О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2179

гр. София, 29.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на 28 април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове: Гергана Никова

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело № 1172/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №1693/28.01.2025г. на В. Н. Ф., чрез адв. В. Р.-Й. срещу определение №5436/26.11.2024г., постановено по гр. д. №4052/2024г. на ВКС, с което без разглеждане е оставена молбата му за отмяна на влязлото в сила решение №262772/23.08.2022г. по в. гр. д. №3548/2021г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №20221988/12.10.2020г. по гр. д. №61679/2019г. на СРС. Жалбоподателят счита, че определението за незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна.

Ответникът Х. Г. П., чрез адв. М. Й., изразява становище за основателност на частната жалба.

Останалите ответници не изразяват становище.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 изр. 2 ГПК определение на Върховния касационен съд и се явява процесуално допустима.

Молбата за отмяна е насочена срещу влязлото в сила решение № 262772/23.08.2022г. по в. гр. д. № 3548/2021г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №20221988/12.10.2020г. по гр. д. № 61679/2019г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на Х. Г. П. и М. Ю. В., че О. И. К. е собственик на апартамент в [населено място], [улица], със застроена площ 126,19 кв. м. /подробно описан по договор за доброволна делба от 13.09.1946г./, на основание наследствено правоприемство и реституция, като ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху имота.

Въззивното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 12.07.2023г. с постановяването на определение №2106/12.07.2023г. по гр. д. №190/2023г. на Върховният касационен съд, с което не е допуснато касационното му обжалване.

Молителят твърди, че е законен наследник на Н. Г. П. - ответник по иска по чл. 108 ЗС, починала на 30.01.2011г., в качеството му на наследник по право на заместване на майка му Ц. Г. П., починала на 30.11.2002г. В производството, като правоприемници на починалата Н. П. били конституирани наследниците й по закон: Х. П. – нейн син, и М. В. – нейна внучка, дъщеря на Ц. П.. Доколкото молителят също следвало да бъде конституиран като страна по делото, което обаче не било направено, той моли постановеното решение да бъде отменено, тъй като същото го обвързвало като съсобственик на процесния имот.

Предходният състав на Върховния касационен съд, за да счете молбата за отмяна за недопустима, е посочил, че разпоредба на чл. 304 ГПК предоставя право на защита по реда на извънинстанционния способ само на определена категория лица, които не са взели участие в делото, но са обвързани от силата на пресъдено нещо, а кръгът им е изрично очертан от законодателя с посочването на нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК и това са необходимите другари. Изложил е, че В. Н. Ф. не е от посочената категория лица. Счел е, че молителят и ответниците по делото, срещу които решението е постановено, в качеството си на съсобствениците на един имот, са обикновени другари по предявен срещу тях иск за установяване право на собственост и ревандикация. Приел е, че молителят не е необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК на ответниците по иска по чл. 108 ЗС, по което е било образувано в. гр. д. №3548/2021г. на СГС, поради което не е обвързан от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, и не е легитимиран да претендира отмяна по реда на чл. 304 ГПК. Изложил е също, че доколкото претендираното от молителя право на собственост произтича от наследствено правоприемство, приложима в случая е разпоредбата на чл. 227 ГПК, уреждаща хипотезата на приемство в процеса, при която наследникът на починала в хода на делото страна не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, ако не е участвал в процеса. Счел е за неприложима разпоредбата на чл. 226 ГПК, касаеща прехвърляне на спорното право в течение на производството, при която постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК. По аргумент на обратното от посочената разпоредба процесуалният правоприемник на починала в хода на делото страна е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, само ако е участвал в процеса. Посочено е, че в подобна хипотеза наследникът на починала в хода на делото страна може да защити правата си, като се възползва от възможността по чл. 435, ал. 5 ГПК - ако въвод във владение на имота е извършен, съответно от чл. 523, ал. 2 ГПК - ако въвод не е извършен.

Обжалваното определение е правилно.

Отмяната на влязло в сила решение е извънреден способ за отмяна, приложим само при наличие на някое от изчерпателно изброени основания в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната по чл. 304 ГПК защитава третите лица, които поради естеството на правоотношението между главните страни /неделимо/ са необходими другари, но не са били конституирани в процеса в това им качество. Поради това законодателят е предоставил възможността само на това трето лице /изрично препращайки към разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК/ да иска отмяна на решението, постановено в такъв процес, за да може да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса и той бъде проведен отново с негово участие. Редовността и допустимостта на молбата за отмяна, Върховният касационен съд преценява според изложените от молителя твърдения за факти, обуславящи качеството му на необходим другар. Когато в производството по чл. 307 ГПК се констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения, които не обосновават такова качество на молителя, съдът трябва да я остави без разглеждане като процесуално недопустима.

В конкретния случай, изложените в молбата обстоятелства не обосновават на Владимирос Ф. качеството на трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд. Молителят не е обвързан от силата на пресъдено нещо на атакуваното съдебно решение, тъй като между него и ответниците по ревандикационния иск липсва неделимо правоотношение, което да обуславя качеството му на необходим другар. Легитимацията на молителя по чл. 304 ГПК не може да бъде мотивирана с наличието на съсобственост, тъй като съсобствениците на един имот са обикновени другари в процеса по предявен срещу тях иск с правно основание чл. 108 ЗС. При обикновеното другарство, за разлика от необходимото, силата на присъдено нещо на решението не се разпростира спрямо третото лице - обикновен другар, което не е било конституирано като страна в процеса, поради което неучаствалият не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК.

Съобразявайки горното, съставът на I г. о. на ВКС законосъобразно е отказал да допусне до разглеждане молбата на В. Н. Ф. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, като изложените от него мотиви се споделят изцяло и от настоящия състав. Предвид което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение №5436/26.11.2024г. по гр. д. №4052/2024г. на Върховния касационен съд, I г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: