2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50003

гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 3419 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на Министерство на правосъдието, [населено място] за изменение на решение № 5001/26.02.2025 г. по гр. дело № 3419/2021 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта относно възложените в тежест на молителя разноски дължими в полза на адв. А. Д. М. представлявал ответницата по обратния иск М. А. М. при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. Твърди се, че присъденото на адвоката на възнаграждение следва да бъде намалено до размер от не повече от 200 лв. за инстанция.

Насрещната страна М. А. М., чрез адв. А. Д. М., в срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК е изразила становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения:

С постановеното по делото решение съдът е приел, че М. А. М. /ответник по предявения от Министерство на правосъдието, като евентуален - обратен иск/, като участник в производството, е била представлявана безплатно от адвокат и пред трите инстанции, при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. Приел е, че по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК разноски в полза на ответника по евентуалния съединен иск се дължат и когато този иск не е разгледан. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, в хипотезата на което и да е от основанията за процесуално представителство по ал. 1 на същата разпоредба, съдът следва да определи възнаграждението, но предвид задължителния за всички съдилища характер на решението на СЕС по дело С-438/22, размерите на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са обвързващи за съда, а могат само да служат като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство.

С оглед на изложеното е извършена преценка с оглед цената на предоставените услуги, като са взети предвид видът на спора, материалният интерес /главните искове по делото на ищеца Х. Х. са с цена съответно: 192 176,68 лв.- за обезщетение за неимуществени вреди и 7823,32 лв.- за обезщетение за имуществени вреди, респ. регресната претенция на ответника срещу М. е била за сумите, за които исковете срещу Министерството бъдат уважени/, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, като съдът е обосновал извода си, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер от по 2 000 лв. за всяка инстанция. Определено възнаграждение, не е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. /адвокатският хонорар е значително под размера на минималното възнаграждение за адвокат, определен по реда на Наредбата, съобразно материалния интерес по делото/, и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност. Определеният размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатско възнаграждение в конкретния случай. С оглед на това, искането на молителя за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на М. А. М., е неоснователно, респ. липсва основание за изменение на постановено по делото решение в частта му за разноските.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 50572/25.03.2025 г., подадена от Министерство на правосъдието, [населено място], с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 5001/26.02.2025 г. по гр. дело № 3419/2021 г. по описа на ВКС, в частта му за разноските, които Министерство на правосъдието, [населено място] е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. А. Д. М..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.