Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на РМД - гр. Р. и началника на Митница - Свищов против решение № 2/13. 02. 2008 г., постановено по адм. дело № 256/2007 г. по описа на Русенския административен съд, с което е отменено решение № А-Б-47-0059/25. 04. 2007 г. на началника на Митница - Свищов в частта за отказано възстановяване на "Балканфарма-Троян" АД - гр. Т. на акциз в размер на 26 182, 36 лв. за вложен спирт, потвръдено с решение № У-44-15-0172/01. 06. 2007 г. на директора на РМД - гр. Р.. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване на касатора се свежда до възпиретата от съда съдебно-техническа експертиза с твърдения за необсъждане от съда на направените от касатора възражения. Изложени са съображения относно неправилното прилагане на материалния закон и по-специално на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗАДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба "Балканфарма-Троян" АД - гр. Т. чрез процесуалния си представител адв.. Н. моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно, тъй като съдът е дал отговор на всички възражения относно изслушаната експертиза. Иска присъждане на направените от дружеството разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приложил закона и е преценил доказателствата по делото.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени решението на митническия орган за отказано възстановяване на акциз на "Балканфарма - Троян" АД - гр. Т. в размер 26 182, 36 лв. за вложен спирт 2499, 294 литра в производството на лекарства, Русенският административен съд се е позовал на чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС и чл. 8, ал. 3, т. 2 от правилника за приложение на закона, според които се възстановява платеният акциз за алкохола, вложен за производствата на лекарства по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. За безспорно обстоятелство съдът е приел наличието на искане от страна на "Балканфарма - Троян" АД, подадено до надлежен орган за възстановяване на платения вече акциз. За незаконосъобразен е възприет отказа на митническия орган, който го е мотивирал с неправилно според него завишение на разходния норматив за единица лекарствен продукт, съгласно установените стандарти в химико-фармацевтичната документация в издаденото от изпълнителната агенция по лекарствата разрешение за производство на лекарства № I/29/21. 07. 1999 г. с използваните от дружеството проценти на разпиляване. Съдът не е възприел това становище на издателя на акта, тъй като утвърдената рецептура от Изпълнителната агенция по лекарствата указва само количеството етанол за съответния лекарствен продукт, но не и разходната норма при производството му, тъй като според съда тази норма се установява при направения в действителност разход. При преценката на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че при производството на описаните в административната преписка лекарства се формират разходи на етанол (спирт), което е резултат от неговите физико-химични свойства - естествени фири, а също и разходи от разпиляване на материалните линии, оборудване, опаковане, междинни анализи и мостри, които са част от целия технологичния процес. С. като закона съдържа възможност за възстановяване на акциз за количеството спирт, което е вложено в производството, а не в получения от него резултат, трябва да бъдат съобразени действителните количества, които са използвани и този извод на съда е аргументиран с чл. 8, ал. 3, т. 2 ППЗАДС. Относно заключението на съдебната експертиза съдът го е кредитирал изцяло като компетентно дадено и е приел, че след като митническите органи не са ангажирали доказателства, че при производствата на лекарства са вложени различни количества спирт от изчисленото в експертизата, то няма пречка да се възприеме изцяло това заключение. Така постановеното решение е правилно.

По оплакването за допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, при проверката на съдебното решение настоящият състав на ВАС, I отделение не установи да са налице такива. Законодателят изрично в чл. 22, ал. 3 ЗАДС е предвидил възможността за възстановяване на платен вече акциз за използвания в производството на лекарства определени количества спирт, като в чл. 8, ал. 3, т. 2 ППЗАДС е доуточнено, че при преценката на административния орган за възстановяване на акциз се взимат предвид действителните количества на вложения спирт в съответното производство.

По оплакването за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът не установи такива да са налице, тъй като при постановяване на решението са съобразени писмените доказателства по делото и след направения от съда анализ е направен законосъобразния извод за дължимостта на платения от дружеството акциз, който следва да се възстанови. В подкрепа на писмените доказателства по делото е и експертното заключение. Правилно е счетено от съда, че административният орган е следвало да представи доказателства, че количествата вложен спирт в производствата на лекарства е различен, но това не е направено. В голямата си част оплакванията в касационната жалба са свързани с оспорването на експертизата, което е недопустимо пред касационната инстанция. Както се посочи по-горе оспорване на заключението не може да се прави в касационната инстанция и ако касатора е имал възражения експертизата, включително и при поставянето на конкретните задачи е следвало да сезира първоинстанционният съд с искане за назначаване на друг експерт или да извърши формулиране на задачи за нея. Освен това заключението на вещото лице се подкрепя и от доказателствата по делото, поради което кредитирането му от съда не е изолирано, а е преценено в съвкупност с писмените доказателства. Представените разрешителни от Изпълнителната агенция по лекарствата правилно са преценени от административния съд, тъй като в тях не се съдържат данни за разходната норма (която е различна при различните производства и в зависимост от съответния технологичен процес), поради което оплакванията на касатора, че е налице отклонение от приетите стандарти на агенцията, са неоснователни. Същото се отнася и до установения процент от вещото лице на разпиляване по време на производството на лекарствените продукти, тъй като оплакванията на касатора в тази част отново се домогват до оспорване на експертното заключение. Относно кредитирането и на заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоснователно се възразява от касатора, че не е следвало да се направи поради нейната неотносимост на спора, също е неоснователно. И тази експертиза е оспорена в касационната жалба, което както се посочи и относно другата експертиза е недопустимо в тази съдебна инстанция. Освен това при изслушване и на двете вещи лица представителят на митническата администрация е направил формално оспорване, без да ангажира други доказателства, включително и искане за назначаване на други експерти. Представените от ответника в касационното производство доказателства - разрешения на Изпълнителната агенция по лекарствата разрешения, представляват попълване на административната преписка, но те касаят обстоятелствата, които са безспорни между страните по делото и не следва да се обсъждат.

Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на приложимия материален закон, на съдопроизводствените правила и въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени и обосновани правни изводи, поради което решението е и обосновано. В този смисъл не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

С оглед изхода на делото и направеното искане от адв.. Н., на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 830 лв., направени разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2/13. 02. 2008 г., постановено по адм. дело № 256/2007 г. по описа на Русенския административен съд. ОСЪЖДА

РМД - гр. Р. и Митница - Свищов да заплатят на "Балканфарма-Троян" АД - гр. Т. направените пред касационната съдебна инстанция разноски в размер на 830 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а С.А.