Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Перник, против решение № 32/19. 02. 2009 г. по адм. дело № 17/2009 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменена Заповед № ДК-09-20/08. 12. 2008 г. на началника на РДНСК – Перник, както и по частна жалба, подадена от същото лице срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 16. 01. 2009 г. по посоченото административно дело, с което е спряно изпълнението на Заповед № ДК-09-20/08. 12. 2008 г. на началника на РДНСК – Перник. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърден административния акт. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответниците не вземат становище по жалбите.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна.

С обжалваното решение Административен съд Перник е отменил Заповед № ДК-09-20/08. 12. 2008 г. на началника на РДНСК – Перник, с която на основание чл. 178, ал. 5 вр. ал. 4 и чл. 222, ал. 1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването не по предназначение на жилищен апартамент №17, находящ се в УПИ V-7085, кв. 187 по плана на гр. П., който се ползвал като студио на радио “Ултра”. За да постанови решението си административният съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че липсвало редовно сезиране на административния орган, тъй като постъпилата жалба била анонимна, съставеният констативен акт /неправилно е посочено протокол/ и обжалваната заповед не били връчени на жалбоподателя и неправилно било пристъпено към принудително изпълнение на обжалваната заповед без да е изтекъл срока за доброволно изпълнение. Така постановеното решение е незаконосъобразно.

Установява се по безспорен начин, че предназначението на обекта а било за жилище – апартамент, като предназначението му е променено за студио на радио. Съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ "Промяна предназначението" на обект или на част от него е промяната на един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Тези кодове се съдържат в Наредба № 3 от 28. 04. 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В таблица № 3, т. 4 от Наредбата е предвидено разграничение в обектите, ползвани за жилище - като съответстващия код е 500, а за делова и административна дейност кодът е 650. Очевидно наредбата разграничава обектите с предназначение за жилище и за делова дейност. Смяната предназначението на обекта от жилище в студио на радио има за последица промяна предназначението на обекта съгласно квалификацията му по наредбата, поради което и на основание чл. 178 от ЗУТ е необходимо въвеждане в експлоатация на последния обект с промененото предназначение. При тези доказателства, които не са опровергани от жалбоподателя пред съда следва извода, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при посочени в нея фактическо основание, което съответства на посоченото правно основание, издаването на заповедта е станало при спазване изискванията на чл. 59 от АПК и е законосъобразна.

Неправилни са изводите на административния съд за допуснати съществени процесуални нарушения. В случая е без значение начина на сезирането на началника на РДНСК, тъй като обжалваната заповед е издадена от специализиран контролен орган, които има правомощия и да се самосезира. Посочените разпоредби от АПК в обжалваното решение са относими за издаване на индивидуални административни актове по искания за заинтересовани граждани и организации, но не при осъществяване на контролни правомощия от административен орган.

Не е съществено процесуално нарушение несъобщаването на жалбоподателя на констативния акт. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на индивидуалния административен акт, който подлежи на обжалване пред съда. Със съобщаването на процесната заповед за жалбоподателя са възникнали процесуални права за защита срещу тази заповед, в т. ч. и срещу констативният акт, въз основа на който тя е издадена. В жалбата си адресата може да изложи и онези съображения, да наведе факти и обстоятелства и да представи доказателства, които би направил и при съобщаване на предхождащия я констативен акт. Тъй като несъобщаването на констативния акт не са го лишили от правото на защита, процедурното нарушение не е съществено и не води до основание за отмяна на индивидуалният административен акт като незаконосъобразен.

Също не е съществено нарушение и това за несъобщаването на заповедта на жалбоподателя пред първата инстанция, след като той успешно е упражнил правото си на жалба, без да е ограничено правото му на защита. А по отношение изложените мотиви за това, че било пристъпено към принудително изпълнение на обжалваната заповед, без да е изтекъл срока за доброволното изпълнение, това няма отношение към законосъобразността на процесната заповед. То касае производството по изпълнение на административен акт, по който реда за защита е друг.

Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва обжалваното решение да се отмени като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата против Заповед № ДК-09-20/08. 12. 2008 г. на началника на РДНСК – Перник. По частната жалба:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Изводите на първоинстанционния съд, че предварителното изпълнение на обжалваната заповед могат да причинят значителни и трудно поправими вреди, преди производството по оспорване на заповедта на началника на РДНСК – Перник да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, са правилни. В обжалваното определение са изложени подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция. Затова правилно е спряно изпълнението с обжалваното определение. По отношениена последното не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 32/19. 02. 2009 г., постановено по адм. дело № 17/2009 г. по описа на Административен съд Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М. М. М. от с. О., община Л., обл.Плевенска, ул.Кирил и Методий №8, против Заповед № ДК-09-20/08. 12. 2008 г. на началника на РДНСК – Перник.

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 16. 01. 2009 г., постановено по адм. д. № 17/2009 г. по описа на Административен съд Перник. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ К. К. К.К.