Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ).

Образувано по касационна жалба на В. П. Г. от гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адв.. Ц.,срещу решение от 27 декември 2007 година, постановено по адм. д. № 2465/2006 година по описа на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решенето поради нарушение на материалния закон и постановяването му при неправилно установена фактическа обстановка. Излагат се доводи, че рапортът за освобождаване бил подаден под натиск, което не е отчетено от съда при постановяване на оспореното решение.

Ответникът - Министърът на отбраната -служба "Военна полиция",излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид доказателствата по делото прие следното :

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

П. С. градски съд В. П. Г. е обжалвал заповед № 285 от 30 март 2006 година наДиректора на служба "Сигурност - ВП и ВКР ", с която на основание чл. 128, т. 1, чл. 125, т.3 и чл. 130, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) е прекратен договора му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност, от кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Така постановеното решение е правилно.

От доказателствата по делото е установено, че на 29 март 2006 година старшина В. Г. е подал рапорт с искане да бъде освободен от кадрова военна служба по взаимно съгласие на основание чл. 128, т.1 от ЗОВСРБ.На същата дата видно от поставената резолюция е изразено писмено съгласие с рапорта.На 30. 03. 2006 г. е издадена и оспорената заповед. Установено е също така, че на 31 март 2006 година жалбоподателя е подал втори рапорт с който е оттеглил рапорта си за освобождаване от кадрова военна служба по взаимно съгласие. По този рапорт има изрично произнасяне за несъгласие с оттеглянето.

При тези доказателства изводът на първоинстанционния съд, че към датата на издаването на обжалваната заповед е имало съвпадение във волеизявленията на двете страни по договора е правилен. Въз основа на този извод съдът законосъобразно е приел, че към този момент е било възможно прилагането на разпоредбата на чл. 128, т. 1 от ЗОВСРБ, която урежда по облекчен ред за освобождаване от служба. С оглед на това следва да се приеме, че съдебното решение е постановено при точно установени правнорелевантни факти, при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон.Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.1 от ЗОВСРБ договорът за кадрова военна служба може да се прекрати по взаимно съгласие на страните.Процедурата по прилагането на тази законова разпоредба е уредена в чл. 189 от Правилника за кадрова веонна служба, като в него липсва уредба на хипотезата при оттегляне на заявеното съгласие в 30 дневния от една от страните.С оглед на това не могат да се прилагат по аналогия правилата на посочената законова разпоредба, а ще важат общите правила по тълркуване на законовите норми.За да бъде прекратен договора за кадрова военна служба по реда на чл. 128, т.1 от ЗОВСРБ е необходимо съвпадане на волята на двете страни по договора. Моментът на съвпадане на волята е датата на издаване на заповедта за освобождаване от служба, която в конкретния казус се явява 30. 03. 2006 г. Ето защо следва да се приеме, че на тази дата е имало формирано взаимно съгласие за прекратяване на договора и правилно съдът е приел, че оспорената заповед не е нищожна поради по-късното оттегляне на подадения рапорт. Компететния орган е взел отношение по подадения рапорт в рамките на законовия срок, с което изискванията на закона са били изпълнени, както правилно е приел и първоинстанционния съд.Тълкувайки и прилагайки по този начин закона съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове(ЗНА) по силата на която когато нормативния акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Възражението на касатора, че съдът неправилно е ценил гласни доказателства, които установяват упражнен натиск върху касатора за подаване на рапорт е неоснователен. Съдът действително е разпитал свидетели на двете страни по делото видно от съдебния протокол, но от техните показания не се установяват твърденията на касатора Напротив, последните са обсъдени обективно и безпристрастно наред с другите доказателства и те установяват мотивите за подаване на рапорта, но не и упражнена принуда.При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27 декември 2007 година, постановено по адм. д. № 2465/2006 година по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. В.П.