ЗАЯВИТЕЛЯТ е поискал отмяна на влязлото в сила с постановяването си решение от 16. 11. 2010 г. по адм. д. № 19349/10 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, оставящо в сила първонстанционно решение за отхвърляне на жалба срещу заповед за премахването на сграда като незаконна, поради неучастието си в делото и поради нови доказателства. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 237 и сл. АПК.

ОТВЕТНИЦИТЕ с изключение на административния орган, който го оспорва, считат искането за основателно.

ИСКАНЕТО, подадено в сроковете по чл. 240 АПК, е неоснователно.

1. Заявителят е закупил поземления имот със сградата, чието премахване е разпоредено, след

подаване на жалбата срещу заповедта за премахване и преди постановяване на първоинстанционното решение. С придобиване на собствеността е придобил и упражненото вече право на отмяна на заповедта. По силата на чл. 226, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК като приобретател на това спорно право е обвързан от неблагоприятните съдебни решения, макар и да не е участвал в делото. Въпреки това няма право на отмяната им по чл. 246 АПК, тъй като правото му на участие е било отречено с влязло в сила прекратително определение, независимо от съобразеността му с чл. 226, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК . 2. По тази причина

не е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК.

3. Доказателствата, на които се иска отмяната пък,

според изричното признание в искането, са били представени пред втората инстанция. Те, следователно, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не могат да служат като основание за отмяна, още по-малко на второинстанционното решение, в което са били и недопустими като такива по съществото на спора - чл. 219 АПК.

Искането следва да се отхвърли, воден от което и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. Л. Л. от 8....