати за нарушаващи основни конституционни принципи оспорени разпоредби от ЗБН, които са предназначени да уредят правните последици от обявяването в несъстоятелност на една определена търговска банка – „КТБ“ АД, разкриват признаци на закон с обратно действие или недопустимо навлизат в чужда правна сфера за попълване масата на несъстоятелността /чл. 60а и чл. 60б ЗБН/.
По отношение на въпросите на касатора по т. 2 – 7 от изложението не са налице двете предпоставки, формиращи общото основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Както е посочил и касаторът, по приложението на чл. 59, ал. 3 ЗБН е формирана последователна практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 239 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г., I т. о., решение № 160 от 4.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1164/2017 г., II т. о., решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г., II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 112 от 28.10.2020 г. по т. д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 161от 17.12.2020 г. по т. д. № 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 131 от 21.12.2020 г. по т. д. № 751/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 130 от 14.01.2020 г. по т. д. № 2597/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 143 от 12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г. на ВКС, II т. о. и др., в които подробно са изяснени елементите на фактическия състав на иска с посоченото правно основание. Необходимостта от изоставяне на тази практика, на която се основават доводите на касатора по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е аргументирана в съответствие с изискванията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН е включена в първоначалната редакция на ЗБН /Обн., ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г./, не е изменяна и е аналогична на разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ, уреждаща иск за атакуване на преферентни прихващания във връзка с производството по обща несъстоятелност по ТЗ, като защитата е основана на недобросъвестност на кредитора. В този смисъл не могат да бъдат възприети доводите на касатора, свързани с твърденията за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 от КЗПЧОС, че чл. 59, ал. 3 ЗБН е неясен, недостъпен и непредвидим закон и със защитата по тази норма не се преследва обществен интерес и легитимна цел. Съображенията в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се извеждат от многократните изменения в чл. 59 ЗБН, които са свързани с производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, но както бе посочено тези изменения не засягат разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН като част от установения с приемането на ЗБН и съществуващ към момента на извършване на процесното прихващане режим. Както е изяснено в решение № 140 от 27.05.2020 г. по т. д. № 3106/2018 г. на ВКС, I т. о., при уредбата на преферентните действия и сделки по правило на преден план стои необходимостта от баланс между интереса на производството по несъстоятелност и правната сигурност и предвидимост на действията, които могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Мерките по чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 59, ал. 3 ЗБН с оглед основаването им на принципа на добросъвестността се определят като насочени към справедлив баланс между обществения интерес – правата на останалите кредитори и индивидуалните права на кредитора, чието вземане е предмет на прихващането. Друг извод не следва от представените от касатора решения на ЕСПЧ – решение от 23.09.1982 г. по дело Спорунг и Льорнут срещу Ш., решение от 22.05.1998 г. по дело Василеску срещу Румъния и решение от 10.11.2009 г. по дело Шембри и други срещу М., които се отнасят до отчуждаване на недвижими имоти и отнемане на вещи във връзка с наказателно преследване.
По изложените съображения за отсъствието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част не се допуска.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Н. Петрол“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за производството по чл. 288 ГПК в размер на 30 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 11.03.2024 г. по в. т. д. № 854/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Н. Петрол“ ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], хотел „Ловеч“ да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. /тридесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.