Производство по чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от [Фирма 2], гр. К., обл. Пловдив, ул.”Парчевич”№50б, подадена от управителя Л. А. Т. срещу Решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) София, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, са определени считано от 18. 09. 2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С жалбата се оспорва изцяло решението като нищожно, както и при условията на алтернативност е оспорено решението в частта по Раздел ІІ, т. 2 и Раздел III, т. 2, като незаконосъобразно на основания по чл. 146 от АПК. Иска, да се отмени решението като нищожно и алтернативно като незаконосъобразно.В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. А. Ц. от Адвокатска колегия – гр. П., която заявя, че поддържа изцяло така подадената жалба. Не претендира разноски.

Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юриск. С. Ц., в съдебно заседание и с представено по делото писмено становище, оспорва жалбата с доводи за недопустимост на производството в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК. Алтернативно оспорва жалбата като неоснователна с подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение.

Заинтересованата страна - „ЕВН Б. Е.ределение“ ЕАД, гр. П., редовно призована, не се представлява. По допустимостта на жалбата.

Предметът на регулация с оспореното решение са цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи в съответствие с Раздел IV Ценово регулиране, чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, като с оглед допуснатото законово изключение в съответствие с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, ДКЕВР е определила временни цени. Съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия по регулирани цени, и операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия текст ДКЕВР утвърждава цените по ал. 1 като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. В случая се отнася до регулиране на цени на оператори на електропреносна и електроразпределителни мрежи, които макар и временни по смисъла на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, обуславят извод за издадено решение по чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, което представлява индивидуален административен акт по изрично законово определяне.

По възражението за недопустимост на производството, съдът смята, че е неоснователно. Жалбоподателят обосновава правен интерес с представени доказателства, че е собственик на фотоволтаична електрическа централа, има сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на дружеството, въвело в експлотация електроцентралите и има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия. В съответствие с §1, т. 41а от ДР на ЗЕ - "Ползвател на мрежата" е: а) физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа; б) физическо или юридическо лице - ползвател на газопреносна и/или газоразпределителна мрежа, което доставя или получава доставки по газопреносна и/или газоразпределителна мрежа. В производството жалбоподателят се е легитимирал като производител на електрическа енергия, който в съответствие с §1, т. 46 от ДР на ЗЕ е лице, произвеждащо електрическа от възобновяеми източници.

Обжалваемостта на конкретния индивидуален административен акт по чл. 13, ал. 7 от ЗЕ е допустима доколкото е установено засягане на права, свободи или интереси, пряко и непосредствено за жалбоподателя, в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и чл. 147, ал. 1 от АПК. В случая определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на операторите на тези мрежи, пряко и непосредствено засягат жалбоподателя в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като ползвател на мрежата, по която ще осъществява преноса на произведената от него енергия, по регулирани цени от националния регулатор. Настоящият съдебен състав съобразява и изискванията на Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, като с чл. 37, ал. 16 е указано, че решенията на регулаторните органи следва да са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, а съгласно ал. 17 се изисква от Държавите - членки да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. В съответствие с §1а от ДР на ЗЕ този закон въвежда изискванията на цитираната Директива 2009/72/ЕС.

За жалбоподателят е налице правен интерес от оспорване на процесното решение в частта по Раздел III, т. 2, като легитимиран производител на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност до 30 kWp, и в частта по Раздел ІІ, т. 2, като производител на електрическа електроенергия от възобновяеми източници с мощност над 5 kWp със сключени договори за присъединяване към електропреносната мрежа на оператора „ЕВН Б. Е.ределение“ ЕАД и договор за изкупуване на електрическа енергия. Освен това съгласно §1, т. 8 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници, електрическата енергия, добивана от слънчевата радиация чрез фотоволтаични модули, е енергия от ВЕИ. Жалбоподателят е от кръга на субектите определени в чл. 147, ал. 1 от АПК, тъй неговите права или законни интереси са нарушени или застрашени от обжалвания административен акт и за него той поражда задължениe за заплащане на цена за достъп до преносната и разпределителните мрежи. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането й по същество е допустимо. По основателността на жалбата.

Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:

Административното производство по издаване на процесното решение е започнало по отделни заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи („Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение“ АД, „Енерго - П. М.“ АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД) до ДКЕВР, в качеството си на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

Със заявление вх. №Е-13-32-5/13. 09. 2012г. заинтересованата страна „ЕВН Б. Е.ределение“ ЕАД е мотивирала искането си с изискванията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и §197, ал. 2 от ППЗР на ЗИДЗЕ, като бъде определена като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ. Заявителят е посочил, че с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/, е поискал от ДКЕВР определяне на временни цени за достъп по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, които да действат до утвърждаване на окончателни.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, започнала процедура по издаване на административен акт за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени. С доклад вх.№ Е-ДК-584 от 14. 09. 2012г. изготвен от дирекции "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика", "Икономически анализи и регулиран одит" и "Правна" на ДКЕВР е предложено определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия.

По протокол №158 от 14. 09. 2012г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела Решение № Ц- 33 от 14. 09. 2012 г. на ДКЕВР, с което на основание по чл. 21, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, като в 18 раздела са посочени отделните цени, в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в доклада на експертите и протокола от проведеното заседание.

ДКЕВР е приела, че цената за достъп подлежи на регулиране и отразява "разходите които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа", за които видно от приложената административна преписка, няма представени доказателства в административното производство.

За определяне на временна цена ДКЕВР се е позовала на изискването на §197 от ППЗР на ЗИДЗЕ, с който е определен двумесечен срок за производителите на електрическа енергия, които към влизане в сила на измененията и допълненията на закона, нямат сключени договори за достъп с оператора на електропреносната и/или оператора на разпределителната мрежа да сключат такива, като при неизпълнение на това задължение операторите на съответните мрежи следва да сезират комисията, която да определи условията за достъп до сключването на посочените договори. Също така се е позовала на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ относно съдържанието на договора за достъп, като е приела, че цената за достъп е едно от условията на този договор.

По повод подадените заявления от операторите ДКЕВР е констатирала, че е следвало в указания двумесечен срок, дружествата да подадат заявление за определяне на цена за достъп, но поради изтичането му на 17 септември 2012г. и невъзможността да се развие и приключи административното производство по утвърждаване на цени за достъп, е приела, че операторът на преносната и операторите на разпределителните мрежи са в хипотезата на забавяне. В тази връзка е приела, че искането за определяне на временни цени за достъп е допустимо в рамките на висящото административно производство за определяне на окончателна цена.

За определянето на временните цени за достъп ДКЕВР се е мотивирала, че са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи". Към преписката не се съдържат доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на ел. енергия, нито относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". В 18 раздела са определени отделните цени, в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа и вида на електроцентралата.

Решение № Ц-33 от 14. 09. 2012г. на ДКЕВР е съобщено на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи на 18. 09. 2012г. и е обявено на интернет страницата на комисията.

С жалба вх. № 15022 от 28. 09. 2012 г. решението е оспорено от жалбоподателя пред съда с доводи за нищожност и алтернативно в частта по Раздел ІІ, т. 2 и Раздел III, т. 2 , за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК. По възражението за нищожност.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ в правомощията на комисията е да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. С Раздел IV Ценово регулиране от ЗЕ са определени правомощията на комисията относно предмета, принципите, методите, правилата и реда на ценово регулиране, както и изискванията към енергийните предприятия свързани с това регулиране. Изрично е посочено с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С чл. 32, ал. 4 от ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г.) е предоставена законова възможност на комисията да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. В тези случаи комисията е обвързана да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, с които се определят методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените. Регулирането на цените на електрическата енергия е определено с Наредбата за регулиране цените на електрическа енергия (Приета с ПМС № 35 от 20. 02. 2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2. 03. 2004 г.). С наредбата не е предвидена възможността за определяне на временни цени, каквато възможност е предвидена с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, предвид на което определяща е законовата уредба.

Въз основа на цитираната нормативна уредба настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение, поради липса на компетентност на органа. Приемането на решението е в кръга на предоставените законови правомощия на ДКЕВР по регулиране цените на електрическа енергия, а в проведеното административно производство по издаването му не се установяват особено груби нарушения от степен, която да обуславя нищожност на административния акт. По възраженията за незаконосъобразност.

Въз основа на изложените по-горе и установени фактически обстоятелства настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна, че оспореното Решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР,

в частта по Раздел ІІ, т. 2 и Раздел III, т. 10

, е издадено от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби.

Неспазване на установената форма.

В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е посочил фактически основания за издаване на акта, въз основа на които да бъде проверено определянето на "временни цени" за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Липсва съдържание на фактическата част на определената с решението "временна" цена", въз основа на което да се извърши контрол за законосъобразност на формирането й. Посочването на отделни правни основания (чл. 32, ал. 4, чл. 84, ал. 2 и §197 от ПЗР на ЗЕ), въз основа на които са определени "временни цени", не обосновават фактически основания и не обвързват съда при преценката за законосъобразност на оспорения акт.

Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В тази връзка с §197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е въведено задължение за производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, да изпълнят изискванията на чл. 84, ал. 2 в срок до два месеца от влизането в сила на закона. Посочените разпоредби са приети със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) и са в сила от 17. 07. 2012 г. Двумесечният срок за сключването на договори за достъп по чл. 84, ал. 2, във връзка с §197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е изтекъл на 17. 09. 2012г.

Съгласно §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в случай на неизпълнение на задълженията по ал. 1, е дадена възможност на операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа, да сезира комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор. Собствениците на електропреносното и електроразпределителните предприятия са сезирали ДКЕВР с искане основано на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и §197, ал. 2 от ППЗР на ЗИДЗЕ, да бъде определена като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, която да бъде определена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ като "временна цена", с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ. В случая от енергийното предприятие не са представени документи и доказателства относно образуването на "цени за достъп" за производителите на електрическа енергия от ВЕИ, както и от ДКЕВР не са изискани документи относно исканото ценово регулиране. Също така не се установяват фактически данни относно липсата на сключени договори за достъп между жалбоподателя като производител на електрическа енергия от ВЕИ и оператора на електроразпределителната мрежа - заинтересована страна по делото.

В доклада на експертите на ДКЕВР и в мотивите на оспореното решение е посочено, че цената за достъп отразява "разходите които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа", но конкретни фактически данни за относимите разходи при определяне на цената не са представени. Също така не са представени конкретни фактически данни и относно начина, по който са изчислени "временните цени" като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, в съответствие с "размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи". В обжалваното решение ДКЕВР потвърждава, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат цялата необходима информация, поради което приема, че ще ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници. Никъде в обжалваното решение обаче, не се съдържа конкретно позоваване на тези данни и източници или каквито и да било стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите. Липсата на фактически данни в тази връзка препятстват защитата на заинтересованите страни и осъществяването на съдебен контрол на оспорения административен акт.

С оспорения административен акт не са посочени фактически основания и липсват мотиви относно определянето на различни "временни цени" според различните източници на производство на електрическа енергия от ВЕИ и определен критерий - дата на въвеждане в експлоатация.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената форма по смисъла на чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, поради констатираната липса на мотиви и липса на конкретни фактически основания за определяне на "временна цена" за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от ВЕИ. Констатираното нарушение опорочава административния акт, но не и от степен, която да обуславя неговата нищожност.

Съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилата, методите, критериите и редът за определяне на цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия са нормативно регламентирани със ЗЕ и НРЦЕЕ, както и с Правилата за търговия с електрическа енергия ( приети с Решение №94 от 25. 06. 2010г. на ДКЕВР). Тези изисквания са приложими и към определянето на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, доколкото липсва друга нормативна регламентация за тяхното определяне, а единствена процесуална предпоставка за приложение на разпоредбата, е забавянето на операторите. Самото определяне на временни цени следва да е основано на изискванията и правилата за определяне на окончателни цени.

Производството по издаване на Решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР е започнало на 13. 09. 2012г. по инициатива на собствениците на електропреносната и електроразпределителните мрежи, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, с искане за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, на основание §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. ДКЕВР само въз основа на заявленията на операторите и предоставената й законова възможност по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, е издала оспореното решение, без да спази административнопроизводствените правила във връзка с ценовото регулиране.

От приемането на ЗИД на ЗЕ в сила от 17. 07. 2012г. не се установяват данни в административната преписка и не са представени доказателства в съдебното производство относно сключването на договори за достъп между оператора на електропреносната мрежа и/или с операторите на електроразпределителна мрежа, и производителите на електрическа енергия от ВЕИ, с които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Към датата на подаване на заявлението за определяне на цена за достъп - 13. 09. 2012г. не е бил настъпил правопораждащият юридически факт - изтичане на двумесечния срок по §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, за възникване правото на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителна мрежа, да сезира ДКЕВР за определяне условията за достъп до сключването на договор.

Административното производство по издаване на процесното решение е започнало преждевременно, поради това, че за заявителите не е възникнало правото за сезиране на регулатора, а за последният не са били налице процесуалните предпоставки за произнасяне по недопустимо искане за издаване на оспореното решение. Административният орган не е извършил проверка по чл. 27, ал. 1, т. 6 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗЕ, относно наличието на специалните изисквания, установени с §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ. ДКЕВР е приела Решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, като е констатирала, че е налице забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, без да спази реда предвиден с Раздел IV от ЗЕ и Глава трета от НРЦЕЕ. Предвидената от закона възможност за "определяне на временни цени" при забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, не е била налице при издаване на процесното решение на 14. 09. 2012г., като ДКЕВР не е установила и не е изискала от операторите доказателства във връзка със забавянето, с оглед преценка на предпоставките за определяне на временни цени по този ред, за които са приложими нормативните изисквания за формирането им.

В административното производство ДКЕВР не е съобразила неспазване на изискването по чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ - операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени, каквито са цените за достъп до мрежите, да оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени. Липсата на оповестяване е препятствало участието на заинтересовани лица по смисъла на чл. 26 от АПК, каквито са адресатите на административния акт - производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

На следващо място ДКЕВР е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила като е провела закрито заседание по протокол №158 от 14. 09. 2012г. в нарушение на изискването на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, който предвижда открити заседания на комисията при разглеждане на заявления свързани с утвърждаване на цени. Нарушението е съществено, поради това, че е препятствана възможността на заинтересованите лица - адресати на акта, да узнаят за определянето на регулирани временни цени, както и да участват в производството и изразят становище в съответствие с чл. 34, ал. 1-3 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗЕ. В тази връзка ДКЕВР в нарушение на чл. 35 от АПК, не е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за определяне на цените за достъп до мрежата на производителите на електрическа енергия от ВЕИ. Комисията не е събрала необходимата информация от заявителите (операторите на мрежата), от производителите на електрическа енергия от ВЕИ и не е извършил необходимите анализи, въз основна на които да определи цените за достъп, съдържащи се в обжалваното решение.

Противоречие с материалноправни разпоредби.

С оспореното Решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, във връзка с §197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, считано от 18. 09. 2012г., са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, като в 18 раздела са посочени отделните цени, в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа и вида на електроцентралата. При определянето на цените за достъп до мрежите за производителите ДКЕВР се е позовала на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, който задължава производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В тази връзка комисията е приела, че цената за достъп е едно от условията на този договор.

Цената за достъп до електропреносната мрежа и електроразпределителна мрежа е предмет на регулация от ДКЕВР в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Съгласно §1, т. 15 от ДР на ЗЕ - "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба". Тази разпоредба е съобразена от ДКЕВР в мотивите на оспореното решение. С §1, т. 20 и т. 22 от ДР на ЗЕ са дадени легални дефиниции на "Електропреносна мрежа" и "Електроразпределителна мрежа", а с т. 34а и т. 34б са дефинирани "Оператор на преносна мрежа" и "Оператор на разпределителна мрежа". С оспореното решение на ДКВЕР не са идентифицирани заявителите за определяне на "временни цени за достъп" за принадлежност към съответната категория и не са приложени по преписката надлежни доказателства за легитимирането им като такива оператори.

В решението ДКЕВР се е позовала на §1, т. 41а, за това, че ползвател на тези мрежи е физическо или юридическо лице, което доставя електрическа енергия в мрежата или се снабдява от нея, въз основа на което е приела, че ползватели на мрежата са както потребителите, така и производителите на електрическа енергия и като такива те дължат цена за достъп до нея. Самите "производители" са определени с §1, т. 46 от ДР на ЗЕ.

Следва да се отбележи, че ползвателите на мрежите по т. 41а, в които се включват производителите на електрическа енергия, са различни от ползвателите на мрежи по смисъла на §1, т. 41б - "Потребител на енергийни услуги", по отношение на които с Решение № Ц-17 от 28. 06. 2012 г. ДКЕВР е определила цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на оператора на преносната и операторите на разпределителните мрежи дължими от потребителите, в качеството им на ползватели на мрежите. В тази връзка възражението на жалбоподателя за наличие на прието решение за определени цени за достъп са неоснователни, поради различния адресат и различните отношения между едната категория ползватели на мрежи и другата категория ползватели - производители на електрическа енергия.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗЕ ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за достъп до мрежата, като в съответствие с ал. 3 редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия. С Раздел III Договори за достъп и договори за пренос от Правилата за търговия с електрическа енергия ( на председателя на ДКЕВР) е регламентирано задължението за производителите на електрическа енергия за сключване на договори за достъп по цена определена от ДКЕВР (чл. 26).

С оглед на изложеното следва да се приеме, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, са задължени да сключат договори за достъп до мрежите и по регулирана цена от ДКЕВР.

При приемане на оспореното решение ДКЕВР не е изпълнила задълженията си при определяне на регулирани цени при спазване на материалноправните разпоредби.

В нарушение на чл. 23 от ЗЕ не се е ръководила от общите принципи за: предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар; осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите; осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти, като е определила в административното производство цени за достъп до мрежите без участие на адресатите на акта - производители на електрическа енергия от ВЕИ, които ще заплащат определените от ДКВЕР цени.

В нарушение на чл. 31, т. 1 от ЗЕ при определяне на "временни цени за достъп" ДКЕВР не се е ръководила от принципа - да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. С оспореното решение не са изложени обективни критерии при определяне на цените и определянето им не е осъществено по прозрачен начин, както и не са представени доказателства за липса на дискриминационно определяне в сравнение с други цени за достъп до мрежите (Решение № Ц-17 от 28. 06. 2012 г. на ДКЕВР). Определени са цени за производители на електрическа енергия от ВЕИ, разграничени в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и на база определени преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия с различни решения на ДКЕВР.

При определянето на цените за достъп ДКЕВР не е посочила метод за регулиране в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗЕ, както и не приложила относимата към ценовото регулиране разпоредба по чл. 21а от НРЦЕЕ. В мотивите на решението е посочено, че са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но за които не се съдържат доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на ел. енергия, нито относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи".

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че е налице материалноправна необоснованост на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени.

Предвид на изложените съображения обжалваното Решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР, следва да се отмени в частта, с която са определени, считано от 18. 09. 2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение“ АД, „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ“ АД „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по Раздел ІІ, т. 2 За фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с Решение №Ц-10/30. 03. 2011 год. с модули до 5 kWp - 152, 10 лв./МВтч. и в частта по Раздел III. т. 2

За фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/ 20. 06. 2011 г., За покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 kWp, въведени в експлоатация в периода 01. 07. 2011-31. 12. 2011 г. – 121, 05 лв./МВтч.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

по жалба на от [Фирма 2], гр. К., обл. Пловдив, ул.”Парчевич”№50б, подадена от управителя Л. А. Т., срещу Решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18. 09. 2012г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение“ АД, „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ“ АД „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени,

в частта по Раздел ІІ, т. 2

За фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с Решение №Ц-10/30. 03. 2011 год. с модули до 5 kWp - 152, 10 лв./МВтч. и в частта по

Раздел III.

т. 2

За фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/ 20. 06. 2011 г., За покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 kWp, въведени в експлоатация в периода 01. 07. 2011-31. 12. 2011 г. – 121, 05 лв./МВтч.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. П./п/ С. С.

С.С.