Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по подадената от "Центурион" ООД - гр. П. чрез пълномощника адв. С. Ж. касационна жалба срещу Решение № 89 от 20. 01. 2011 год. на Административен съд – Пловдив, 8-ми състав, постановено по адм. д. № 1344/2010 год., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) с № 160901765 от 11. 02. 2010 год., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД), гр. П. на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден и изменен с Решение № 256 от 16. 04. 2010 год. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), гр. П., при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 35000 лева и са определени прилежащи лихви в размер на 10863, 10 лв.; извършено е преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2007 год. със сумата от 175000 лева и са начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2007 год. в размер на 29, 89 лева. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен и необоснован е изводът на съда, че е налице липса на реални доставки, поради което незаконосъобразно органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и е преобразувал финансовия резултат на дружеството. Твърди се, че реалността на доставките се доказва и от последващата реализация на стоките, която също...