Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” срещу решение № 5806 от 01. 11. 2012г., постановено от Административен съд София-град, първо отделение, 4 състав по адм. д.№ 317/2012г. Решението е обжалвано в частта, с която съдът е отменил уведомително писмо изх.№ 02-220-2600/929 от 02. 10. 2011г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, в частта, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 13299, 40лв по схемите за национални доплащания за площ (СНДП) и в частта относно определена санкция за бъдещ период в размер на 5965, 78лв по НР 1 за кампания 2010г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът „В. Г.” ЕООД не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага отмяна на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в уведомително писмо изх. № 02-220-2600/929 от 02. 10. 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С обжалваното уведомително писмо е прието, че по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) е налице наддеклариране в размер на 29. 96 % и съответно санкционираната площ е цялата установена площ (136. 46 ха); по НДП е налице наддеклариране в размер на 25. 81% и санкционираната площ е цялата установена площ (105. 63 ха); по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони - НР 1 е налице наддеклариране в размер на 51. 49 %, като санкционираната площ е 53. 85 ха ( разликата между декларирана и недопустима площ), като е определена санкция в размер на 5 965, 78 лева на основание чл. 16 от Регламент 1975/2006.

Съдът е отменил оспорения акт само в частта, с която е отказано изплащане на сума в размер на 13299, 40 лева по схемите за национални доплащания на площ (СНДП) за 2010 г. и в частта относно определената санкция за бъдещ период в размер на 5965. 78 лева по НР 1 и за тази част преписката е върната за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. В тази част съдебното решение е било обжалвано от „В. Г.” ЕООД, но поради просрочие на подадената жалба касационното производство е било прекратено с влязло в сила определение и за тази част съдебното решение е влязло в сила.

За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в отменената част, съдът е преценил приета по делото съдебно-техническа експертиза. Съобразно приетото заключение е налице разминаване между установените и недопустимите площи по отношение на парцел /БЗС № 02350-158-1-1, който е с декларирана площ от 6. 47 ха, според оспорения административен акт недопустимата площ е 6. 47 ха, докато вещото лице е констатирало, че заявеният терен е изцяло допустим за подпомагане; парцел/БЗС № 02350-139-1-1 декларираната от кандидата площ е в размер на 41. 62 ха, в оспорения акт недопустима е 1. 75 ха, а според вещото лице недопустимата площ е 2. 38; парцел/БЗС № 676190-44-1-5 с декларирана площ от 4. 28 ха, в оспорения акт недопустима е площ 4. 14 ха, а според вещото лице недопустимата площ е 3. 54 ха, парцел/БЗС № 67619-52-4-3 декларираната площ е 3. 65 ха, в оспорения акт недопустима е площ от 3. 65 ха, а според вещото лице недопустимата площ за този парцел е 2. 25 ха. Съгласно приетото заключение по СЕПП недопустимата площ е ЗЗ.04 ха, а не както е прието с оспореното уведомително писмо - 40. 88ха; по НДП недопустимата площ е 21. 42 ха, а не както е прието 27. 26 ха; по НР 1 недопустимата площ е 25. 73 ха, а не 27. 73 ха. Съгласно приетото допълнително заключение преизчислените стойност след справка по ортофотокартата са: - по СЕПП наддеклариране 22. 90 %, недопустима площ ЗЗ.04 ха, санкционирана площ 144. 3 ха; - по НДП наддеклариране 19. 22 %, недопустима площ 21. 42 ха, санкционирана площ 42. 84 ха и оторизирана площ в размер на 68. 63 ха, като следва да е налице плащане в размер на 6 868, 49 лева; - по НР 1 наддеклариране 46. 07 %, недопустима площ 55. 85 ха, санкционирана площ 55. 85 ха и не е налице основание за налагане на санкция за бъдещ период. Съдът изцяло е кредитирал заключението на приетата експертиза, което не е било оспорена от страните в производството и която е изготвена на основание обективни данни – ортофокарти и сателитни снимки на разглежданите парцели, относими към периода на заявлението за подпомагане. При тази установеност по делото, съдът е отменил частично оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне.

Решението в обжалваната част е правилно. Изводите на съда са направени при правилна преценка на събраните по делото доказателства. Правните изводи на решаващият съд са съобразени с приложимия материален закон.

По делото е безспорно установено, че дружеството жалбоподател е земеделски производител и е подал общо заявление за плащания на площ за 2010г. по три схеми и мерки – СЕПП за 17 парцела с обща площ 177, 34ха, по СНДП за 13 парцела с обща площ 132, 89ха и НР 1 за 11 парцела с обща площ 81, 58 ха. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, подаденото общо заявление подлежи на административна проверка посредством Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Обхватът на тази административна проверка включва: проверка за допустимост на кандидата, проверка за допустимост на земеделските площи, кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри и кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски производител. В хода на административното производство при извършване на предписаните административни проверки по подаденото от земеделския производител общо заявление са установени допустимите за подпомагане площи и при тази установеност е постановено обжалваното уведомително писмо. В хода на производството по оспорване, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, на която са били поставени задачи, относими към релевираните от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспореното писмо. Заключението на вещото лице е изготвено при съобразяване на представени по делото обективни данни – ортофокарти и сателитни снимки на заявените за подпомагане парцели, които са относими към кампанията за която е подадена заявлението за подпомагане. В хода на производството пред административния съд ответникът не е оспорил заключението на приетата експертиза. Не са представени и доказателства, които да оспорят изводите на експертизата. Правилно съдът при оспорването на административния акт е преценявал освен доказателствата, събрани в хода на административното производство, така и тези, които са събрани в хода на производството по оспорване на административния акт. Тезата на касационният жалбоподател, че преценката за законосъобразност следва да се извършва само на базата на данните в системата за идентификация на земеделските парцели обезсмисля контрола за законосъобразност, който се осъществява от съда. С разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е определен предмета на съдебната проверка, която се осъществява при оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт. Съгласно тази процесуална норма, съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт. В рамките на предвидения обхват на контрола за законосъобразност, решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и при тяхната съвкупна преценка е стигнал до правен извод, който напълно са подкрепя от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. В обжалваното съдебно решение са изложени мотивите, поради които съдът е приел заключението на вещото лице, които напълно се споделят от настоящия състав. Изводите на експертизата за несъответствие между установените от администратвния орган факти относно допустимата за подпомагане площ и тази, която е установена в хода на съдебното производство, са мотивирала съдът да прецени като частично незаконосъобразен оспорения акт, тъй като водят до промяна на процента наддеклариране.

С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Правните изводи на решаващият съд са изведени при правилна преценка на събраните в хода на производството доказателства и са в съответствие с приложимото материално право.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 5806 от 01. 11. 2012г., постановено от Административен съд София-град, първо отделение, 4 състав по адм. д.№ 317/2012г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ К. К. Т.Х.